Определение № 50227 от 31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 942/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. М. А. ЕГН: [ЕГН] и М. М. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 32 от 31.01.2022 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №644/2021г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260054/25.08.2021 г. на Окръжен съд- Шумен по т.д.№58/2019 г., с което са били отхвърлени изцяло предявените от тях искове срещу ЗД „Бул Инс“ АД в размер на 70 000 лева- всеки, заявени като частични от всеки иск от по 120 000 лева – обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на брат им Х. М. А., настъпила при ПТП на 05.12.2015 г., причинено от водача на „Фолксваген Пасат“ с ДК [рег.номер на МПС] в района на път RAZ 2048, км 5+000 между селата К. и Н., като неоснователни., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за неоснователност на иска, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да счете исковете на двамата касатори за неоснователни, въззивният съд, по жалба от тяхна страна срещу първоинстанционно решение е приел следното: От фактическа страна не са били спорни твърдените от ищцата обстоятелства за настъпването на процесното ПТП, за противоправното и виновното му причиняване от лицето - водач на описаното в исковата молба МПС,както и за наличието на причинно-следствена връзка между същото ПТП и смъртта на пострадалия-брат на ищците, както и че за водача на лекия автомобил, причинил ПТП е имало валидна и действаща към момента на настъпването на последното застраховка „Гражданска отговорност“ по сключен с ответното дружество застрахователен догово. Според въззивният съд, обаче, липсва изключителност в отношенията между ищците - брат и сестра и починалия им брат, която да обоснове правото им на обезщетение за неимуществени вреди, с оглед попадането им в разширения кръг роднини на пострадалия. Само биологичната връзка не е основание за уважаване на исковете им, като починалият е имал свое семейство - съпруга и пет деца, а ищците са двама от общо негови четири сестри и двама братя. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че пострадалият работел като овчар в [населено място], където живеел първоначално, а после се преместил в [населено място]. Брат му и сестра му също се били преместили преди него. Всички те поддържали близки отношения, обичали се и се уважавали. Общували и се събирали заедно, когато имало да се върши работа при един, всички се впускали да помагат, после помагали на друг от тях. Виждали се често, при нужда си гледали един на друг децата. Ишците тежко понесли загубата на брат си, били отчаяни и силно натъжени. Всичко това подкрепя извод за топли и близки отношения и за съществуващи сговор и обич между тях. Не се доказва обаче изключителна по характер трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия в резултат на конкретни житейски ситуации извън типичните за българските семейства връзки на взаимна обич, подкрепа и привързаност, която да надхвърля значително по сила, интензитет и времетраене нормално присъщите преживени при загубата на родственика болки и страдания. Ето защо, съдът е заключил, че не са налице условията на ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. №1/2016 г. и на ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., предвид което предявените частични искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди противоречие в отговора на въпроса за материалноправната легитимация на ищците – брат и сестра на загиналия при ПТП техен брат, от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ТР 1/2016 на ОСГНТК. Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая съдът се е позовал на преценка на отношения между загиналия брат и двамата ищци, като такива такова, ненадхвърлящи обичайната и естествена болка и тъга от загубата на своя брат. Дали тази преценка е обоснована е въпрос по правилността на обжалвания акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то правилно съдът е приел, че това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о., ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о. Следователно, с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочените по-горе решения и много други, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което