Определение № 2407 от 16.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1952/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕП – КОМЕРС ООД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против решение № 69 от 02.08.2023 г. по в. т. д. № 109/2023 г. по описа на АС – Бургас. С обжалваното решение е обезсилено решение № 110 от 07.04.2023 г. по т. д. № 344/2021 г. по описа на ОС – Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на касатора, предявен срещу ТРАНСВАГОН АД с ЕИК[ЕИК], за даване от съда на задължително тълкуване, както следва - относно необходимостта от представяне на ОСА на книга на акционерите и определяне на минималните задължителни реквизити, графи и документи, които се прилагат към нея; относно чл. 7, ал. 3 от Устава на ТРАНСВАГОН АД – какви са последиците, ако акционер наруши този член; относно чл. 15, ал. 2 от Устава – получаването на предварително съгласие на СД необходимо и задължително условие ли е, за да може да бъде извършено прехвърляне на акции и следва ли то да бъде отразено в книгата на акционерите; като производството по този иск е прекратено, а в останалата част – с която е отхвърлен искът за отмяна на всички решения на ОСА на ответното дружество, проведено на 14.07.2021 г., и за заличаване на обявените въз основа на тези решения актове в ТР, първоинстанционното решение е потвърдено. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По подробни съображения срещу изводите на съда за законосъобразност на решенията на ОСА и за недопустимост на иска за тълкуване на Устава се моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: „1/ Неправилен ли е изводът на въззивния съд, че е имало Книга на акционерите на ОСА на 14.07.2021 г. и какви са последиците за регистрацията на участниците в ОСА на 14.07.2021 г. и за проведеното ОСА на 14.07.2021 г. при положение, че те са нямали качеството „акционери“ в „Трансвагон“ АД?; 2/ Имат ли качеството на акционер на „Трансвагон“ АД лицата, регистрирани в списъка на акционерите за ОСА на 14.07.2021 г. и легитимни ли са били тези лица да участват в ОСА на 14.07.2021 г. при положение, че те не са представили никакви доказателства (акции или временни удостоверения) при регистрацията си на ОСА на 14.07.2021 г. и е липсвала Книга на акционерите на „Трансвагон“ АД?; 3/ Как е следвало да се легитимират като акционери лицата, участвали в ОСА на 14.07.2021 г. и какви са последствията за решенията на ОСА на „Трансвагон“ АД на 14.07.2021 г. при положение, че всички участници в ОСА на 14.07.2021 г., с изключение на акционера „ЕП – Комерс“ ООД, не са се легитимирали като акционери и не са представили акции или временни удостоверения?“. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, а именно решение № 16 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 2659/2008 г., поради което е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на следващите два въпроса се излага, че разрешаването им има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно изискването за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В условие на евентуалност се заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение, поради прилагането на закона в неговия обратен смисъл. Против жалбата е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от процесуалния пълномощник на ответника по касация, с подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл. 283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол. Не са налице обаче основания за допускането й до разглеждане, по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт съставът на въззивния съд на първо място е намерил, че първоинстанционното решение е частично недопустимо, като постановено по недопустим иск – за даване на задължително тълкуване на устава, както и относно необходимостта от представяне на книга на акционерите на ОСА и нейните задължителни реквизити. Съобразявайки разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че по смисъла на посочената правна норма тълкуването на закона и устава е част от процеса по формиране на правораздавателната воля на съда, представлява част от мотивите на съдебния акт и обосновава резултата по съществото на спора по чл. 74 ТЗ, поради което не представлява самостоятелен иск. В останалата част от спорния предмет съдът е споделил изводите на първата инстанция и е препратил към тях, на основание чл. 272 ГПК, а в допълнение и с оглед оплакванията във въззивната жалба е изложил конкретни съображения за тяхната неоснователност (поради липса на твърдения, че в резултат на нелегитимна регистрация на участниците в ОСА са допуснати до участие лица, които не са акционери, че акционери не са били допуснати до участие или упражненото право на глас не съответства на притежаваните акции; поради това, че уставът не съдържа правила за регистрация, а минималните такива, установени в закона, са били спазени; поради липса на свързаност на акционера В. с други акционери, вкл. като негови подставени лица, в нарушение на правилото на чл. 7, ал. 3 от Устава, която да не му дава право да гласува; поради надлежното включване в дневния ред на точките, предложени от ищеца – настоящ касатор, по реда на чл. 223а, ал. 2 ТЗ; поради липса на пороци на съставения протокол от ОСА на 14.07.2021 г.; поради невъзможността съдът да ревизира волята на общото събрание във връзка с решението за одобряване на ГФО, заверен от независим одитор). Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да е налице общото селективно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва ясно и точно да формулира правен въпрос от значение за конкретното дело - включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението. Касационният съд няма правомощия да извежда този въпрос от съдържанието на жалбата и/или изложението, а може само да го уточни или преформулира. Съществува есенциална разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, която следва да бъде съобразена и проведена от страните при предприемане на обжалването, доколкото правилността на обжалвания акт е извън предметните предели на производството по селектиране на касационните жалби в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Едва при удовлетворяване на посочения общ селективен критерий за достъп до касация, подлежат на изследване допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК, сочени от касатора, доколкото общите и допълнителните условия за допускане на касационното обжалване трябва да съществуват кумулативно. В тази насока са задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Формулираните въпроси не съответстват на горните изисквания. Същите са основани изцяло на конкретните факти по делото, с оглед тяхното осъществяване и значението им за изхода от спора според вижданията на касатора. Като такива въпросите представляват оспорване на обосноваността и законосъобразността на въззивния съдебен акт, т. е. касационни основания съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и съответно по тази причина не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Горното е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване при условията на цитираната разпоредба. Не е налице и поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания акт не е видно той да е постановен при допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика или при превратно прилагане на закона. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение