Определение № 111 от 30.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2818/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника Р. Ш. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд в обжалваната по въззивен ред част, с която са частично уважени предявените от „Банка ДСК“ АД по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за парични вземания (главница, такси, договорна и санкционна лихва), произтичащи от договор за банков кредит.

Ищецът оспорва жалбата.

Въззивното решение е обосновано с правните съображения, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части от договора (в случая приетата за нищожна клауза относно начина на определяне на променливата лихва по кредита) не влече нищожност на целия договор, тъй като същият би бил сключен и без тази клауза предвид характера му на банков кредит с цел покупка на жилище, по който съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят дължи уговорената лихва. С оглед последното е приел, че липсва основание да се предположи ответникът да не е знаел, че дължи лихва и че при наличието на знание относно това задължение не би сключил договора.

Приел е също, че в случая при нищожност на клаузата за променлива лихва дължимата за периода на договора лихва се определя съгласно първоначално уговорения при сключването на договора лихвен процент във фиксиран размер.

Намерил е за неоснователни и останалите оплаквания на въззивния жалбоподател за липса на произнасяне по всички заявени възражения.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите:

• длъжен ли е съдът да се произнесе по всички аргументи;

• равноправна ли е разпоредба, която противоречи на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ и чл. 147 ЗЗП;

• трябва ли съдът да тълкува разпоредбите по начин, благоприятен за потребителя;

• липсата на методология за определяне на базов лихвен процент основание ли е договор за ипотечен кредит, сключен преди 23.07.2014 г. да бъде обявен за нищожен;

• какви индивидуализиращи белези трябва да съдържа един калкулатор, за да бъде приет за погасителен план към договор и в случай на противоречие между погасителния план и договора кое се ползва с приоритет;

• тълкуването, че през целия срок на договора ще се прилага първоначално договореният лихвен процент, тъй като не са заложени ясни критерии как да се променя годишният лихвен процент, но същевременно е ясно, че страните са уговорили променлива лихва, явява ли се подмяна/допълване на волята на страните;

• могат ли заплатените суми да бъдат отнасяни само за главница при условие, че е невъзможно да се определи стойността на уговорения променлив лихвен процент,

по които се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържат се и доводи за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, обосновани с отказа на въззивния съд да отправи преюдициално запитване към Съда на ЕС по въпроси от значение за изхода на спора.

Касационната инстанция констатира, че по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване пред Съда на ЕС е висящо производство по д. № С-745/19 за тълкуване по въпросите при наличие на неравноправна клауза за едностранно изменение на лихвения процент по договор за кредит между търговец и потребител допустимо ли е дължимата по договора лихва да се приеме за фиксирана (въпреки противна уговорка в първоначалния договор) в размера, определен към датата на отпускане на кредита и ако това не е допустимо, възможно ли е лихва изобщо да бъде присъдена.

Посочените въпроси, предмет на преюдициалното запитване, са от значение за шестия от поставените от жалбоподателя въпроси. Поради това, независимо че отправеното искане не посочва разпоредби от правото на ЕС, чието тълкуване се иска, в случай, че отговор на тези въпроси по същество бъде даден от Съда на ЕС, решението на последния би било задължително съгласно чл. 633 ГПК, което налага настоящото производство да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на образуваното пред СЕС производство по преюдициално запитване.

С тези мотиви съдът