Определение № 60090 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1873/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 71955 от 20.07.2020 год. на А. П. Д., чрез адв. Ел. Л. от САК, срещу определение № 9850 от 25.06.2020 год. по в. ч. гр. д. № 4903/2020 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е частично обезсилено първоинстанционното определение и е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното определение в тази част с искане за неговата отмяна и вместо това се присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 800 лв., направени в производството по гр. д. № 62596/10 год. СРС. Не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба срещу въззивното определение е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, с приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. В него се релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като са формулирани процесуалноправни въпроси относно срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложението на две хипотези при заявено и валидно искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и аналогия с чл. 250 ГПК относно приложението на едномесечния срок за искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Жалбоподателят цитира съдебна практика и се позовава на противоречива такава по поставените въпроси. Поддържа противоречие и с ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред първоинстанционния Софийски районен съд по гр. д. № 62596/2010 год. е образувано по предявен от Н. К. Ц. иск за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти. Настоящият жалбоподател А. П. Д. е конституиран като ответник по иска в качеството му на приобретател на един от делбените имоти и е подал отговор по реда на чл. 131 ГПК на 16.09.2016 год., с приложени писмени доказателства, пълномощно на адв. Ел. Л. и договор за правна защита и съдействие. След прекратяване на производството по делото с определение от 14.02.2017 год., съобщено на Д., чрез адв. Л. на 27.02.2017 год., същият е подал на 13.03.2017 год. молба по чл. 248 ГПК за допълване на определението за прекратяване на производството по делото в частта за разноските, като му се присъдят направените такива по представения договор, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Приложен е и списък. С обжалваното определение въззивният съд е обезсилил определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, с което е уважена молбата за допълване, като е приел, че същата е процесуално недопустима – подадена е извън едноседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а отделно от това, в писмения отговор на Д. липсва искане за присъждане на разноски. Същото е заявено извън срока за обжалване на определението от 14.02.2017 год., поради което и следва да се остави без разглеждане. Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Макар и изхода на настоящия спор да е обусловен от извода на въззивния съд за неспазване на срока по чл. 248 ГПК за подаване на молбата за допълване на определението за прекратяване на производството в частта за разноските, този въпрос не е решен в противоречие с цитираната практика. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е ясна – за искането за допълване или изменение на обжалваемо решение е предвиден срок – този за обжалването, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В настоящият случай е налице първата хипотеза с оглед обжалваемостта на определението от 14.02.2017 год., с което е прекратено производството по делото. Приложението на закона по поставения въпрос за срока в цитираната съдебна практика не сочи противоречие, нито е налице такова с ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Така, в соченото определение № 134 от 14.04.14 год. по ч. гр. д. №1117/14 год. на ІІ г. о. на ВКС предмет на обсъждане е липсата на списък на разноските по чл. 80 ГПК към молбата, като е прието, че при своевременно направено искане за присъждане на разноски списъкът не е предпоставка за присъждането им, тъй като се касае за допълване на съдебния акт. В този смисъл е т. 8 на горното тълкувателно решение. Спазването на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК изрично е отбелязано в останалите определения по цитираните дела, което кореспондира с произнасянето в настоящето дело. Формулираните въпроси относно приложението на втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК и търсената аналогия с чл. 250 ГПК жалбоподателят свързва с обосноваване на тезата си за спазване на срока за подаване на молбата за допълване на определението в частта за разноските, което представлява довод за неправилност на извода на съда, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице и касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение