Определение № 2872 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 371/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБългария, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура - Хасково, срещу въззивно решение от 17.10.2022г., постановено по в.гр.д.№ 516/2022г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 554/2021г. по описа на Районен съд – Харманли за уважаване на предявения от „Екип М“ ООД срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения, направени с въззивната жалба, както и да изложи мотиви по тях. Въпросът касаторът отнася към оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил направените във въззивната жалба за липсата на причинна връзка между иззетото веществено доказателство и търпените от дружеството неимуществени вреди; че в законодателството ни липсва възможност в полза на юридическите лица да бъдат присъждани неимуществени вреди; че дружеството няма качеството на „жертва“ пж смисъла на чл.34 ЕКЗПЧОС, което да обуславя търпене на неимуществени вреди. Касационното обжалване е допуснато с определение № 2162 от 14.07.2023 год. на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос, за проверка дали по него въззивното решение в съответствие с практиката на ВКС. Междувременно е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следните въпроси: „ 1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица? 2. Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“. Тълкувателното дело е образувано по въпроси, които имат значение за решаване на спора между страните, който е предмет на делото, поради което настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2023г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.