Определение № 636 от 09.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.К. като процесуален представител на К. Д. Д. и М. Д. Н.-Д. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 14.ХІІ.2015г. по в.гр.д. № 295/2015г. Ответникът по касационната жалба [фирма] С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат П.К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страни, имащи право и интерес от обжалването. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 14.ХІІ.2015г. БАС е отменил решението на Бургаския окръжен съд от 17.VІІ.2015г. по гр.д № 2265/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от К. и М. Д. срещу [фирма] искове за установяване, че не съществува ипотечно право, възникнало въз основа на договор за учредяване на ипотека, предмет на нот.акт № ***/24.VІІ.2009г., относно недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.175.1.98 по КК на [населено място], одобрена през 2009г., а по документ за собственост представляващ ап. № 6, ет.2, вх. Б, в жилищна сграда Ж. „Г.” на [улица], при посочени граници, със стар идентификатор 07079.613.175.1.22, и относно недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.175.1.99, със застроена площ 121.5 кв.м, с посочени граници, със стар идентификатор 07079.613.175.1.22, а по документ за собственост представляващ ап. № 7 в [населено място], [улица], в Ж. „Г.”, вх. Б ет.2. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че с нот.акт № ***/2009г. К. и А. С. са учредили в полза на ответната банка ипотека върху ап.6 и ап.7, които по схема от 2009г. представляват самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 07079.613.175.1.24 и 07079.613.175.1.25, легитимирайки се като техни собственици с нотариални актове № ***/1996г. и № ***/1996г. По искане на А..С. със заповед от 06.ХІІ.2011г. на началника на С. е изменена кадастралната карта от 2009г., като са нанесени нови обекти с идентификатор 07079.613.175.1.98 с площ 67.71 кв.м, собственост на С. по нот.акт № ***/1996г., и с идентификатор 07079.613.175.1.99 с площ по документ 121.5 кв.м, собственост на С. по нот.акт № ***/1996г. С нот.акт № ***/15.ХІІ.2011г. ищецът /в брак с ищцата/ закупил от К. и А. С. ап.6 и ап.7 с идентификатори 07079.613.175.1.98 и 07079.613.175.1.99, за което продавачите са се легитимирали като собственици с двата нотариални акта от 1996г. След закупуването им спрямо тези ипотекирани имоти е насочено принудително изпълнение чрез публична продан. С оглед установените по делото обстоятелства, в т.ч. и чрез съдебно-техническа експертиза, и при тълкуване съобразно чл.20 ЗЗД съдът е намерил, че страните по нот.акт № ***/2009г. са се съгласили за учредяване на ипотека върху ап.6 и ап.7, единствени собственост на С. в сградата на [улица]. Нанасянето на имотите в КК не създава право на собственост, а е техническо действие по посочване параметрите на имотите. Прието е, че в случая е била допусната техническа грешка от С. през 2009г. при нанасянето на двата имота, както и че в нот.акт № ***/2009г. освен по пълното им описание по нотариалните актове от 1996г. те са описани и по идентификаторите по схемите от 2009г. Допуснатата грешка в КК не променя волята на страните за учредяване на ипотека именно върху тези два апартамента, индивидуализирани по местонахождение, граници, площ, брой и вид на помещениятата им, на прилежащите им избени помещения и общи части. Въз основа на некоректното искане на А..С. С. вместо отстраняване на грешката в КК по реда на чл.54 ал.1 вр. с чл.57 ал.1 т.3 от Наредба № 5/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР и заличаване на имотите с идентификатори 07079.613.175.1.24 и 07079.613.175.1.25, е извършила единствено нанасяне на два нови самостоятелни обекта с идентификатори 07079.613.175.1.98 и 07079.613.175.1.99, без да изпълни и задължението по чл.59 ал.1 т.7 от Наредбата за уведомяване на СВ при А.. за изменението. Индивидуализацията в нот.акт № ***/2011г. с местоположение, граници, площ, вид и брой помещения, прилежащи избени помещения и общи части изцяло съвпада с индивидуализацията на имотите по нот.акт № ***/2009г. Не е споделено твърдението на ищците, че описанието на апартаментите в актовете № ***/09г. и № ***/11г. по нотариалните актове за собственост на С. има съпътстващ характер, допълващ основното описание по кадастрални данни – тук не става въпрос за пренебрегване и подмяна на същността на КК, дейността по създаване на КК е изцяло техническа и не създава собственост, нито отнема такава. Без значение за действителността на волята на С. да продадат именно тези апартаменти е, че заличаването им по старата идентификация е извършено със заповед от 2013г. Продавачите С. са проявили недобросъвестност, като са заявили пред нотариуса, че имотите нямат тежести, знаейки, че са ипотекирани. Към момента на продажбата и на ипотекирането имотен регистър не е бил въведен, с оглед на което и по силата на чл.73 ал.1 и чл.74 ал.1 ЗКИР вписването се извършва по досегашния ред, определен с П.., като подлежащите на вписване нотариални актове следва да съдържат описание на имотите съобразно чл.6 ал.1 б. „в” П.. - с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, местност, номер на имота, площ и граници, при което изискването по чл.6 ал.3 П.. за представяне на скица-копие от КК и за описание на имота съгласно ЗКИР няма практическа стойност при тази действаща система за вписване – по партидата на собственика. Ищците е следвало да извършат по-задълбочена проверка за наличието на тежести чрез справка по лица, при което биха констатирали, че макар ипотеката да е вписана за апартаментите с други идентификатори, то описанието им по адрес, местонахождение и площ е идентично. ВКС на РБ намира, че така постановеното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по поставените в изложението към касационната жалба въпроси. С първия въпрос касаторите търсят отговор „когато в нотариален акт имот е описан по два начина – първият по специален закон /ЗКИР/, а втория в добавка е по стар ред - наложен от обичая, но нямащ нормативно основание, кое е приложимото за верността на нотариалния акт описание, и има ли описанието на имота по реда на ЗКИР приматно положение спрямо описанието според стария обичай или е обратно”. Така поставен, въпросът не е от значение за спора по делото: в първата му част – защото условието в него /описание без нормативно основание/ го прави неотносим към произнасяне, обусловило решаващ извод, с оглед приетото в случая, че описанието по местоположение, граници, съседи, площ, брой и вид на помещенията и др. е в съответствие с изискванията на действащия и сега ред, предвиден в П.., по силата на чл.73 ал.1 и чл.74 ал.1 ЗКИР; във втората му част – защото въззивният съд не е извършвал преценка за съотношението между описанието по двата начина. Освен това, следва да се отбележи, че приетото в атакуваното решение относно индивидуализацията на недвижим имот в акт, подлежащ на вписване, при действащата система на вписване /по партидата на собственика, а не по партидата на имота/, е в съответствие с даденото в т.2 и т.6 от ТР № 7/2012г. на ОСГТК разрешение, при което не се установява и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – поради липса на практика. Няма произнасяне от въззивния съд и по втория и четвъртия релевирани в изложението въпроси „следва ли действието на ипотека, вписана поради техническа грешка на АГКК и АВ, имотен регистър върху друг имот съгласно съдържанието на нотариалния акт, а не имотът на учредителите на ипотеката да бъде пренесено автоматично върху имота, за който в действителност е съществувала воля да бъде ипотекиран, и произвежда ли в този случай действие ипотекирането на чужд имот” и „произвежда ли действие ипотека върху чужд на учредителите имот спрямо приобретател, който не е бил известен за наличието й върху придобития от него имот; допустим ли е този начин на възникване на задължение”. Това е така с оглед решаващият извод на въззивния съд, че не е ипотекиран чужд, а собствен на учредителите на ипотеката имот. Не се е произнесъл въззивният съд и по третия поставен от касаторите въпрос „добросъвестен ли е приобретател, който е направил справка по имотен регистър – реална система на нотариалните записвания – „справка по имот”, но не е изискал от А.., Имотен регистър, справка „по лице” /персонална система на нотариалните записвания” за наличието на вписани ипотеки, възбрани или други вещни тежести върху имотите”. Съдът не е приел, че справка е направена по имотен регистър, прието е, че такъв регистър не е действал нито към момента на сключване на договора за ипотека, нито към момента на продажбата, нито към момента на произнасянето по спора. Няма и извод, изразяващ се в оценка на поведението на ищците-купувачи като добросъвестно или недобросъвестно. С оглед на това въпросът няма отношение към произнасяне от въззивния съд, обусловило извод от съществено значение за делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,