Определение № 508 от 26.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 322/2009 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал. 3, т.1 от ГПК. С определене №125 от 04.07.08г. по ч.гр.д. №210/08г. на Л. окръжен съд е оставено в сила определение №31 от 23.04.08г., поправено с определение №34/30.05.08г. по гр.д. №544/07г. на Т. районен съд, с което е било прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл.108 от ЗС. Ищецът се позовава на решение №21/22.02.93г. на ПК А., с което на наследници на Н. П. Б. е била възстановена собствеността върху пасище от 2,000 дка, находящо се в землището на гр. А., кв.”В”, местн.”Н” и нива от 0,800 кв.м., която наполовина попада в оградено място, а другата се ползва за път. Тъй като в решението на поземлената комисия не са описани границите на възстановените имоти, процедурата по възстановяване на собствеността не е завършила и правото на собственост върху тях не е възникнало за ищеца. Искът е преждевременно заведен и затова е недопустим. Прието е за неоснователно виждането на ищеца, че предявеният иск е по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Частна жалба срещу това определение е подадена от ищеца И. К. П.. В нея се поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР. В исковата си молба той се позовавал на осъществявано от него владение върху процесните имоти преди и по време на ТКЗ., както и към настоящия момент. Тъй като община А. отказала да попълни кадастралния план и да нанесе тези имоти, с мотив, че има претенции от други лица за тях, той предявил иск пред съда иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, ч. който тази цел да бъде постигната. Твърди, че въззивният съд е дал неправилна квалификация на предявения иск като такъв по чл.108 от ЗС. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По въпроса за попълване на границите на спорния имот в кадастралната карта въззивното определение противоречало на решения и определения на ВАС, постановени в производства по обжалване на заповед на изпълнителния директор на А. по геодезия, картография и кадастър за попълване и за одобряване на кадастрална карта. Освен това жалбоподателят счита, че обжалваното определение противоречи на приетото в определение по гр.д. №907/96г. на ОС Велико Т. за правния интерес от установителен иск за собственост, на невлязло в сила решение на Л. окръжен съд по чл.53, ал.2 от ЗКИР и на решение №1200 от 13.07.04г. по гр.д. №585/03г. на ІV ГО на ВКС. Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място – предявеният иск е с правно основание чл.108 от З., както е приел и въззивният съд. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Н. П. Б.; че с решение №21 от 22.02.93г. на ПК А. е възстановена на наследниците на това лице собствеността върху процесните имоти, но без да са посочени границите им. Тези граници обаче съществуват и понастоящем. Направено е искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имотите и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението им, като преустановят пречките за ползването им. Тези изявления и искания сочат на иск по чл.108 от ЗС. Действително – в исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е ползвал процесните имоти преди ТКЗ. и след това, както и към настоящия момент; че повече от 10 г. чакал да се изработи помощен кадастрален план, в който имотите да бъдат нанесени, че е ангажирал геодезическа фирма за заснемане на имотите и въпреки това община А. отказала да ги нанесе в плана, поради претенции на други собственици. Тези изявления обаче не могат да доведат до извод, че предявеният иск е по чл.53, ал.2 от ЗКИР, който има съвсем различен предмет. Следва да се има предвид и това, че земи, които са имали земеделски характер към момента на образуване на ТКЗ., подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, независимо от това дали бившите им собственици са продължили да ги владеят или не. Възстановяването на собствеността следва да се извърши с посочване на границите на имотите и едва след това възниква правна възможност да се иска нанасянето им в кадастралния план, ако това не е сторено, както и да се осъществява защита на правото на собственост по съдебен ред. В случая няма решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху конкретно определени имоти и затова страната не би могла да търси по съдебен ред защита на правото на собственост – нито по реда на чл.108 от З., нито по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения: На първо място – практиката на ВАС, на която се позовава жалбоподателят, е по административни дела, които имат съвсем различен предмет и които не могат да послужат като основание за допустимост на касационното обжалване по едно гражданско дело. Освен това – невлезлите в сила решения и определения на гражданските съдилища също не са основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с тях спорните въпроси не са разрешени окончателно и те не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика по тези въпроси. Определението на Великотърновския окръжен съд, на което се позовава жалбоподателят, не влиза в противоречие с обжалваното в настоящото производство определение, тъй като спецификата на спора по настоящото дело е друга. Други въпроси се разглеждат и в посоченото решение №1200 от 13.07.04г. по гр.д. №585/03г. на ІV ГО на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,