Определение № 150 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Ретис“ ООД, представлявано от ликвидатора С. Е. Б., против решение № 701/23.06.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 2476/2020 г. от Софийския апелативен съд. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение. Обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да извърши преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните; длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да извърши самостоятелна проверка на доказателствата, събрани в двете инстанции по делото и по свое вътрешно убеждение да изгради свои фактически и правни изводи. Счита още, че касационното производство следва да бъде спряно на осн. чл. 292 ГПК до произнасяне на ОСГТК на ВКС по висящо Тълкувателно дело № 3/2020 г. Насрещната страна И. В., чрез адв. В. Х., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по същество излага съображения по материалноправния спор и правилността на въззивното решение. Счита, по повод първия от поставените правни въпроси, че въззивният съд се е съобразил с преобладаващата практика на състави на ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съставът на ВКС съобрази, че пред ОСГТК на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. по следния въпрос, преформулиран от Общото събрание на 17.02.2022 г., както следва: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.“. Разрешаването му е свързано с питането в изложението към касационната жалба за действието на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е включен в предмета на обжалваното въззивно решение и е от значение за постановения резултат. При така изясненото, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът