Определение № 2710 от 01.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1863/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ответниците П. А. и „ТБК 2017“ ЕООД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд. Молителят „Авиора Легал“ ООД не изразява становище. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е отменил обжалваното от молителя първоинстанционно определение, вместо което е допуснал исканото обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на сключен между ответниците договор за продажба на дружествени дялове в „Имоболкан Консулт“ ЕООД чрез запор върху същите дялове при представяне на основание чл. 391, ал. 2 ГПК на парична гаранция в размер на 1000 евро. В частната касационна жалба са изложени подробни доводи по същество, свеждащи се до оспорване на истинността на записа на заповед, с който молителят се легитимира като кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД и до момента на възникване на вземането по същия с оглед разликата в хипотезите по ал. 1 и ал. 3 на чл. 135 ЗЗД. Изложени са и доводи за занижен размер на определената парична гаранция с оглед размера на легитимиращото вземане и стойността на притежаваното от „Имоболкан Консулт“ ЕООД имущество. По повод дадени от въззивния съд указания с молба от 12.08.2026 г. жалбоподателите са заявили изрично, че освен изложеното в жалбата не е необходимо допълнително изложение на касационните основания. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК обща предпоставка за допускане на касационно обжалване е произнасянето на въззивния съд по конкретен правен въпрос, като задължение на жалбоподателя е да формулира въпроса, във връзка с който иска допускане на касационното обжалване. Не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от жалбоподателя (т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК). По изключение съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК касационното обжалване следва да се допусне служебно при наличие на данни за вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, или при очевидна негова неправилност, но в рамките на изложените от жалбоподателя оплаквания, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост, по общо правило не следи служебно за правилността на въззивния акт, като не разполага с правомощието да отмени същия на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). В разглеждания случай не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение. Същевременно не са изложени конкретни аргументи за обосноваване на очевидна неправилност на определението, нито е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване и на някоя от специалните предпоставки по т. т. 1-3 на същата разпоредба, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато. С тези мотиви съдът