Определение № 862 от 22.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. търговец Т. В. Т. с фирма „ Д. – Т. В. „ против решение № 96 / 17.04.2012 год. по т.д.№ 111 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 238 / 27.12.2011 год. на Окръжен съд Добрич по т.д.№ 198 / 2011 год.. С последното е отхвърлена молбата на касатора за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма]. Въззивното решение се твърди необосновано, с оглед установените по делото факти относно трайния характер на затрудненията на длъжника и липсата на имущество за удовлетворяване вземанията на кредиторите, без опасност за интересите им. Обосновава се хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, излагайки съображения по неоснователността й, не и по допустимостта на касационното обжалване. Върховен касационен съд, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че с оглед предявено от длъжника спрямо кредитора извънсъдебно изявление за прихващане, с вземания на същия от неустойка за неизпълнени задължения на кредитора по договори № 11 / 2007 год. и № 12 / 2007 год., преди завеждане на производството по чл.625 от ТЗ, се касае за „ спорно „ вземане на молителя, което е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. Пестеливо се е позовал на установените от съдебно-икономическа експертиза коефициенти на обща и бърза ликвидност към 30.09.2011 год. - съответно 2,140 и 1,986, като не е коментирал коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, нито коефициентите на финансова задлъжнялост и финансова автономност / при отчетена от експертизата трайна тенденция за намаляване на собствения капитал и превишение на задълженията спрямо собствения капитал /, вкл. в аспект наличието на значителни по размер задължения и вземания именно към и от дружества - „ свързани лица „. Сключеното между същите и [фирма] споразумение за разсрочване на изискуемите задължения на последното и трансформирането им в дългосрочни - основна предпоставка за драстичната промяна в коефициентите за ликвидност за 2011 год. спрямо тези от периода 2008 – 2010 год. / неблагоприятни /, съдът не е намерил за необходимо да коментира. Отделно е акцентирал на размера на дълготрайните и краткотрайните активи, в съотношение спрямо размера на изискуемите краткосрочни задължения, при това сочейки последните с цифра, невключваща задълженията към молителя ЕТ „ Д. - Т. В. „. Позовал се е на установен факт на извършвани / заключението на вещо лице Св. И. стр. 191 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело / „ доброволни плащания „, т.е не по реда на принудително удовлетворяване по образуваните срещу длъжника изпълнителни дела / касае се за периода януари - септември 2011 год. /. Съдът е приел, че длъжникът полага необходимата грижа на добрия стопанин за събиране вземанията си, като в тази връзка сочи постъпили в касата му суми ,без коментар на основанието за постъпването им / в експертизата посочени с произход не само от „ търговска дейност „, а и от „ заеми „ и „ оперативна дейност „, без отделни стойности /. Както при формиране на преждепосочените си изводи, без обосноваване с конкретни доказателства и установими от същите факти и при съвкупна преценка на релевантните за финансовото състояние на ответника обстоятелства,, съдът е формирал извод, че длъжникът не е спрял плащанията към кредиторите и без значение е фактът на удовлетворяване на значителна част от същите по реда на принудителното изпълнение. При същата неяснота относно фактическите констатации на които основава извода си, извън коментираният размер на активите, въззивният съд е приел наличието на имущество, достатъчно за удовлетворяване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. В обосноваване допускане на касационното обжалване ЕТ „ Д. - Т. В. „ формулира следните материалноправни въпроси, първият и третият от които са с идентично съдържание, но различна формулировка и могат да се обобщят както следва: 1 / Следва ли при преценка на притежаваното имущество, като достатъчно за удовлетворяване на кредиторите, без опасност за интересите им, да се имат предвид дълготрайните материални активи или следва да се съобрази бързоликвидното имущество ?; 2 / Размерът на краткотрайните материални активи и възможността за погасяване със същите задълженията на търговеца само спрямо задълженията му към кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ ли са преценими или с оглед задълженията към всички кредитори ? и 3 / По - големият размер на актива на едно търговско предприятие спрямо пасива на същото достатъчно основание ли е за отхвърляне молбата за откриване на производство по несъстоятелност ?. Въпросите се сочат решени в противоречие с казуална съдебна практика: реш. № 64 / 09.02.2005 год. по гр.д.№ 466 / 2004 год. на ТК, І т.о.; реш.№ 572 / 15.04.2003 год. по гр.д.№ 2279/2002 год. на V г.о. на ВКС; реш. № 1996 / 09.12.1998 год. по гр.д.№ 2303 / 1998 год. на V г.о. на ВКС и реш. № 744 / 06.05.1997 год. по гр.д.№ 1424/ 1996 год. на V г.о. на ВКС. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поставя и въпроса: Следва ли погасяването на задълженията на длъжника чрез средствата на принудителното изпълнение / в който смисъл настоящият състав конкретизира поставения въпрос, в съответствие с правомощието си съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / да се съобразява в полза на длъжника, при преценка на относими предпоставки за отхвърляне на молбата, съгласно чл.631 от ТЗ ? Сочи се липса на съдебна практика по този въпрос, при непълнота и неяснота на закона. Настоящият състав намира, че първият / комбиниран с трети по изложението / въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280 ал.1 от ГПК и не съставлява „ правен въпрос „ по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Действително въззивният съд е коментирал размера на дългосрочните материални активи, но не е възприел същия като единствен критерий за определяне финансовото състояние на [фирма], а се е позовал и на други показатели, вкл. размера на краткотрайните активи, с позоваване на коефициентите на обща и бърза ликвидност. В този смисъл отговорът на въпроса не обуславя решаващите изводи на съда, а и не е в противоречие с трайната съдебна практика, отчитаща като съобразим компонент и обезпечеността на дружеството - длъжник с дълготрайни материални активи. Не съставлява правен въпрос и вторият формулиран такъв, като въззивният съд въобще не е формирал извод, че преценката относно възможността длъжникът да удовлетвори краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи следва да се извърши без съобразяване вземанията на молителя. Действително съдът е посочил стойност на краткосрочните задължения - 1 341 хил. лева, като безкритично е подходил по отношение различието й спрямо предходно посочения в съдебно-икономическата експертиза размер на същите - 1 616 хил. лева. Само съпоставката между двете стойности и получаващата се разлика навежда на извод, че от втората сума са извадени вземанията на молителя, но това изрично не е посочено в експертизата, нито е демонстрирано, като съобразено с тази нарочна корекция, споделяна и от съда. Настоящият състав не намира, че в такъв аспект са изложени и съображенията на въззивния съд за „ спорен „ характер на вземането на молителя. Същите са коментирани по отношение материалноправната легитимация на молителя, в очевидно несъответствие с изменението на чл.608 ал.1 ТЗ / ДВ бр. 84 от 2000 год. /, а не спрямо формирането на стойности, относими към определяне коефициентите за ликвидност. Поставеният в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпрос, относно значението на факта на удовлетворяване кредиторите на [фирма] по изискуеми задължения, основно по реда на принудителното удовлетворяване, по образувани изпълнителни дела спрямо дружеството, като несвидетелстващ в полза на финансовото му състояние, също не отговаря на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Отговорът на този въпрос, макар включен в мотивите на въззивния съд, не е обосновал решаващите му изводи. Съдът е коментирал наличието и на „ доброволни плащания „ от страна на [фирма], а принудителното удовлетворяване на значителна част от кредиторите на дружеството е счел за ирелевантно обстоятелство, т.е. от същото не е обосновал извод в полза на финансовото състояние на ответното дружество, в какъвто смисъл е поставеният от страната въпрос. Дори да би се приел за релевантен, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК - най-общо се сочи непълнота и неяснота на закона, по отношение преценимите при установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника предпоставки, съгласно чл.608 от ТЗ .Това обаче е фактологичен въпрос, обусловен от конкретиката на всеки отделен спор и не предпоставя еднозначен отговор. Няма и колебание в съдебната практика, че всеки относим към установяване икономическото състояние на длъжника факт, преценим по отношение предпоставките на чл.608 ал. 1 и чл.631 ТЗ, подлежи на преценка. Касационното обжалване е обосновано по третия от поставените в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК въпроси, а именно: „ По - големият размер на актива, спрямо пасива на едно дружество, достатъчно основание ли е за отхвърляне молбата по чл.625 от ТЗ ? „. За да обоснове извод за състояние на длъжника да изпълни изискуемите си парични задължения, съгласно чл. 608 ал.1 ТЗ, въззивният съд е възприел именно съотношението на актив и пасив, заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност. Не е коментирал коефициентите на финансова задлъжнялост и финансова автономност, както и структурата на актива и пасива / извън съотношението им като стойности /, а именно: преимуществения дял от краткосрочните активи припадащ се на краткосрочни вземания, със значителен дял от „ свързани лица „, в значителна степен заявени от вещото лице като „ спорни „ – предмет на висящи искови производства, в съществена част необслужвани от 2007 – 2008 година, с оглед преценка за вероятната им събираемост, както и при несъобразена ликвидност на активите. С мотивите си въззивният съд е възприел достатъчност на съотношението актив / пасив, за установяване действителното икономическо състояние на дружеството, което се явява в противоречие с отговора на идентичен въпрос, даден с приложените решения № 1996 / 09.12.1998 год. по т.д.№ 2303 / 1998 г. на V г.о. на ВКС и решение № 744 / 06.05.1997 год. по гр.д.№ 1424 / 1996 год. на V г.о. на ВКС. С първото коефициентите на обща и бърза ликвидност са коментирани ведно с показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост и изрично е отчетено значението на ликвидността на активите / възможност за бързо трансформиране в пари / при преценката за удовлетворяване на кредиторите, без опасност за интересите им / „ в разумен срок за разплащане около 1 месец „ /, съгласно чл.631 ТЗ. Във второто решение изрично е посочено, че съотношението на актив и пасив е недостатъчно, с оглед преодоляване условието на чл.631 ТЗ – възможност за удовлетворяване без опасност за интересите на кредиторите, което въззивният състав не е счел за необходимо да съобрази, като коментира структурата и ликвидността на актива, вкл. относно възможността на длъжника да се разпорежда свободно със същия, предвид наложените обезпечителни мерки. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, поради което Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение