Определение № 5811 от 12.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1171 от 11.11.2024г. по гр.д.№ 1649/2024г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на първоинстанциионното решение № 2260 от 14.06.2024г. по гр.д. № 7914/2022г. на Районен съд-Варна, е осъдена П. С. Г. да заплати на Т. Д. И. сумата 3 000лв., представляваща обезщетение по чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от отправени обиди и уронване честта и достойнството на публично място - по време на оглед на строеж през м. юни 2016г. и по време на процедура по медиация на 18.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 29.11.2018г. до окончателно изплащане. Касационната жалба е подадена от ответницата П. С. Г. чрез пълномощника адв. М. Т.. Поддържа се недопустимост на решението и евентуално - неправилност. Недопустимостта на акта е обоснована с доводи за нередовност на исковата молба, доколкото са изложени твърдения за причинени вреди от две отделни събития: по време на оглед на строеж през юни 2016г. и по време на процедура по медиация през декември 2018г., без да е разграничен размера на обезщетението за всяко от тях. Иска се допускане на касационно обжалване за преценка допустимостта на акта, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, без да са формулирани конкретни правни въпроси, обуславящи изхода на делото. Въведените оплаквания касаят задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните. Сочи се и основанието очевидна неправилност поради противоречие с правилата на логическото мислене. Ответникът по касационната жалба Т. Д. И. поддържа в писмения отговор, изготвен от адв. С. - особен представител, че касационен контрол не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение е възприел, че претенцията на Т. И. срещу П. Г., предявена за 10000лв. представлява сбор от обезщетения за неимуществени вреди от нанесени обиди и уронване честта и достойнството, извършени от ответницата на две дати - през юни 2016г. по време на оглед на строеж и през декември 2018г. по време на процедура по медиация. (С исковата молба е предявен иск против Н. И. Г. за неимуществени вреди от злоупотреба с процесуални права - завеждане на множество граждански и административни дела, както и иск против П. Г. на същото основание, които искове са отхвърлени и не са предмет на касационно обжалване). Съдът е установил, че между ищцата и двамата ответници има дългогодишни спорове, водени граждански и административни дела във връзка със строеж в имот в [населено място], [улица] отношенията им са силно обострени. Според представеното експертно решение на ТЕЛК от 28.08.2024г. ищцата има общо заболяване и инвалидност 60%, считано от 08.08.2023г., поради неинсулиново зависим захарен диабет с неврологични усложнения. Съдът е кредитирал при условията на чл. 172 ГПК показанията на свидетелката Г. И. - сестра на ищцата. Тя разказва за споровете и съдебните дела във връзка с незаконния строеж в имота и че сестра й се чувствала тормозена от ответниците. Свидетелката е присъствала на процедура по медиация, на която П. Г. се обръщала към Т. И. и я наричала „бездетна кучка“, „простачка“, „ти само ще бършеш лайната на майка си, докато моят син учи в Лондон за дипломат“, „ти не ставаш за нищо, ще ти вземем всичко и лозенцето и всичко, което баща ти е оставил“, „баща ти не те ли е научил, че трябва да се ожениш, да имаш деца“, „проста“, „глупава“, „тъпа“. Свидетелката е присъствала и през 2016г. на среща между ответницата и ищцата на строежа на [улица], при която П. Г. дошла с голямо куче, започнала да вика на улицата: „ти бездетна кучка, тъпа, проста, бършеш лайната на майка си“, „аз съм си отворила касичка, защото имам връзка, ще те съдя и ще ти взема всичко“. Изразите са били изречени по повод твърдения, че Т. И. дължи на ответниците пари. Според свидетелката в резултат на системен тормоз от страна на ответниците ищцата е загубила работата си, здравословното й състояние се влошило - започнала да вдига кръвно, да получава паник - атаки, да заеква и да има тикове; влязла е в болница с високи нива на кръвна захар; станала затворена и необщителна; подадената в прокуратурата жалба се отразила не само върху нейната репутация, но и върху тази на цялото им семейство. При тези обстоятелства решаващият съд е счел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на третия предявен от ищцата иск, а именно този за обидите, нанесени от П. Г.. Приел е, че показанията на свидетелката, имаща непосредствени и преки възприятия, установяват отправянето на горепосочените думи и изрази, които са обидни, поради което предявеният иск е доказан по основание. Подлагайки на преценка естеството и степента на неимуществените вреди, изразяващи се в душевни и психически болки и страдания, стрес, безпокойство, претърпени негативни емоционални преживявания, както и фактът, че обидите са изричани нееднократно (през юни 2016г. и през декември 2018г.), на публично място, в присъствието на множество лица; икономическата обстановка в района и инфлационните процеси в страната, окръжният съд е определил, че за възмездяване на претърпените неимуществени вреди съгласно изискванията на чл. 52 ЗЗД, е необходима сума в размер на 3 000 лв. При преценка на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, приема следното: Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване за преценка допустимостта на решението като постановено по нередовна искова молба. Както в исковата молба, така и в съдебния акт на въззивния съд е извършено фактическото разграничение, че обидите са отправени от ответницата двукратно, при две различни срещу между тях в определен отрязък от време. Това обаче не означава, че са предявени два отделни иска, които съдът е следвало да разгледа поотделно, както счита касатора. Няма съмнение, че деликтът може да бъде причинен от едно действие (съотв. бездействие) или от поредица такива, които да водят в съвкупност до вредоносния резултат. В настоящия случай е налице втората хипотеза - ищцата твърди, че е претърпяла вреди от двукратно нанесени обиди, т.е. касае се до неделима неимуществена вреда, причинена с няколкократни действия. Липсват и предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дори да се приеме, че е поставен правният въпрос за задължението на съда да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и да отговори на доводите и възраженията на страните, то несъответствие с утвърдената практика на Върховния касационен съд по този въпрос не се разкрива. Съдът е обсъдил релевантните доказателства и е изложил ясни мотиви защо приема, че е осъществен деликт и как определя размера на обезщетението. Показанията на свидетелката Г. И. съдът е ценил с критичност поради роднинската й връзка с ищцата, но е отчел също така, че не са събрани показания на други очевидци на събитията, които да опровергават изнесеното от тази свидетелка. По отношение на свидетелката Б. П. съдът изрично е посочил, че тя не е присъствала на двете срещи и на конфликтите между страните, поради това изнесеното от нея няма отношение към конкретния спор. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът в съответствие с практиката (вкл. ППВС №4/1968г.) е посочил кои конкретни обстоятелства взема предвид, за да приложи критерия на чл. 52 ЗЗД за справедливост. Не е налице и съмнение за очевидна неправилност на обжалвания акт. Твърди се от жалбоподателката противоречие с правилата на логическото мислене, но не е посочено спрямо кой извод е допуснато такова. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност и предполага видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, нарушаване на основополагащи правни принципи. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират. В обобщение следва да се откаже допускане на касационен контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение