Определение № 74 от 09.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2278/2015 г.
ВКСI търговско отделение09.03.2016 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,на основание чл.280 ал.2 ГПК, касационната жалба на [фирма] против решение № 110/06.04.2015 год. по гр.д.№ 65/2015 год. на Пернишки окръжен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната,пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 110/06.04.2015 год. по гр.д.№ 65/2015 год.на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1028/24.11.2014 год. по гр.д.№ 4720/2014 год. по описа на Пернишки районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Д. Л. П.,по реда на чл.422 ал.1 ГПК,обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,за установяване, че ответникът дължи на ищеца, на основание сключен помежду им договор за кредитна линия от 06.06.2008 год., сума в общ размер от 12 052,68 лева, от която 9 100,87 лв. – главница по договора за кредит, 2 782,21 лв. – договорна лихва и сума от 169,60 лева - наказателна лихва, с индивидуализирани по акцесорните претенции периоди. Ответната страна – Д. П. - не е депозирала становище по касационната жалба. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал.2 ГПК, съдебен акт. Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземания на ищеца срещу ответника, с цена на всеки от исковете - със самостоятелен предмет, макар основани на един и същ договор - под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на търговски дела – 10 000 лева. Следователно и на основание чл. 280 ал.2 ГПК,касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо. Противен извод не би могъл да бъде обоснован от редакцията на диспозитива на първоинстанционното решение – като отхвърлящо една единствена искова претенция,още повече, че последващо същият индивидуализира действително съставящите я самостоятелни части - претенция за главница по договора за кредит, за възнаградителна и за санкционна лихви. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение