Определение № 1333 от 14.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1011/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на туризма д-р И. Д. срещу решение № 150 от 07.03.2023г. на Апелативен съд – София, 11-ти търговски състав, по търговско дело № 857/2022г., с което е потвърдено решение № 836/07.07.2022 г. по търг. дело № 1858/2021 г. / погрешно записано като т.д.№1858/2022г./ по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от Държавата, представлявана от Министъра на туризма, срещу „Експрес Актив Акаунтинг“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 70 122,88 лв., представляваща част от неизплатена неустойка по т. 8.11, пр. І-во вр. с т. 9.1, буква „а“ от договор, сключен между страните на 19.07.2018г., както и сумата в общ размер на 22 260.37лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата 109 567лв. за периода от 25.09.2018 г. до 03.01.2019г., и сумата в размер на 3 073.97 лв. - лихва върху главницата 70 122.88лв. за периода от 04.01.2019г. до 14.09.2021г. в размер на 19 186.40 лв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъква, че наведените твърдения за неизпълнение на задължения на ответника по 6.1.10 във вр. с т.8.2 - т.8.10 и т.8.11 от сключения помежду им договор са доказани, като някои от нарушенията са извършени по два пъти, т.е. установено е и трайно противоправно поведение на ответника. Поддържа и че изводите на съда за надхвърляне на присъщите на неустойката функции са неправилни. Счита, че и двете констатирани системно нарушавани задължения са предвидени в защита на обществения интерес, живота, здравето и с цел защита на конституционните права на гражданите, а неустойката, предвидена в т.8.11 от договора, обезпечава дължимото поведение на наемателя и не излиза извън присъщите й санкционни функции. Поддържа, че от САС не са направени каквито и да било самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи, а само едно преповтаряне на изводите на първоинстанционния съд, както и че мотивите на апелативния съд са напълно декларативни, без обосновка и конкретика, базираща се на доказателствата по делото. С оглед горното претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване по посочения въпрос, позовайки се на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“, за който поддържа, че е разрешен от въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК и конкретно цитараните: решение № 344/21.09.2012 г. по гр. дело № 862/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 127/05.04.2011 г. по гр. дело № 1321/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 554/08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 324/22042010 год. по гр.дело № 1413/2009 год. на ВКС, ГК- IV-то г.о.

Ответникът по касационната жалба – „Експресив актив акаунтинг“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

С атакуваното решение САС е приел, че по силата на сключения договор № Т-РД-35-14/19.07.2018 г. между Държавата, представлявана от Министъра на туризма като наемодател и „Експрес Актив Акаунтинг“ ЕООД като наемател е предоставен на наемателя за временно и възмездно ползване обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Приморско – централен“, находящ се в община Приморско, област Бургас, обособена част от крайбрежната плажна ивица, с обща площ в размер на 12 411 кв.м., за срок от пет години, а годишната наемна цена за първата година е в размер на 131 480.40 лева, с включен ДДС, като същата е платена. Приел е, че в т. 8.4. от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по т. 6.1.10, б. „в“ за осигуряване на спасяване, включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители или спасителни постове и/или нормативно определеното оборудване (инвентар и съоръжения) на спасителния пост/спасителната станция, наемодателят има право да получи от наемателя неустойка в размер на 5 % от наемната цена за съответната година за всяко от задълженията, а съгласно т. 8.5. при неизпълнение на задължението по т. 6.1.10., б.„д“ за осигуряване на здравно и медицинско обслужване, свързано с оказване на първа медицинска помощ на посетителите на плажа, включващо осигуряване на нормативно определените медицинско звено и/или медицински персонал и/или нормативно определеното устройство и обзавеждане на медицинските звена, наемодателят има право да получи от наемателя неустойка в размер на 5 % от наемната цена за съответната година за всяко от задълженията, и че съгласно т. 8.11 от договора при съществено неизпълнение на задълженията по смисъла на т. 9.1, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за съответната година, независимо дали наемодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора по т. 7.2.1. също така е уговорено, че наемодателят налага неустойките по т. 8.2. - т. 8.10. при констатирано по реда на настоящия договор неизпълнение на договорно задължение, след като наемателят е бил уведомен за констатираното неизпълнение и е бил поканен в тридневен срок от получаване на поканата да отстрани неизпълнението. САС е приел, че съгласно подписана на 07.08.2018 г. (съгласувана от министъра на туризма на 08.08.2018 г.) Програма за организацията на водоспасителната дейност на горепосочения плаж за летен сезон 2018г., с приложена към нея схема за охранявания плаж е отбелязано месторазположението на 5 бр. спасителни поста (които следва да са с двама спасители, един от които – старши), спасителна станция и медицински пункт. Въззивният съд е приел, че по заповед на Министъра е извършена проверка на място на процесния морски плаж на 02.08.2018 г., за което е съставен констативен протокол № 4, изготвен в табличен вид и получен от ответното дружество чрез упълномощено лице Г. Н. Г., в който е констатирано, че има спасителни постове 5 бр. и 5 на място, спасители 10 бр. и 10 на място, като за тези две констатации е направено отбелязване „изпълнение“, а в таблицата за здравно и медицинско обслужване е отбелязано по отношение на „медицински лица“ и „медицински пункт“ – „неизпълнение“. Съдът е приел, че след уведомяване за констатациите, с писмо от 08.08.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца, че са изпълнени условията относно медицинско обслужване, като е представил съответните договори с оторизирано медицинско лице. САС е описал подробно разменената между страните кореспонденция, съгласно която ищецът е поискал от ответника да заплати неустойка в размер на 70 122.88 лева, след приспадане от пълния размер 109 567 лева на усвоената от Министерството на туризма гаранция, предвидена в т. 4.7. от договора, в размер на 39 444.12 лева. САС е приел, че представеният договор не е в цялост, липсват страници, но дори и да се приеме, че съдържа всички описани уговорки, ищецът не е установил, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си, тъй като от описаното в протокол №4 не се установява в какво всъщност се изразява нарушението, дали въобще (по начало) на плажа няма медицински пункт (или има, но няма нужното оборудване) и медицински лица (или има, но нямат изискуемата се квалификация) или само към момента на проверката и се е мотивирал, че освен този протокол няма други доказателства, които да подкрепят твърдението на ищеца за извършени нарушения. САС е посочил, че твърденията за извършена последваща проверка на плажа на 23.08.2018г., не се установявали, тъй като такъв протокол не е приложен по делото, нито имало други доказателства за нарушения. С оглед горното въззивният съд е заключил, че не е установено кумулативното наличие на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, пораждащи отговорност за заплащане на неустойката, и е потвърдил решението на СГС.

ВКС намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал .1, т. 1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, значимият правен въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По поставения от касатора процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, включително и цитирани от жалбоподателя, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика, като е изложил подробни и пълни мотиви, обсъждайки доказателствата по делото и относимите към спора доводи на страните. Апелативният съд е изпълнил задължението си да изложи мотиви, като е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, а несъгласието на касатора с формираните от съда фактически изводи не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения процесуален въпрос. Въззивният съд е процедирал в съответствие с горецитираната практика и не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното съдебно решение. Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е претендирал такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на 2 т.о.