Определение № 50125 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Фрог Нюз“ ЕООД, чрез адв. Ц. П., против решение № 261416 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 9964/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В състав, в частта потвърждаваща решение от 23. 01. 2020 г. по гр. д. № 11940/2019 г. на СРС в частта, с която предявеният от А. Г. У. против „Фрог Нюз“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е уважен за сумата 3500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 13. 02. 2019 г. до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за нищожност на решението, поради непосочване на дата на постановяването му, каквото е изискването на чл. 236, ал. 1 ГПК, както и за неправилност на същото, поради постановяването му в противоречие с материалния закон – с чл. 49, 45 и 52 ЗЗД и с Конституцията на Република България - чл.чл. 39 40 и 41, както и поради необоснованост на фактическите изводи. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, пр. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск по чл. 49 ЗЗД изцяло. Претендират се съдебни разноски.

С писмен отговор, подаден от ищеца А. Г. У., чрез адв. А. А., са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, прие следното:

За да уважи иска по чл. 49 ЗЗД за сумата 3500 лв., ведно със законната лихва от 13. 02. 2019 г. до окончателното й изплащане, въззивният съд, възприемайки мотивите на първата инстанция, на основание чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответното дружество – противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.

Ответното дружество „Фрог Нюз“ ЕООД, като собственик на електронното издание „Frognews“, е възложител на работа (т.е. чрез своите служители и наети на работа лица определя характера и съдържанието на публикуваните в материали и носи отговорност за съдържанието им). Лица-изпълнители на възложената работа са осъществили описаните в исковата молба деяния – допуснали са на 19. 02. 2019 г. в електронното издание да бъде публикувана статия със заглавие „Агент А. – А. У. прибира 500 хиляди лева за „Бъди войник“, на войската – цървули“, съдържаща следните твърдения: „Миналата седмица в МО започна така дълго рекламираната кампания „Бъди войник“ за 1 млн. лв. Документите показват, че нищожни суми отиват във войските, а големият пай от 500 хил. лв. прибира пресцентъра на МО с шеф А. У. – агент А.…..“; „За нея бяха отпуснати почти 1 милион лева от бюджета на МО!!!! Дотук скъпо – но става още по-скъпо след като се разбира от документите, че 500000 отиват за нищоправене към така известния ни агент А. от ДС – А. У. – директор на пресцентъра на МО…“; „Какво прави всички в МО знаят, знаят още, че тези пари са хвърлени на вятъра и ще се разпорежда У.“; „Останалите 500000 лв. за кампанията „Бъди войник“ също са разделени абсолютно негласно – Националната гвардейска част взема цели 260000 лв. за концерти в 29 града в България………..Остава една огромна въпросителна – дали тези 260000 лева пак не отиват в нечий голям чиновнически джоб“; „Дали обаче е богоугодно да се вземат едни 500000лева за безполезна пиар кампания? А властта да си затваря очите за хвърлени на вятъра пари?“

Публикуването на статията е определено от въззивния съд като противоправно деяние, тъй като със същата са разгласени позорни обстоятелства за ищеца, неотговарящи на истината, и е нарушена забраната да се накърнява доброто име и честта на другиго. Информацията е окачествена като клеветническа, тъй като е позорна и неприемлива според обществените морални норми - приписва на ищеца извършването на противоправни деяния и не е доказано от дружеството, носещо тежестта да установи осъществяването на изложените в статията факти, че изнесената информация отговаря на обективната действителност. Изложените в статията обстоятелства са представени като със сигурност осъществили се факти, но доказателствата не установяват тези факти да отговарят на истината (събраните доказателства съдържат данни, че размерът на средствата, отделени за рекламната кампания „Бъди войник“, е под 50 хиляди лева и не e установено при изразходването им ищецът да е имал описаното в статията поведение – да е „прибрал“ същите).

За доказано е прието причиняването на неимуществени вреди на ищеца и причинна връзка между вредите и противоправното деяние на изпълнителите на работата, възложена от ответното дружество. Статията е предизвикала у А. У. силни притеснения и тревожност, довели до главоболие, нарушения на съня, проблеми в отношенията му с познати и колеги, което допълнително го потискало. Прието е, че сумата 3500 лв. е достатъчна за да обезщети ищеца за претърпените негативни емоционални изживявания, както и че същата е съобразена и със социалноикономическите условия в страната към осъществяване на деликта и не води до неоснователно обогатяване на ищеца.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК:

1. Противоправно ли е публикуването на журналистически материал със заглавие „Агент А. – А. У. прибира 500 хил. лв. за „Бъди войник“, на войската – цървули?“

2. Представлява ли текстът на журналистическия материал мнение на автора му или е предаване на информация?

3. Подлежи ли мнението на автора на текста на преценка за противоправност?

4. Правилно ли е решен от въззивния съд въпросът за баланса на конституционно защитените ценности свобода на словото и добро име на гражданина?

5. В конкретния случай надделява ли свободата на словото над доброто име на гражданина?

6. В настоящия случай налице ли е обективно твърдение на неистински обстоятелства или същите се подразбират поради субективния прочит на читателя?

7. Представлява ли използването на крайни, шокиращи и провокативни изразни средства, надхвърлящи добрия тон, противоправно деяние?

8. Има ли значение за противоправността личността на лицето, за което е съставен журналистическият материал и по-специално обстоятелството, че то е споменато във връзка с неговия пост?

9. Могат ли държавните служители и общественици да бъдат подложени на критика на по-високо ниво от това, на което са подложени частните лица?

10. Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни или позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ?

11. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.

12. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?

Твърди се разрешаването на въпроси от № 1 до № 9 включително в противоречие с решение № 567/1997 г. на 5-членен състав на ВС, решение № 288 от 15. 01. 2018 г. по гр. Д. № 59/2017 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 581 от 30. 09. 2010 г. по гр. Д. № 1019/2009 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 204 от 12. 06. 2015 г. по гр. Д. № 7046/2014 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 62 от 6. 03. 2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., 4 г.о., решение № 253 от 29. 01. 2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 484 от 09. 06. 2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 15 от 28. 09. 1993 г. по к.д. № 17/1993 г. на КС на РБ, решение № 7 от 4. 06. 1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на КС на РБ, решение № 116 от 24. 07. 2020 г. по гр. д. № 1960/2019 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 209 от 27. 09. 2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 110 от 25. 05. 2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, 4 г.о., разрешаването на въпрос № 10 в противоречие с решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 64 от 20. 04. 2021 г. по гр. д. № 2289/2020 г. на ВКС, 3 г.о., разрешаването на въпроси № № 11 и 12 - в противоречие с решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 263 от 24. 06. 2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 111 от 03. 11. 2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ВКС, 2 т.о.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроси № № 1, 2, 4, 5, 6 и 8

Съгласно разясненията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите не отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не поставят за разглеждане принципни правни въпроси, релевантни за спорното право, а имат характер на преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Даването на отговор на въпросите изисква извършването на преценка за правилност на обжалвания съдебен акт (преценка на събраните по конкретното дело доказателства, преценка за обоснованост на фактическите изводи и за правилно приложение на материалния закон). Касационните основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК се различават от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Последните нямат отношение към правилността на въззивното решение и извършването на такава във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Правилността на акта се преценява само ако същият бъде допуснат до касационен контрол, с решението по чл. 290 ГПК.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по трети, седми и девети въпрос.

Изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС и на КС на РБ, формирана във връзка с прилагането на чл. 45 и 49 ЗЗД, чл. 39,40 и 41 КРБ и чл. 10 ЕКПЧ. Съгласно същата правата, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - право на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито отправяне на обиди. Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на разпространяване на информация.Разгласяването на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление представлява клевета, за която издателят на печатно или електронно издание носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно. В тежест на издателя на електронното или печатно произведение, който е ответник по иска по чл. 49 ЗЗД, е да установи верността на публикуваната информация. Това е така, защото при установяване истинността на изнесените данни искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от клевета би се явил неоснователен, а съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици. В този смисъл са решение № 891 от 7. 06. 2002 г. по гр. д. № 183/2002 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 116 от 24. 07. 2020 г. по гр. д. № 1960/2019 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 209 от 27. 09. 2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 404 от 13. 07. 2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, решение № 85 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 7 от 4. 06. 1996 г. по к.д. № 1/96 г. на КС на РБ, решение № 15 от 28. 09. 1993 г. по к.д. № 17/93 г. на КС на РБ, решение № 20 от 14. 07. 1998 г. на КС на РБ.

Липсва противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. В същата е прието следното: следва да те търси баланс между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и добро име; въпросът за баланса на конституционно защитените ценности свобода на словото и доброто име на гражданите се решава конкретно, въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай; оценъчните съждения представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност, поради което не могат да бъдат верни или неверни и не ангажират отговорността на автора им към адресата, ако са негативни, освен ако не съставляват обида или не съдържат клевета; свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ. В случая отговорността на ответното дружество е ангажирана не за оценъчни съждения в процесната статия (за работата на А. У. като директор на пресцентъра на Министерство на отбраната), а за съдържащите се в нея фактически твърдения, че А. Г. У. е присвоил („прибрал“) сумата 500 хиляди лева, предвидена за кампанията „Бъди войник“ за „нищоправене“, като не е доказано тези твърдения да отговарят на истината (събраните доказателства съдържат данни, че за цялата рекламна кампания са определени под 50 хил. лева и няма никакви доказателства, установяващи присвояването на тази сума от ищеца и за изразходването й по посочения в статията начин).

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроси № № 10, 11 и 12.

В съответствие с указанията по приложението на закона, дадени в тълкувателната част на решенията на ВКС, посочени от касатора във връзка с тези въпроси, въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 ГПК, и е разгледал изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Проверил и приел за установено извършването на процесното деяние от лица, на които е възложено извършването на работа от касатора „Фрог Нюз“ ЕООД – публикуването на статия със соченото от ищеца съдържание на сайта на електронното издание, чийто собственик е дружеството. Посочил е за кои изявления, съдържащи се в статията, следва да се ангажира отговорността на дружеството по чл. 49 ЗЗД (че ищецът е присвоил сумата от 500000 лв. за нищоправене и се разпорежда със средствата), приел е, че тези изявления съдържат твърдения за конкретни факти с опозоряващ характер, несъответстващи на истината и накърняващи честта и доброто име на ищеца.

Посочена е дата на постановяване на въззивното решение - 27. 04. 2022 г., поради което не би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, пр. 1 или пр. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване за проверка на валидността и допустимостта му предвид липса на посочена дата на постановяването му.

Ищецът претендира присъждане на разноските за касационната инстанция, но не е представил никакви доказателства такива да са направени, поради което претенцията му по чл. 78, ал. 1 ГПК не следва да бъде уважавана.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,