Определение № 4728 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3613/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Х. И. К., в качеството му на председател на управителния съвет на етажната собственост /ЕС/ на сграда с идентификатор *****.****.***.* с административен адрес: [населено място], р. М., [улица] против определение № 3219 от 30.07.2024 г. по гр.д.№ 1472/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 7086 от 21.06.2024 г., постановено по гр.дело № 5122/2024 г. на Варненски РС. С последното е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на дело – 3279/2024 г. на РС-Варна. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради липса на преюдициалност, тъй като, делото, поради което е спряно производството по настоящия спор е с предмет обжалване решения на Общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/ от 22.02.2024 г., по отношение на които спиране на изпълнението им е отменено, т.е. решенията подлежат на изпълнение, съгл. чл. 38 ЗУЕС в 14-дневен срок. Позовава се и на това, че е упълномощен и директно от 107 етажни собственика да предяви от тяхно име исковете, предмет на настоящия спор. Посочва, че дори да няма представитена власт по отношение на етажната собственост, това не отнема процесуалната легитимация на етажните собственици да защитят правото си на собственост върху общите части от трети лица, каквито се явяват ответните дружества. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулиран е въпроса: Притежава ли председателя на УС на ЕС процесуална легитимация да предявява искове срещу собственици за собственост върху общи части от името и за сметна на етажните собственици? По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 47/2010 г., III г. о., Решение № 61 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2013 г., IV г. о., Определение № 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о. Втория въпрос, по който се твърди същото основание е за задължението на съда да обсъди всички доказателства доводи и възражения на страните. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касация по 21 бр. въпроси, които касаят представителството на етажната собственост по заведени от нея дела при защита правото на собственост върху общи части от трети лица и дали е налице преюдициалност на исковете по чл. 40 ЗУЕС с предмет обжалване решение на ОСЕС за избор на управител и за предявяване на искове от ЕС против трети лица за защита правото на собственост върху общи части, подлежащи на изпълнение в рамките на определения срок или в 14-дневен срок, когато не е спряно изпълнението им от съда, по отношение на самите дела за защита на собствеността, предявени от етажната собственост в изпълнение на тези решения. Не е връчван препис от исковата молба, поради което няма становище от ответниците по частната жалба Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна – етажната собственост, представлявана съгласно чл.23, ал.4 ЗУЕС от избрания председател и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Предявен е отрицателен установителен иск от етажната собственост, представлявана от Управителя на ЕС Х. И. К. да се приеме за установено, че „М. Трейдинг“ ООД, „Гюрла“ ЕООД и „Барабов“ ЕООД не са собственици на 61 външни надземни паркоместа, посочени в н.а. № 145/2021 година, н.а. 99/21 година и н.а. 197/21 година. Етажните собственици считат, че тези паркоместа са разположени в дворното място, което е обща част на ЕС, поради което сделките, за разпореждането с тях по посочените три нот. акт са с невъзможен предмет. Претендира се установяване нищожността на тези сделки на няколко основания, като тези искове са съединени с отрицателен установителен иск за собственост. За предявяване на искове за защита правото на собственост върху общите части на етажната собственост е взето решение от ОСЕС, проведено на 22.02.2024 г. по т. 6.1, а по т.6.2 е взето решение по тези искове етажната собственост да бъде представлявана от председателя на УС Х. И. К., избран на същото общо събрание. РС е спрял производството по това дело, като е приел, че е по отношение на този спор е преюдициален спора по гр.д. № 3279/2024 г. на Варненски РС, по което дружествата – ответници по настоящия спор са предявили иск по чл. 40 ЗУЕС против ЕС за отмяна на всички решения, взети от ЕС, обективирани в протокол от 22.02.2024 година. Въззивната инстанция е констатирала, че е отменено определението, с което първоначално е спряно изпълнението на решенията по т.4 и по т.6 от ОСЕС с Определение № 2885 от 11.07.2024 г. по гр.дело № 1321/2024 г. на Варненски ОС. Въззивната инстанция е приела, че разрешаването на въпроса за валидността на взетите решения от ОСЕС от 22.02.2024 г. по гр.д. № 3279/2024 година между страните е преюдициално. по отношение на предявения иск за собственост против ответниците, защото ще се разреши със сила на пръсъдено нещо въпроса за преюдициално правоотношение – валидността на решения, с което се упълномощава председателя на УС на ЕС да води такива дела. Посочил е, че съдът е длъжен да изследва и каузалните отношения между страните, свързани с това правоотношение. Окръжният съд се е позовал на Определение № 2126 от 29.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 989/2024 г., II г. о., ГК, чиято относимост към настоящия спор частният жалбоподател оспорва. Обжалваното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и е подписано. То е допустимо, като постановено при наличие на изискванията за постановяване на валиден съдебен акт. Първият въпрос, по който се твърди противоречие със съдебната практика – цитираните решения на ВКС е формулиран по общо и не отговаря точно на спорния въпрос по настоящото частно производство. По втория въпрос, съдът не констатира противоречие със съдебната практика, тъй като са обсъдени доводите и възраженията на частния жалбоподател. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по обобщен въпрос от формулираните такива, по които е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК в следния смисъл: Как се осъществява представителството на етажната собственост по заведени от нея дела за защита правото на собственост върху общи части от трети лица и налице ли е преюдициалност на исковете по чл. 40 ЗУЕС с предмет обжалване решение на ОСЕС за избор на управител и за предявяване на искове от ЕС за защита правото на собственост върху общи части от трети лица, когато не е спряно изпълнението им от съда по отношение на производствата по делата за защита на собствеността, предявени от етажната собственост в изпълнение на тези решения? По този въпрос няма съдебна практика, а Определение № 2126 от 29.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 989/2024 г., II г. о., цитирано от въззивната инстанция е постановено по друга фактическа обстановка. Съгласно чл. 23, ал.4 ЗУЕС в редакция ДВ бр. 57/2011 г., председателят на управителния съвет (управителят) представлява по силата на закона пред съда собствениците в етажната собственост в две хипотези: 1.по исковете, предявени срещу етажните собственици във връзка с общите части, 2.по исковете, предявени от ЕС срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Предявяването на иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на ОСЕС, включително и за избор на председател на управителния съвет, /управител/ не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови изрично спиране – чл. 40, ал.3 ЗУЕС. Предвид това, в практиката на ВКС се приема, че тези исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни, т.е. постановеното по тях решение е конститутивно и предизвиква промяна за напред. В този смисъл са Определение № 135 от 27.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 773/2012 г., IV г. о., Решение № 155 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2016 г., IV г. о., Решение № 24 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2016 г., II г. о., Определение № 16 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4856/2019 г., I г. о., Определение № 60168 от 30.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4097/2021 г., II г. о. До влизане в сила на съдебното решение по чл. 40 ЗУЕС, с което атакуването решение на ОСЕС се отменя, това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение, ако изпълнението не е спряно. При това положение задължителната сила на тези решения на ОСЕС следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици от тях, ако не е спряно изпълнението им, до влизане в сила на съдебно решение по чл. 40 ЗУЕС за отмяната им. Ако не е постановено спиране изпълнение на решението, избраният с него управител надлежно представлява етажната собственост пред съд до влизане в сила на решението по чл. 40 ЗУЕС дори с него да е отменено това решение. Затова производството по чл. 40 ЗУЕС не е преюдициално по отношение на производство по иск, предявен по решение на ОСЕС от ЕС, представлявана от същия управител против трето лице за защита на общи части от етажната собственост. Ако с решението по иска по чл. 40 ЕС бъде отменено оспореното решение на ЕС за избор на управител и за предявяване на иска за собственост, докато производството по него е все още висящо, то съдът ще е длъжен да се съобрази с него съгласно чл. 235, ал.3 ГПК. При отмяна на решението за избиране на управителя, който като представляващ ЕС е предявил по решение на ОСЕС иск за собственост, съдът следва да действа така, както действа във всички случай на отпадане на представителната власт в хода на висящ процес. Ако бъде отменено решението за предявяване на иск от ЕС против трети лица, то съдът, разглеждащ този иск следва да прецени това решение наред с всички данни по делото, включително и становището на представляваните етажни собственици. В настоящия случай въззивният съд не е съобразил, че определението за спиране изпълнението на решенията по т.6 от ОСЕС е отменено, а искът по чл. 40 ЗУЕС за отмяната на тези решения не спира изпълнението им. Не е съобразил и, че решението по чл. 40 ЗУЕС действа за напред и не влияе върху представителната власт на управителя да предяви отрицателния спор за собственост по настоящото дело. В случай че в хода на разглеждане на иска за собственост бъде отменено решението, с което е избран предявилият иска избран председател на ЕС, тя може да бъде представлявана от избрания нов представител. Следва да се съобрази, че в полза на представляващият ЕС Х. К. са представени и изрични пълномощни за предявяване на иска от 107 етажни собственици. Освен от управителя, действащ от името на ЕС по решение на ОС, иск за защита на общите части на ЕС може да бъде предявен и от етажните собственици, които притежават части от общите части към самостоятелните си обекти на собственост и ако в този случай съдът приеме исковата молба за нередовна, следва да даде указания за посочване имената на ищците, ако бъде отменено решението на ОСЕС за предявяване на такъв иск, а етажните собственици поддържат иска. Предвид изложеното, определението за спиране на производството е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение