Определение № 3119 от 06.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2160/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.1 ГПК във вр. с чл.274,ал.2, изр. последно ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника, посочен като „Етажната собственост на живеещите в жилищната сграда с адрес [населено място], [улица], вх.2“ срещу определение № 2338 от 22.07.2025г. по т.д.№ 2668/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по което дело тази страна е касатор. С атакуваното определение е прекратено производството пред касационната инстанция поради недопустимост на касационната жалба като депозирана срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт - чл.280,ал.3 ГПК. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите в обжалвания акт, че: обективно съединените осъдителни искове за заплащане на суми, претендирани като дължими във връзка с извършен ремонт на покрив на сградата на ул. Веслец, № 49,вх.2, с цена съответно 7 787.23 лв., 778.23 лв. и 10 033.29 лв., са предявени срещу етажните собственици (15 на брой собственика на имоти във входа видно от Протокол от 24.03.2018г., л.71 от материалите по делото на първоинстанционния съд), следователно предмет на спора са множество субективно съединени искове, чиято цена, съобразно броя на ответниците, не удовлетворява изискването на чл.280,ал.3 ГПК за достъп до касационно обжалване. Твърдението е, че видно от исковата молба, предявените осъдителни искове са насочени срещу Етажната собственост с адрес София, [улица], вх.2, а не срещу отделни етажни собственици в условията на разделност. Наведени са доводите, че съгласно принципа на диспозитивното начало - чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Според обжалващата страна, нито в един момент от настоящото производство ищецът не е поддържал, че предявените искове са насочени срещу отделните членове на етажната собственост, поради което в обжалваното определение неправилно е прието, че са налице множество субективно съединени искове. Възразява се, че ищцовото дружество не е внесло държавна такса за отделни субективно съединени искове; че при предявени искове при условията на разделност, би следвало да бъде извършена конкретизация по лица и по размер (квоти), а в настоящия случай това не е сторено, поради което съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържа се оплакване, че изводите на предходния състав не намират опора в цитираните от него разпоредби на чл. 23, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС, които уреждат начина на осъществяване на представителство на етажната собственост пред съда, в производство по медиация и пр., но не въвеждат правило, че исковете, предявени срещу етажната собственост, са субективно съединени искове срещу отделни собственици от етажната собственост. В подробен писмен отговор ищецът „Ри-Соф“ООД, [населено място] оспорва основателността на частната жалба и счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното: По подадената от ответника касационна жалба, в производството по чл.288 ГПК по селектирането й, предходният състав на ТК на ВКС е извършил преценка за нейната недопустимост с оглед на правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК - неосъществимост на касационен контрол по отношение на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Изложил е съображенията, че и двете инстанции са приели, че ответници по предявените и уважени частично от въззивния съд осъдителни искове (съответно с цена 7 787.23 лв., 778.23 лв. и 10 033.29 лв.), са етажните собственици от вх. 2 на сградата в [населено място], [улица], като този извод следва и по аргумент от чл. 23, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС. Извършена е констатацията, че съгласно данните по делото, етажните собственици са повече от седем (видно от Протокол за извършени СМР от 25.11.2016 г. и от списъка на присъстващи на Общото събрание на Етажната собственост на 24.03.2018 г.). Тези съображения са дали основание за решаващия извод, че по делото са предявени множество субективно съединени искове, чиято цена, съобразно броя на ответниците, не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 3 ГПК за достъп до касационно обжалване. Частната жалба е неоснователна. Собствено виждане на обжалващата страна е, че исковата молба и предявените с нея осъдителни искове са насочени срещу „Етажната собственост“ с адрес вх.2 на [улица], София. Етажната собственост не е юридическо лице и не е самостоятелен субект със собствени права и задължения, а е правен режим, съвкупност от правила, които уреждат взаимоотношенията между собственици на отделни обекти в сграда с повече от един собственик, регламентиращи ползването на общите части. В синхрон с това принципно правило и двете инстанции са разгледали искове, предявени срещу етажните собственици в етажната собственост на посочената сграда, т.е разгледани са именно пасивно субективно съединени осъдителни искове и по този въпрос не е имало спор между страните в хода на делото. Диспозитивът на първоинстанционното решение е за отхвърляне изцяло на предявените срещу „етажните собственици от етажна собственост, находяща се …“, в който смисъл и в доклада по делото е посочена ответната по спора страна. С диспозитива на въззивното решение след частична отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение, исковете по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД и по чл.92,ал.1 ЗЗД са уважени срещу „етажните собственици от етажна собственост, находяща се…“ Произнасянето от съдилищата по този начин е в синхрон с практиката на ВКС, че във всички случаи страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка (решението по гр.д.№4010/2013г.). В този смисъл аргументите в обжалвания акт, черпени от разпоредбата на чл.23,ал.4 (председателят на УС/управителят представлява пред съда собствениците в етажна собственост, по исковете предявени срещу тях във връзка с общите части - в конкретния случай осъдителните искове са основани на договор за ремонт на покрив на жилищната сграда на посочения адрес) и ал.6 ЗУЕС ( всеки съсобственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците ), са резонни и обосновани и изцяло подкрепят възприетото становище относно предявяването на искове в субективно съединение срещу собствениците на самостоятелните обекти в режим на етажна собственост. Дали е нарушено диспозитивното начало (теза, която настоящият състав не споделя, тъй като съдът е длъжен - чл.101,ал.1 ГПК да осигури допустимостта на процеса и служебно следи за наличието на процесуална легитимация и е длъжен да предприеме съответните процесуални действия, за да обезпечи законосъобразното му от гледна точка на процесуалния закон развитие); дали е следвало собствениците в етажната собственост да бъдат конкретизирани по лица и по размер (квоти); правилно ли е определена и внесена държавната такса, са въпроси, които не могат да бъдат повдигани пред настоящия състав, който споделя становището, че спорът е приключил с влязло в сила решение, т.е. той е непререшаем. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.