Определение № 398 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Т. Б. С., приподписана от адвокат Й., срещу въззивното решение № 6/05.01.2024г., поправено с решение №286/18.11.2024г., постановено от Окръжен съд – Монтана по в.гр.д.№374/2023г. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Насрещната страна „МТ П.“ ЕООД с писмен отговор, чрез адвокат Т. Г., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като възражението за цесията и нейната валидност не е бил повдиган в хода на производството и се поставя за първи път в касационната жалба. Вторият въпрос е неотносим към произнасянето на въззивния съд, а размерът на дълга е определен съгласно заключението по допуснатата експертиза. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е недопустима, като подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане за установено между страните, че Т. Б. С. не дължи на „МТ П.“ ЕООД сума в общ размер от 8932,88лв., от която 4 217,61лв. – главница; 4533,04лв. – лихви за периода от 18.05.2005г. до 25.10.2022г. и 182,23лв. – разноски, представляваща непогасена част от задължение по изпълнителен лист от 07.07.2005г., издаден по ч.гр.д.№339/2005г. на Районен съд – Монтана, за която сума е образувано изп.д.№1-337/2022г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – [населено място]. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В случай на обективно и субективно съединени искове, от значение за определяне на цената на заявеното за защита спорно право е цената на всеки отделен иск, а не сбора на отделните претенции. В този смисъл са и мотивите в т.1 от ТР решение №1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена на всеки от тях под определения праг за касационно обжалване, решението по отделните искове не подлежи на касационен контрол, независимо че общия бор от цената на всички искове надхвърля тази сума, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Предявените в настоящото производство искове са с цени от: 4 217,61лв. – главница; 4533,04лв. – лихви за периода от 18.05.2005г. до 25.10.2022г. и 182,23лв. – разноски, всички под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Исковете са граждански, оценяеми и облигационени, и по силата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Подадената касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Т. Б. С. следва да бъде осъдена да заплати на „МТ П.“ ЕООД сумата от 960лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение