Определение № 352 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 373/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Подадена е частна жалба вх. № 1* от 06.04.2009г. от „П” А. гр. Б. против определение № 74 от 20.03.2009г. по гр.д. № 704/2008г. на Смолянския окръжен съд. Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на касационното производството и е процесуално допустима. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното определение Смолянският окръжен съд е върнал частната жалба на „П” А. гр. Б. срещу определението на Смолянския окръжен съд № 240 от 23.10.2008г. по в.гр.д. № 704/2008г. С това определение е оставено в сила определението на Смолянския районен съд № 571 от 22.08.2008г. по гр.д. № 482/2008г. по чл. 396 ГПК, с което е допуснато обезпечение на предявения негаторен иск чрез спиране на строителните работи в имот № 0* по картата на землището в с. Т., м.”Р”. В. съд е приел, че въпреки дадените указания за отстраняване нередовността на частната жалба не са изпълнени изискванията на чл. чл.283 ал.3 т.1 във връзка с чл.280 ал.3 ГПК, поради което е върнал частната жалба. Върховният касационен съд констатира, че определението на въззивния съд е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по жалба срещу определение, с което е допуснато обезпечение на предявения иск. Това определение не подлежи на касационно обжалване, защото не попада в хипотезите на чл. 274 ал.3 т.1 и 2 ГПК – то не прегражда развитието на производството и с него не се дава разрешение по същество на другите производства, уредени в ГПК - охранително и изпълнително. По отношение на тези определения остават да важат разрешенията, дадени т. 6 на ТР № 1/17.VII.2001 г. на ОСГК на ВКС, че имат привременен характер по отношение приключването на исковото производство и затова подлежат само на двуинстанционно разглеждане. Тези определения подлежат на обжалване пред ВКС само в хипотезата на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК, когато са постановени за пръв път от въззивната инстанция. В случая има произнасяне на две инстанции по искането за допускане на обезпечение, следователно частната жалба е недопустима и няма основание за отмяна на определението на въззивния съд, с което е била върната. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение