Решение № 952 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2008 г.

Решение № 952 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството по е по чл. 290 ГПК. С решение № 49 от 13.03.2008 г. по гр. д. № 23/2008 г. на П. окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от Й. З. Д. против "В" ЕО. гр. П. за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбата е допусната до разглеждане по въпроса кога са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ и въз основа на какви доказателства съдът следва да постанови решението си, като е прието че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността "ел. монтьор " и е освободен на основание чл. 325, т. 9 КТ. За да приеме, че уволнението е законно и отхвърли иска за отмяната му съдът е изложил съображения, че представените доказателства сочат на невъзможност за ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност /инвалидност/, както и че са налице противопоказания да изпълнява заеманата от него длъжност, което било установено с решение № 2565/21.11.2995 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Р" - П. Посочено е също така, че в дружеството няма друга подходяща длъжност, която да бъде предложена на работника. По делото не е било спорно, че и при назначаването му на работа ищецът е бил със същата степен на трайна нетрудоспособност, както и че тогава /към момента на назначаването/ длъжността "ел. монтьор" е била в списъка за трудоустроени лица, и е отпаднала от този списък през 2005 г. От заключението на в. л. д-р А. е установено, че ищецът може да изпълнява трудовите си задължения за длъжността, която е заемал. С оглед на тези данни следва да се приеме, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 325, т. 9 КТ, както и в нарушение на материалния закон. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ обединява две хипотези, като е достатъчно да е налице само едната от тях, за да се прекрати трудовия договор. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя. В настоящия случай незаконосъобразността на уволнението се състои в това, че вече е имало определена длъжност, подходяща за касатора и той е бил назначен на нея, но впоследствие длъжността неправилно е извадена от списъка за заемане от трудоустроени лица. Затова като аргумент за правилността на уволнението работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, тъй като сам е създал това положение, изваждайки длъжността на касатора от списъка по чл. 315, ал. 1 КТ. Преценявайки законността на уволнението съдът има правомощието да провери и правилността на решението, взето от комисията по чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване - ДВ, бр. 7/87 г. да извади дадена длъжност от списъка на местата и длъжностите, подходящи за заемане от лица с намалена трудоспособност, като следва да се посочи, че ако длъжността е заета от лица с такива показания, тя не може да бъде изключвана от списъка и лицето да бъде освободено на основание чл. 325, т. 9 КТ. Отделно от това в настоящия случай е установено от заключението на медицинската експертиза, че естеството на работата, която е извършвал касаторът, е в рамките на неговите възможности и няма противопоказания с оглед здравословното му състояние. При преценката на този въпрос не следва да се има предвид ЕР 2565/21.11.2005 г., на което се е позовал работодателят, тъй като същото е взето само въз основа на длъжностната характеристика, без личен преглед на работника и на практика не дава необходимото по смисъла на чл. 325, т. 9 КТ заключение. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение