Определение № 319 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4419/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 767 от 08.07.2024 г. по в. гр. д. № 589/2024 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 4131 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 12997/2021 г. на Варненския районен съд в следните части: в частта, с която всеки от ответниците М. Х. К. и Н. Х. К. са осъдени да заплатят на ищцата Ж. И. К. горницата над 856 лева до 7498. 73 лева, представляваща припадащата му се 1/5 от стойността на извършените от ищцата разноски за текуща поддръжка, съхранение и охрана за периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2021 г. на съсобствени поземлени имоти с идентификатори [№] и [№], находящи се в [населено място], обл. Шумен, ведно с построените в тях сгради, както и сграда в ПИ [№], находяща се в [населено място], [община], ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба. След частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е осъдил всеки от ответниците да заплати на ищцата горницата над присъдените 7 498. 73 лева до претендираните 8 134. 53 лева за същите разноски, както и в частта, с която исковете по чл.30, ал.3 ЗС са отхвърлени за разликата над 8134,53 лв. до 8789,60 лв.

Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици по наследство от Х. М. К. върху процесните имоти, допуснати до делба с влязло в сила решение № 22 от 22.02.2013 г., поправено с решение № 183/16.09.2016 г. по гр. д. № 43/2012 г. на РС-Велики Преслав.

Ищцата твърди, че е заплащала сама всички необходими разноски, свързани с текущата им поддръжка и запазване на сградите, като в ПИ [№] се намира сграда в груб строеж „Природолечебница“ и параклис от дялан камък – храм „Покров Б.“; в ПИ [№] се намира комплекс „П.“, а другият наследствен имот представлява постройка за отглеждане на животни, находяща се в ПИ [№]. Разграничава заявените разноски по отделни пера: 1. разноски за текуща поддръжка; 2. разноски за храна за кучета; 3. разноски за ел. енергия; 4. транспортни разходи за гориво; 5. разноски за заплащане на труд за охрана, техническа поддръжка и др.

Ответниците не са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с която са осъдени да заплатят припадащите им се части от заплатени разноски за извършени ремонти в комплекс „П.“. Касае се за описаните в исковата молба разноски в общ размер на 4280 лева, по 856 лева за всеки от ответниците съобразно припадащата им се 1/5 ид. ч. от собствеността, а именно 100 лева, заплатени на К. Генчев К. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в к-с „П.“, декември 2017 г.; 100 лева, заплатени на Б. И. М. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в к-с „П.“, февруари 2017 г.; 110 лева, заплатени на Б. И. М. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в к-с „П.“, 07 март 2019 г.; 220 лева, заплатени на К. Генчев К. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в к-с „П.“, 07 март 2019 г.; 1300 лева, заплатени на Я. Х. Д. като възнаграждение за авариен ремонт по отстраняване на течове в к-с „П.“, предизвикани от пукнатини в пода на терасата и последиците от тези течове, август-октомври 2020 г.; 420 лева, заплатени на Д. С. Д. като възнаграждение за дърводелски услуги, ползвани в к-с „П.“, март 2021 г.; и 2030 лева, заплатени за авариен ремонт на покрив откъм северната фасада на к-с „П.“ – 51 кв. м., чрез подмяна на компроментираните керемиди с битумни, извършен от „Интерсан“ ООД, [населено място] и включващи както извършени СМР, така и заплатени материали, май 2021 г.

Прието е, че по делото са представени доказателства за извършване на претендираните разноски – разходни документи (фискални бонове, фактури, преводни нареждания и издадени РКО), като е изготвена и съдебносчетоводна експертиза, която съдът e кредитирал и по която вещото лице е дало заключение за размера на разноските, като е изследвало представените от ищеца разходни документи по пера. От тези доказателства се установява действителното заплащане на разноски за процесния период – от 01.01.2017 г. до 15.08.2021 г., по посочените пера, от които вещото лице е приспаднало суми по представени от ищцата платежни документи от 2016 г., доколкото не касаят процесния период. ССЕ дава заключение, че представените по делото фактури и фискални бонове, вносни бележки и разписки за парични преводи, имат необходимите реквизити и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, като по тях са налице изходящи парични потоци в брой като първични документи. По отношение на представените разходни касови ордери (РКО) с издател Ж. К. и получатели физически лица в съдебно заседание вещото лице излага, че те отговарят на изискванията за налични реквизити като счетоводни документи. Представените документи, доколкото удостоверяват плащания, макар и част от тях да са издадени на името на регистрирания от наследодателя на страните едноличен търговец (недействащ), ценени наред с останалите събрани по делото доказателства, установяват извършени от ищцата разходи. Не би могло да се приеме, че документите установяват извършени от трето лице плащания, в каквато насока са ответните възражения, тъй като едноличният търговец, който не е пререгистриран и чието предприятие не е поето от никой от наследниците, няма качество на отделен правен субект.

Прието е, че за установяване на връзката на така заплатените разноски с поддържането, запазването и съхранението на съсобствените имоти, са събрани гласни доказателства посредством показанията на разпитаните свидетели на ищцата – С. Т. Н., Драга Н. И. и С. Н. К.. Показанията на тези свидетели са еднопосочни и непротиворечиви помежду си, като кореспондират и с останалите доказателства по делото. Свидетелите заявяват, че в периода от началото на 2017 г. до края на 2021 г. именно Ж. К. е поела изцяло поддръжката на общите имоти, като свидетелите са посещавали имотите заедно с нея, най-вече к-с „П.“, където й помагали да почиства двора и сградата на комплекса заедно с други нейни приятели и семейството й, като поддръжката се изразявала в почистване на самата сграда от насекоми и прах, а пространствата около нея - от клони, трева, листа, сняг и лед, както и почистване на стълбището. Заявяват, че всичко необходимо за почистването се закупувало единствено от ищцата – почистващи препарати и препарати против вредители, както и свързаните с почистването консумативи, ВиК части и т. н. Посочват, че за процесния период имотите не се ползвали, но се налагало да се почистват. Тъй като пространството в к-с „П.“ било много голямо, за почистването му не бил достатъчен един ден, а се налагало ищцата и свидетелите да остават и през следващия ден. Всеки от свидетелите посочва, че е пътувал до наследствените имоти с личния автомобил на К., която е зареждала гориво във връзка с пътуванията. По отношение на охраната излагат, че имотите са били охранявани от наети от Ж. лица, като к-с „П.“ и съседния му имот, ведно с изградената в него „Природолечебница“, които се намирали в гориста местност извън населеното място и не били оградени с ограда от едната страна, се охранявали от лице на име К., който освен охрана, осъществявал и поддръжка на имота, като се грижел за намиращите се в него системи. Последният постоянно обитавал една от стаите в к-с „П.“, където имал хладилник и електрическа печка, като се налагало да се топли на ток, тъй като стаята нямала комин. Всеки от свидетелите е присъствал на плащане на възнаграждение на К. от страна на ищцата. Наред с това за охрана на имота, в който се намирал к-с „П.“, имало външно осветление с фотоклетка и две кучета – кавказка и каракачанска овчарка, които били в клетки, поставени на места по стълбите, които водят към сградата – едното по-нагоре, а другото по-надолу, чиято роля била да сигнализират в случай на преминаващи външни хора. Лампите за осветлението били позиционирани отзад на северната стена на сградата, а така също имало осветление и на входа на хотелската част, от долната страна на терасата и на стъпалата, които минават покрай сградата, където имало пътека със стълби. По отношение на имота в [населено място] – за сградата, предназначена за овчарници, където нямало животни, също било назначено лице за охрана на име Б., като на плащания на това лице свидетелите са присъствали лично. Последният починал и на негово място било наето лице на име Б., на което ищцата също заплащала възнаграждение.

При тези данни съдът е приел, че извършените разноски, претендирани за текуща поддръжка на к-с „П.“, се явяват необходими за запазване на съсобствения имот от погиване или повреждане. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищцата в действителност е извършвала такива разходи. Тези разходи се свързват с поддръжката на имота и се явяват минимално необходимите за запазването му, като липсата на периодично почистване и дератизация със сигурност би довела до по-бързо захабяване на имота и намаляване на неговата стойност. За поддръжката на всеки имот е необходимо периодично почистване, като в случая следва да се отчете и местонахождението на имота – разположен в гориста местност, извън населено място. При съобразяване на изготвеното от вещото лице по ССЕ заключение и представените платежни документи съдът е приел, че за извършени разноски по това перо на ищцата се следва сумата от 713. 10 лева. Последната се формира след приспадане от изчислената от вещото лице по представените разходни документи сума от 770. 45 лева на разходите, които не касаят сочените от ищцата разноски по текущото поддържане на имота, които са в размер на 57. 35 лева (770. 45-57. 35=713. 10).

За запазването на имотите необходими се явяват и извършените разноски за охрана с охранител като превенция срещу унищожаването или повреждането им от външни лица. Обектите, находящи се в [населено място], ведно със сгради – к-с „П.“ и изградена в груб строеж „Природолечебница“, са охранявани от лицето К. К., за което ищцата му е заплащала възнаграждение. Тези обстоятелства се установяват както от писмените доказателства и изготвената ССЕ, така и от гласните доказателствата на разпитаните в нейна полза свидетели. Съдът не е споделил възражението на ответниците, че в к-с „П.“ са съхранявани вещи, собственост на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е ищцата – „АИСМП – Медицински център Кехайови“ ЕООД, поради което разходите за охрана в комплекса са направени единствено в личен интерес на ищцата с оглед съхранение на това имущество. Прието е, че охраната се е извършвала по отношение на целия съсобствен имот, а не само във връзка тези вещи. Фактът, че ищцата съхранява свои вещи в съсобствения имот, сам по себе си не би могъл да доведе до извод, че тя ползва последния еднолично и че разноските по охраната са свързани единствено със защита на лично й имущество. Приета е за необходима и охраната на обекта в [населено място] – сграда с предназначение за отглеждане на животни, овчарник. Въпреки че в сградата не са се отглеждали животни в периода на исковата претенция, охраната в имота се явява необходима с оглед защитата на самата сграда и материалите, от които тя е изградена. Последната, оставена без надзор, би била изложена на потенциален риск от разграбване, повреждане и унищожаване от външни лица, което категорично би довело до нейното погиване или повреждане. От събраните по делото гласни доказателства, подкрепящи се и от представените разходни документи се установява, че в този обект като охранител първоначално е било назначено лицето Б. И. М. до 2019 г., а впоследствие лицето Б. М. Б., на които ищцата ежемесечно изплащала възнаграждения във връзка с осъществяваната охрана. Вещото лице по ССЕ е дало заключение, че заплатените разходи за охрана и авариен ремонт на покрив са в общ размер на 33 135 лева, като в тази сума се включват всички заявени разходи от ищцата по перото „разноски за заплащане на труд на охрана, техническа поддръжка и др.“. Пред въззивния съд не е повдигнат спор за дължимостта от ответниците на припадащите им се суми, заплатени за извършените ремонти в общ размер на 4 280 лева, като наред с тази сума съдът е намерил, че съобразно с частите им в собствеността, между тях следва да се разпредели и заплатената от ищцата сума за възнаграждения за охранители в общ размер на 28 855 лева.

Прието е, че като извършен разход във връзка с охраната на съсобствените имоти ищцата претендира и заплатена от нея храна за кучета, отглеждани с цел охрана. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че за исковия период в имота на к-с „П.“ действително са отглеждани две кучета като пазачи, за които ищцата е закупувала храна, като първо е починало едното, а второто е починало през 2020 г. От показанията на свидетелите се установява още, че кучетата са били разположени на различни места в имота в клетки, като тяхната функция била да сигнализират в случай на поява на външно лице. Съдът е отчел местонахождението на имота – в отдалечена гориста местност извън населените места и фактът, че от едната страна на имота липсва ограда. Отчетено е и това, че наетото като охранител лице е осъществявало охранява и по отношение на намиращия се в съседство имот, ведно с изградената в него „Природолечебница“, като извършвало периодични обходи на двата имота, чиято обща площ възлиза на 8 745 дка. При съобразяване на тези обстоятелства е прието, че за ефективната охрана на тези имоти, наред с физическата охрана от лице и поставеното по места осветление с фотоклетки, необходима се явява и охраната с кучета, доколкото те са имали спомагателна функция – тяхната цел била да сигнализират охранителя в случай на натрапници в обекта, като наред с останалите мерки осигуряват най-пълна и всеобхватна защита на имотите. Претендират се разходи за храна на кучетата през периода от началото на 2017 г. до м. юни 2020 г., за който в имота е имало охраняващи кучета. Според ССЕ заплатената сума за храна за кучета е в размер на 420. 03 лева, като към нея съдът е прибавил и закупената храна за кучета, включена от ищцата в претендираните разходи за текуща поддръжка за периода до 2020 г., а именно още 17. 49 лева, като по този начин общия разход, направен от ищцата за храна за кучета, е в размер на 437. 52 лева.

Прието е, че по отношение на разходите за електрическа енергия в к-с „П.“ свидетелите са установили, че охранителят е обитавал една от стаите в сградата и е ползвал ток за отопление и битови нужди. Електрическа енергия се е ползвала и за други нужди във връзка с поддръжката на комплекса. Тези разходи са необходими за запазването и поддържането му, поради което те също подлежат на възстановяване от ответниците според дела им в съсобствеността. Месечните сметки в обекта са на стойност предимно под 100 лева, което отговаря разходът да е направен именно във връзка с гореизложените дейности, а не във връзка с ползването на имотите от ищцата за посрещане на пациенти и гости, в каквато насока са възраженията на ответниците. В последния случай и предвид голямата площ на комплекса сметките за електричество биха били в пъти по-големи от настоящите. Наличието на данни за заплатени по-високи сметки за отделни месеци, предвид техния инцидентен характер и извънредност, не би могло да доведе до обратния извод. Извършените разходи за заплащане на електричество за процесния период в обекта, съгласно заключението на ССЕ, са на обща стойност 3 645. 54 лева.

Прието е, че тъй като ищцата в действителност е осъществявала дейност по поддръжка на имотите, която изисква нейното физическо посещение и тъй като тя е пътувала до имотите с личния си автомобил, следва да й бъдат възстановени частично и разходите за гориво. Отчитайки разстоянието, което ищцата е преминавала, както и средния брой на месечните посещения, а също и представените разходни документи и заключението на вещото лице, съдът е приел, че разходите по това перо възлизат на 2 741. 51 лева, които следва да се поеме съразмерно от всички съсобственици.

Направен е извод, че съразмерно на квотите в съсобствеността, ответниците дължат на ищцата припадащата се част от сторените от нея разходи в размер на по 8 134. 53 лева. Ответниците не провели успешно насрещно доказване, че заплатените разноски не са били необходими за поддръжката и съхранението на съсобствените имоти, а са извършвани единствено във връзка с ползването на последните лично от ищцата. Затова ирелевантен за дължимостта им остава въпросът дали имотите са ползвани единствено от ищцата за нейни лични нужди, както и дали същата е реализирала някакъв доход в тази връзка, което би могло да бъде повод за завеждане на друг процес. От показанията на свидетеля С. Н. С. се установява единствено, че е виждал коли и хора в к-с „П.“, което кореспондира и с показанията на останалите свидетели, които заявяват, че са посещавали комплекса, за да помогнат при почистването му. Свидетелят излага също, че е попаднал на обяви за отдаване под наем на съсобствения комплекс от Ж. К., както и на публикацията от „Събор на богомилите“, последната представена като доказателство по делото – тези данни сами по себе си не опровергават обстоятелството, че претендираните от ищцата разноски са били необходими за запазването и поддържането на имота, като фактът на ползването на имота еднолично от ищцата, дори да бъде успешно установен от ответниците, не ги освобождава от задължението им да участват в тежестите на общата вещ, каквито се явяват заплатените необходими разноски, съобразно с дела им в собствеността.

Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която в полза на ищцата е присъдена разликата над 856 лв. до 8134,53 лв., е подадена от ответниците М. Х. К. и Н. Х. К..

Жалбоподателите считат, че ищцата не е доказала обстоятелството, че претендираните от нея разходи са били наложителни и необходими за предпазването на съсобствените недвижими имоти от погиване и разрушаване. Установените от свидетелите дейности по почистване на комплекс „П.“ от прах, насекоми по прозорците и сипване на препарати в каналите не могат да се определят като необходими, тъй като липсата им не би довела до погиването или същественото повреждане на имота. Това са разходи, свързани с текущото ползване на имота. Години наред ищцата не е правила нищо за течовете, освен да поставя кофи и легени, докато не се наложи извършването на „авариен ремонт“. Не било ясно защо съдът приема за необходими и разходите за охранител, при положение, че по делото няма доказателства някога да е имало заплаха от трети лица за целостта на имотите. Разходите, предпазващи от хипотетични заплахи, не могат да бъдат приети като необходими. Не били обсъдени доводите за много по-ефективни начини на охрана, като например СОТ. Бил избран най-скъпият начин на охрана, при това без съгласие на другите съсобственици. Не бил обсъден и доводът, че охраната била на 4-часов работен ден, което доказвало, че тази охрана не е необходима, тъй като през останалото време имотът не се охранявал. Но дори охранителят да е бил непрекъснато в комплекса, физически невъзможно било едно лице, при това инвалид, да осъществява 24-часова охрана. Дори да е осъществявана охрана на целия комплекс, това е правено единствено с цел защита на личния интерес на ищцата и опазване на притежаваното от нея движимо имущество, съхранявано в комплекса – обзавеждане и климатици на „АИСМП-Медицински център Кехайови“, чийто едноличен собственик е ищцата. Още по-необяснима била охраната на сградата-овчарник, в която още от 2011 г. нямало животни. Рискът от увреждане на една вещ трябвало да бъде действителен, а не потенциален. Доказано било, че още през 2012 г. част от покрива е пропаднал и са били използваеми само 2/3 от овчарника. Осигурена била охрана, вместо да бъде направен необходимият ремонт и сградата да спре да се саморазрушава. Освен това според свидетелка на ищцата първоначалният „охранител“ Б. „отвреме на време“ оставал в къщичка до овчарника и „отвреме на време“ се прибирал в къщата си в [населено място], а Б. не е живеел там. Нямало данни и за каквито и да е посегателства върху този имот от трети лица. Необоснован бил и изводът за необходимост от охрана на к-с „П.“ с две кучета в клетки. Съдът присъдил разходи за ел.енергия, без да обсъди на какво се дължи нарасналото потребление на ел.енергия по фактури за месеците, в които е провеждан Събор на богомилите, около Коледните и Новогодишни празници, както и през първия месец от наложения „локдаун“ във връзка с „Ковид-19“. Необоснован бил и изводът, че ако ищцата е посрещала гости в комплекса, потреблението на ел.енергия е щяло да бъде в пъти по-голямо, след като в имота има парно отопление и потреблението на ел.енергия би се формирало от включването на уреди с ниска консумация – телевизори, осветителни тела и др. Доказателствата сочели на еднолично ползване на комплекса от ищцата, нейни гости и пациенти, поради което и разходите следвало да останат изцяло за нейна сметка. Необоснован и в противоречие с гласните доказателства по делото бил изводът на съда за годишния брой на пътуванията на ищцата от [населено място] до к-с „П.“, а оттам и за разходите за гориво на автомобила. Освен това част от разходните документи са на името на недействащ търговец, поради което са с невярно съдържание и негодни доказателства в гражданския процес. Не били обсъдени задълбочено доказателствата, че комплекс „П.“ бил отдаван под наем от ищцата, а част от доказателствата за това били игнорирани. По делото нямало доказателства жалбоподателите да са били уведомявани за извършените разходи, нито да са давали съгласие за тях. Затова следвало да се приложат правилата за водене на чужда работа без пълномощие и тъй като разходите са били единствено в интерес на ищцата, те следвало да останат за нейна сметка.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. За задължението на съда да формира изводи относно всички релевантни за спора факти и произтичащите от тях права въз основа на обективно, задълбочено и комплексно обсъждане, проведено при спазване на правилата на формалната и правната логика, на всички относими доказателства, становища, възражения и доводи на страните, като изложи съображенията си в мотивите, без да игнорира доводи на страните и събрани доказателства, без да ги обсъжда превратно и без да формира изводи в противоречие със събраните доказателства;

2. Необходимо ли е насрещното доказване да бъде пълно;

3. Длъжен ли е съдът да съобщи на страните, ако счита някои факти за ноторно или служебно известни, както и към кой момент и по какъв начин следва да им бъде съобщено;

4. Представляват ли текущите консумативни разходи необходими разноски;

5. Когато един разход ползва както съсобствени вещи, така и лични вещи на съсобственика, направил разхода, следва ли останалите съсобственици да участват в заплащането на целия разход и ако не – по какви критерии следва да се определи съотношението между частите на разхода за общите и личните вещи.

6. - Чрез пълно или непълно доказване следва да се установи сигурно намаляване на имуществото, ако не бъде направен съответният разход;

• Може ли разход да се квалифицира като необходим, ако той не препятства сигурното намаляване на имуществото;

• Може ли разход да се определи като необходим, ако той е най-скъпият вариант за извършването му и има други варианти за извършването му на по-ниска стойност.

Ответницата Ж. И. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Излага подробно становището си в писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на паричния иск над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по първия процесуалноправен въпрос. Съдът прецизно и последователно е обсъдил доказателствата по делото, възраженията и доводите на страните, а обстоятелството, че правните изводи, до които е достигнал, не съвпадат с виждането на жалбоподателите, не се отразява на правилността на решението и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Въпрос № 1 е свързан с множество доводи на жалбоподателите, които обаче не могат да променят изхода на делото. Доводът, че жалбоподателите не дължат заплащане на припадащата им се част от направените разходи за охрана на съсобствените имоти, тъй като те не са били нито необходими, нито ефективни, не кореспондира с правната уредба – чл.32 ЗС, според която общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. В случая жалбоподателите притежават общо 2/5 от съсобствената вещ и нямат необходимото мнозинство за определяне на начина на нейното управление, съответно – за оспорване на това управление. Те не са предприели и действия пред съда, ако са считали, че не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ. Въззивният съд в решението си е преценил предприетите от ищцата действия по управление като уместни, затова като резултат е присъдил припадащите се на ответниците части от въпросните разходи. Обсъдено е и възражението на ответниците, че ищцата е използвала съсобствените имоти за извършване на търговска дейност, поради което не може да натоварва ответниците с консумативите /ел. енергия/ за осъществяване на тази дейност. Съдът е изложил своите съображения по този въпрос, а дали те са правилни и дали са в съответствие с доказателствата по делото е въпрос, който не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК. При обсъждане на свидетелските показания съдът, в съответствие с процесуалните правила и практиката на ВКС, е изложил съображения защо се доверява на свидетелите на ищцата, като е изложил и своето виждане във връзка с казаното от свидетеля на ответниците.

Въпрос № 2 от изложението е свързан с мотива на въззивния съд, че ответниците не са провели успешно насрещно доказване, че заплатените разноски не са били необходими за поддръжката и съхранението на съсобствените имоти, а са извършвани единствено във връзка с ползването на последните лично от ищцата. Въпросът е свързан с решаващ извод на въззивния съд, затова той отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице обаче специалните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърденията на ищцата се състоят в това, че е направила разноски за поддържане и съхранение на съсобствените имоти и ответниците й дължат припадащата им се част от тези разноски на основание чл.30, ал.3 ЗС. Нейната тежест на доказване обхваща две групи факти – че имотите са съсобствени и че разноските, които претендира, са реално направени във връзка с поддръжката и съхраняването на имотите. Ответниците оспорват фактическите твърдения на ищцата и въвеждат нови твърдения – че разходите за охрана на имотите и за ел.енергия са направени с друга цел – за охрана на лични вещи на ищцата, съхранявани в имотите, както и заради личното ползване на имотите от ищцата. Именно доказването на тези твърдения е в тежест на ответниците по правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Това доказване е главно, а не насрещно, но във всички случаи тежестта се носи от ответниците и доказването трябва да бъде пълно, както по същество е приел и въззивният съд. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС - решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о. и решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., е свързана със застъпваното от тях принципно положение, че насрещното доказване може да бъде и непълно. Доколкото обаче в случая въведените от ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/ твърдения, насочени към изключване на твърденията на ищцата за фактите, на които се основава искът по чл.30, ал.3 ЗС за разноските за ел. енергия и охрана, следва да се докажат чрез главно доказване, което трябва да е пълно, тази практика на ВКС не подкрепя тезата на жалбоподателите. Напротив, въззивното решение е в пълно съответствие с нея.

Въпрос № 3 е свързан с приетото от съда за ноторно, че разстоянието между [населено място] и [населено място] е 105 км. при среден разход на гориво 5л/100 км. Тези разсъждения съдът е направил по повод уважаване на претенцията за транспортни разходи за гориво. Разсъжденията са във връзка с прилагането на чл.162 ГПК. Разпоредбата гласи, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Тази разпоредба дава известна свобода на съда при определяне на размера на парична претенция, която е доказана по основание, но не и по размер. Тези действия нямат връзка с поставения въпрос за ноторните факти и задължението на съда да ги съобщи предварително на страните, макар в случая съдът да е употребил думата ноторно. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС, свързана с този въпрос - решение № 50286 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 596/2022 г., IV г. о., решение № 274 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2010 г., II г. о., решение № 378 от 15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2015 г., IV г. о. и решение № 95 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5371/2015 г., IV г. о., е неотносима към спора по настоящото дело, тъй като няма връзка с прилагането на чл.162 ГПК. Затова тази практика не обуславя противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въпрос № 4 – дали текущите консумативни разноски са необходими разноски, е свързан с приетото от съда, че „претендираните от ищцата разноски /за ел.енергия/ са били необходими за запазването и поддържането на имота, като фактът на ползването на имота еднолично от ищцата, дори да бъде успешно установен от ответниците, не ги освобождава от задължението им да участват в тежестите на общата вещ, каквито се явяват заплатените необходими разноски, съобразно с дела им в собствеността“. Не съществува колебание в съдебната практика, че когато консумативните разходи /ел.енергия/ са направени във връзка с дейност по запазването на вещта, те представляват необходими разноски по смисъла на чл.73, ал.2 ЗС. Така в настоящия случай изразходваната ел.енергия за отопление и битови нужди на охранителите на имотите, както и във връзка с пребиваването на ищцата и нейни близки в имотите по повод тяхната поддръжка, също представлява част от необходимите разноски по чл.73, ал.2 ЗС, вр. чл.30, ал.3 ЗС. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателите решение № 188 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4287/2016 г., IV г. о., в което се приема, че за извършването на необходимите разноски по поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им, дори когато съсобственикът, извършил тези разноски, сам си е служил с цялата обща вещ. Жалбоподателите се позовават на друг текст от същото решение – че разноските за текущо поддържане на общия имот не спадат към необходимите разноски, а по принцип остават в тежест на съсобственика, който лично ползва имота. В настоящия случай обаче въззивният съд е отрекъл такова лично ползване, а е приел, че разноските за ел.енергия са направени във връзка с поддръжката на съсобствените имоти. Затова няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос. Този въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като в практиката на ВКС, включително и в посоченото решение, е даден критерият кога разходите за ел.енергия ще представляват необходими разноски и кога – разноски, свързани с личното ползване на имота от съсобственика или от държателя, в който случай остават в негова тежест. Затова не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице и по другите два въпроса - № 5 и № 6. Не може да бъде даден еднозначен отговор на въпрос № 5, тъй като той зависи от конкретните обстоятелства по всяко конкретно дело. С оглед обстоятелствата по настоящото дело – че лични вещи на ищцата са се съхранявали в недвижим имот, който е съсобствен с ответниците, най-общо може да се каже, че разпределянето на разходите зависи от това кое е по-ценното благо. След като разходите са направени за охрана на имотите /по-ценното благо/, а имотите са съсобствени, то и разпределянето на тези разходи става по правилата на чл.30, ал.3 ЗС, независимо от това, че в имотите са се съхранявали вещи на един от съсобствениците. Съхраняването на тези вещи не може да отмени правилото на чл.30, ал.3 ЗС. Друг би бил случаят, ако по-ценното благо са вещите и охраната е ангажирана за тяхното опазване, а не за опазването на имота. В този случай чл.30, ал.3 би бил неприложим.

Въпросите под № 6 също не обуславят основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са свързани с прилагането на института за подобрения и необходими разноски в чужд или съсобствен имот, по който има богата съдебна практика, а и защото особеностите на всеки отделен случай налагат преценка на конкретни обстоятелства, които се подвеждат под съответната правна норма. Съдът не изследва дали би било налице сигурно намаляване на имуществото, ако не бъде направен определен разход по опазването му, а преценява дали направеният разход е бил необходим или полезен с оглед конкретните обстоятелства, като тежестта на доказване за това е на ищеца, който претендира паричната равностойност /или съответната част/ на този разход. Формирана е и постоянна практика на ВКС, че луксозните разходи не се заплащат. Ако съдът установи, че е имало по-подходящ и по-евтин начин за постигане на същата цел, той би могъл да присъди и по-малка стойност, но в този случай тежестта на доказване ще се носи от ответника, който трябва главно и пълно да докаже възражението си.

В обобщение – не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото на ответницата в следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1300 лв. /664,68 евро/ по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,