Определение № 1296 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Х. З. против решение № 364 от 12.08.2021 г. по гр.д.№ 794/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 4123/22.11.2019г., постановено по гражданско дело № 1348/2017г. по описа на РС Гоце Делчев, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответниците А. Ю. М., М. С. С. и И. М. Д., починал в хода на производството на 12.01.2022 г., заместен от наследниците си Ю. И. Д., Е. И. Б., А. И. Л. и М. И. Д., че ищцата е собственик на основание дарение на ПИ с пл.№***от кв. ***по кадастралния план на [населено място], [община], допълнен със заповед № 535 от 20.10.2016 г. на кмета на общината, с площ за имота от 720 кв.м., като е уточнено, че първият ответник заема 477,48 кв.м., колорирани в лилаво на скицата на л. 92 от делото на РС, втория – 26,88 кв.м.,, колорирани в жълто, а починалия ответник И. Д. – 40,88 кв.м. и е поискано да предадат владението върху тези части. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът неправилно е изследвал дали праводателя й е бил собственик, след като тя се легитимира като собственик по дарение. Счита, че е доказано и правото на собственост на прадводателя й с решението на поземлената комисия и последвалата заповед от 2016 г. за попълване на кадастралния план, с което е обособен обекта на реституция. Затова твърди необоснованост на въззивното решение относно извода, че ненадлежно е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие с решение № 378/28.07.2010 г. по гр.д.№ 148/2009 г. на ІV гр.о. относно това дали силата на пресъдено нещо обхваща и преюдициалните правоотношения. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по три въпроса: 1/следва ли да се счита, че е ненадлежно проведена реституционна процедура по отношение на един имот, ако заявителите, респекитвно техните наследници са оспорили по реда на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост към момента на кооперирането на имот, който е съседен на първия имот? 2/ След като нотариус, на основание чл. 586, ал.1 ГПК е проверил дали наследодателя е собственик на имота при издаване на нот. акт, с който се прехвърля право на собственост и след като не е предявен насрещен иск от ответника, следва ли въззивният съд да проверява правото на собственост на праводателя? 3/ Следва ли в производство по предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, в който ищцата се позовава на придобивно основание – дарение да се установява надлежно проведена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателя й? Твърденията за очевидна неправилност на възивното решение се свързва с извода на въззивния съд, че праводателя на ищцата е предявил срещу праодателят на ответниците иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за същия имот, който иск бил отхвърлен и след това не било постановено ново решение на ПК по преписката на праводателя й, поради което реституцията била ненадлежна, а в действителност искът по чл.14, ал.4 по гр.д.№ 652/2009 г. на РС-Гоце Делчев бил за друг съседен имот – ***, кв. ***в [населено място]. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С н.а. № *** г. С. С. М. е дарил ищцата с дворно место с площ 720 кв.м., съставляващо имот ***, попадащ заедно с имоти ***,***, ***и ***в парцел ***, кв.***по плана на [населено място], [община]. Праводателят се легитимира с решение № 773А от 21.03.2001 г., р.ІІ, т.1, с което му е възстановен нива с такава площ в селото, м.„О. при граници: РСГ Гоце Делчев, улица, наследници на М. Д. и наследници на С. С., доказан с извлечение от емлячния регистър от 1949 г. Посочено е, че имота се намира в пл.№ ***, п.***, кв.***по плана на С.. За издаването на това решение, макар имота да е в регулацията на селото, няма данни да е представено удостоверение по чл. 13, ал.4 и скица по ал. 5 ППЗСПЗЗ1 издадени от техническата служба на Общината. След няколко опита, имота е попълнен в кадастралния план на селото със заповед от 2016 г., оспорена от първия ответник А. Ю. М., но жалбата му е оставена без разглеждане. На наследниците на Ю. М. е възстановен също в стари реални граници нива от 1060 кв.м. в м. „О.“ с граници път, път, фондово жилище и имот ***. Посочено е, че имота се намира в пл.№ ***, парцел ***, [населено място]. Правото на възстановяване е доказано със записване в емлячния регистър от 1929 г. Не е посочено удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ. По делото е безспорно, че в процесния имот има, в частта, заета от А. М. има постройка. Безспорно е, че праводателят на ищцата е водил иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ против Ю. М., с което иска е отхвърлен, но по делото не е представено решението по този спор. Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че няма имот, за който претендира ищцата, като е коментирал действителността на заповедта от 2016 г. за попълване на кадастралния план, издадена от заместник кмет, на който били делегирани правомощията да замества кмета, но нямал правомощия да изменя кадастралния план, респективно кадастралната карта. Въззивната инстанция, след като оставила исковата молба без движение за индивидуализиране на процесния имот по действащият план на селото, е приела, че ищцата не се легитимира като собственик, защото праводателя й не е бил собственик, в какъвто смисъл оспорване изрично е заявил първия ответник. Позовавайки се на практика на ВКС, въззивният съд е приел, че следва да се разгледа като преюдициален спор за материално право към минал момент на образуване на ТКЗС, ако страните по материалното правоотношение не са провели специалния установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото този спор обуславя изхода на спора по чл.108 от ЗС, макар с диспозитива на решението да не се произнася по него. Приел е, че не е довършена реституционната процедура по отношение на процесния имот. Позовал се е и на това, че след отхвърляне на иска по чл. 14, ал.4 ЗСЗЗ, предявен от праводателя на ищцата против наследодателя на ответниците, не е налице издадено ново решение на органа по реституция в полза на праводателя на ищцата. Подчертано е, че въпреки, че решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да има пряко действие спрямо приобретателя на права, който не е легитимиран да участва по такъв иск, в хода на настоящото производство, ищцата не е установява, че праводателя й е собственик по силата на надлежно проведена реституция, поради което ищцата не е могла да придобие собствеността върху същия имот по дарение. Цитираното от касаторката решение № 378/28.07.2010 г. по гр.д.№ 148/2009 г. на ІV гр.о. на ВКС, на което твърди, че обжалваното решение противоречи, не отразява актуалната задължителна съдебна практика. В мотивите към т.5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата, независимо, че диспозитивите по двете претенции са различни и че спорният предмет на делата е различен, силата на пресъдено нещо, формирана от единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другото дело, защото разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното по-рано влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение. Така поради това, че обжалваното решение не противоречи на актуалната задължителна съдебна практика, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос. По делото не е установено, че предмет на претенцията по ч. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е съседен на процесния имот, поради което и по първия въпрос, по които се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не се допуска касационно обжалване. Отделно от това, поставеният въпрос е конкретен, фактически, а не правен, по който да се налага тълкуване, за изясняване точния смисъл на правна норма, вложен от законодателя или по който да е налице неактуална или противоречива съдебна практика. Следващите два въпроса се отнасят до това може ли съдът да преценява дали праводателя на ищцата е бил собственик на процесния имот. Ищцата се позовава на деривативно придобивно основание – дарение, което е оспорено от ответната страна, като не пораждащо вещно правно действие. В този случай съдът е бил длъжен да разгледа дали праводателят на ищцата е бил собственик предвид правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Тъй като е противопоставил свои права върху имота, произтичащи от реституция и наследяване, той е могъл да оспори и реституцията по ЗСПЗЗ. Относно това, че ответникът по иск за собственост може да прави правоизключващи възражения относно правото на собственост на ищеца, включително и на праводателя му при деривативно придобивно основание, никога не е имало съмнение в доктрината и в съдебната практика. Затова по тези два въпроса не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Не е налице нито противоречива нито неактуална съдебна практика. Основанието „очевидна неправилност се свързва с това, че от мотивите било ясно, че искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ бил предявен от наследодателя на ищцата за съседен имот. Както вече се посочи, от доказателствата по делото това не се установява, а и от мотивите не може да се направи извод за наличие на една от хипотезите на това основание за допускане на касация. Очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. От мотивите на решението не може да се направи извод, че иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по разрешения спор е бил за съседен на процесния имот. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно и безпристрастно решаване на правния спор, съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните. Това основание е налице и когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Нито една от тези хипотези не констатира настоящата инстанция, поради което не е налице това наведено основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1, т.3 и ал.2 пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация А. Ю. М. следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 300 лв. Касаторката Ф. Х. З. дължи тази сума, тъй като е освободена от заплащането само на разноските по чл. 47, ал.6 ГПК. На адвокат Д. Г. Ю. - особен представител на М. И. Д., на адв.С. Е. И. - особен представител на Ю. И. Д., на адвокат М. Г. - особен представител на А. И. Л. и на адвокат А. К.Б. - особен представител на Е. И. Б. всички назначени на основание чл. 47, ал.6 ГПК следва да се изплати адвокатско възнаграждение в размер по 400 лв. Тъй като касаторката е освободена от заплащане на разноски по чл. 47, ал.6 ГПК, на основание чл. 83, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК сумите са дължими от бюджета на съда. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение