Определение № 416 от 21.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение21.05.2021 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/24.09.2020 г. по в.гр.д.№ 150/2020 г. на Апелативен съд Бургас в обжалваната част. ОСЪЖДА Ю. Н. Й., ЕГН [ЕГН], да заплати на Г. И. С., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Л. Ц. от АК-Б. разноски пред касационната инстанция в размер на 2000 (две хиляди) лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ю. Н. Й. чрез адвокат П. М. от АК-Б. срещу решение № 78 от 24.09.2020 г. по в.гр.д. № 150/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение от 17.12.2019 г. по гр.д. № 269/2019 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която е уважен иска на Г. И. С. против „АС-ПРИМ-90“ ЕООД и Ю. Н. Й. на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи твърдения и възражения на страните? 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства на страните в тяхната съвкупност? 3.При какво съотношение продажна цена – данъчна оценка, цената следва да се приеме от съда за необосновано ниска? 4.При иск по чл.135, ал.1 ЗЗД правоотношението работодател–служител презумира ли знание за увреждане у приобретателя в качеството му на служител на прехвърлителя по оспорваната сделка? Касаторът счита, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Г. И. С. чрез адвокат Л. Ц. от АК-Б. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът по делото е установил качеството си на кредитор на дружеството-ответник, което произтича от сключения между тях договор за покупко-продажба от .......... г. на недвижим имот в [населено място], м.“Б.“, и спогодба от същата дата, с която ищецът се е съгласил да съдейства на управителя на „АС-ПРИМ-90“ ЕООД да бъде избран за управител на ваканционно селище „В.“, за което в срок до 1 година да му бъде заплатена сумата 80 000 лева, като при неизпълнение, дружеството се е задължило да продаде на ищеца придобития от него имот. С оспорваната сделка от 10.06.2016 г., „АС-ПРИМ-90“ ЕООД е продало същия недвижим имот на Ю. Н. Й., но според съда, тя е знаела, че продажбата уврежда интереса на кредитора, тъй като и без преки доказателства, знанието за увреждане може да бъде изведено от няколко взаимно свързани факти, които водят до несъмнен извод, че разпоредителната сделка е в ущърб на кредитора. Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Първият процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички твърдения, доводи и възражения на страните по делото не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като касаторът не е посочил конкретния довод или възражение, по които въззивната инстанция не е взела отношение. Въззивният съд е направил самостоятелна преценка на събраните доказателства, като е посочил, че с оглед възмездния характер на сделката е необходимо да се установи знание за увреждане на кредитора не само от длъжника, но и от лицето закупило имота. При липсата на преки доказателства или факти, знанието на приобретателя може да бъде изведено и от установените по делото взаимно свързани факти, когато се обосновава несъмнен извод за такова намерение. Изводите на съда по поставения правен въпрос са в съответствие с формираната съдебна практика на ВКС – напр. решение № 68/22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІІ г.о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., в които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява доводите на страните по свое вътрешно убеждение, върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В тази връзка, първият въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но също не дава основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд, в случая, е обсъдил всички релевантни за правния спор обстоятелства и въз основа на тях е приел, че всяко разпореждане, което засяга права на кредитора, води до неговото увреждане, когато се препятства възможността той да бъде удовлетворен от прехвърленото имущество, а при възмездно действие – ако е налице знание за увреждане на кредитора от двете страни по сделката. Мотивите на съда са в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. решение № 320/05.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012 г., ІV г.о., в което се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. С ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК приема, че при липсата на относим за изхода на делото правен въпрос, като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не може да бъде допуснато касационно обжалване за проверка правилността на фактическите изводи на съда в обжалваното решение. В случая, третият поставен от касатора въпрос не правен, а фактически, тъй като отговорът му е свързан с конкретната преценка на доказателствата за възприетите от въззивния съд првнорелевантни факти, въз основа на които е установил, че продажната цена е необосновано занижена. По същността си този въпрос представлява оплакване срещу фактическите и правни изводи на съда, които не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по реда на чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според въззивния съд, по делото се доказва фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства за личните и служебни отношения между управителя на дружеството и купувача на имота, вкл. обясненията по чл.176 ГПК се установява, че страните по оспорената сделка са в служебна зависимост и близки отношения, а цената на закупения имот е необосновано ниска /според вещото лице/, т.е. съдът е приел, че към момента на възмездното прехвърляне на имота, лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за увреждането на кредитора. Последният въпрос не обуславя изхода на делото и правните изводи на съда, доколкото в мотивите на въззивното решение изобщо не е била обсъждана презумцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД, във връзка със служебните отношения между работодател и служител., поради което въпросът е неотносим. След като съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона във връзка с исковете по чл.135 ЗЗД, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретни правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Г. И. С. чрез адвокат Л. Ц. от АК-Б. са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.02.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10