Определение № 101 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2013 г.

Обжалвано е решение № 276 от 05.11.2012г. на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 527/2012г., с което е потвърдено решение № 330 от 11.05.2012г. по гр.д. №2097/2011г. на Хасковски районен съд. С последното е признато за установено по отношение на Ю. А. Н. от [населено място], че Х. Х. А. от [населено място], [община] е собственик на * ид.ч. от поземлен имот № * с площ * кв.м., за който е отреден бивш парцел * с площ от * кв.м. в кв. * по плана на [населено място], придобит въз основа на договор за дарение от 06.07.2007г., като за останалата част над* ид.ч. искът е отхвърлен. Касационната жалба е подадена от ищеца Х. Х. А. чрез пълномощника адв. Б.. Същата е насочена срещу отхвърлената част на претенцията - за * ид.ч. от имота. Изложени са съображения за неправилност на решението. Ответникът по жалбата Ю. А. Н. намира касационната жалба за недопустима с оглед цената на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В случая, видно от приложеното на л. 14 от първоинстанционното дело удостоверение на [община], данъчната оценка на спорния недвижим имот е 2345,80лв. Горната сума се явява цена на предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ съгласно чл. 69, ал.1,т.2 ГПК. Тъй като тя е под 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Поради изложеното при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.