Определение № 2934 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез М. Д.- прокурор в Апелативна прокуратура- София, против Решение №181 от 29.10.2025г. по в.гр.дело №359/2025г. по описа на Апелативен съд- П., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение №12 от 13.01.2025г., постановено по гр.д.№599/2023г. на Окръжен съд- Стара Загора Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на М. Т. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неоснователно повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 01.01.2017 г. по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ- Стара З., по което обвинение е бил оправдан с присъда по НОХД №2068/2017 г. по описа на РС-Стара Загора, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018г. по ВНОХД№1206/2018 г. на ОС- Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. Т. И., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Л. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 31.12.2016 г. срещу ищеца М. Т. И. е било образувано наказателно производство за това, че на същата дата в [населено място] е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества- канабис и метамфетамин- престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. На същата дата му е извършен обиск и изземване на намиращи се у него вещи, които действия са били одобрени от съда с определение от 01.01.2017г. по ЧНД №1/2017 г. на РС- Стара Загора. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.01.2017г. той е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.12.2016 г. е държал високорискови наркотични вещества- метамфетамин с нетно тегло 10,6363 грама на стойност 265,91 лева, и канабис с нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева. С постановление от 01.01.2017 г. на прокурор от РП-Стара З. той е задържан за 72 часа, като на същата дата е бил разпитан в качеството на обвиняем. С определение №9/04.01.2017г. по ЧНД №49/2017 г. на РС- Стара Загора му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към момента на привличането на ищеца в качеството на обвиняем той е бил осъждан три пъти- с влязла в сила на 27.11.2006г. присъда за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което той е бил реабилитиран по право; с влязло в сила на 02.07.2014г. решение е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.354А, ал.5 от НК; с влязла в сила на 15.04.2016г. присъда за престъпление по чл.354В, ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 6 м., чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 4 години, като деянието му от 31.12.2016 г. е било извършено в изпитателния срок на това предходно условно осъждане. Паралелно с процесното наказателно производство, по отношение на ищеца е водено и друго наказателно производство, по което с влязло в сила споразумение от 30.01.2017 г. по НОХД №145/2017 г. на РС- Велико Търново е бил признат за виновен за извършено в периода от 01.04.2015г. до 17.11.2015г. престъпление по чл.354В, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и за извършено престъпление по чл.354А, ал.3, предл.2, т.1 и пр.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На 03.04.2017г., 28.04.2017г. и 21.06.2017г. са били извършени нови привличания на ищеца в качеството на обвиняем по процесното наказателно производство с коригирано обвинение. На 12.07.2017 г. срещу ищеца е внесен в съда обвинителен акт с обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за това, че на 31.12.2016 г. е държал високорискови вещества– амфетамин 12,143 гр. на стойност 366,60 лв. и канабис 0,3721 гр. на стойност 2,23 лева. По обвинителния акт е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС- Стара Загора. По същото са проведени 7 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично и не е ставал причина за отлагане на делото, като с Присъда №89 от 07.06.2018г. ищецът е бил оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, и по обвинението да е държал високорисково наркотично вещество- 12,143 грама амфетамин на стойност 366,60 лв., като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от НК за това, че е държал високорисково наркотично вещество- канабис с тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева, което е „маловажен случай“, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с по-лека мярка- „подписка“, като е разпоредено незабавното освобождаване на ищеца. Така постановената присъда е протестирана от прокуратурата досежно квалификацията „маловажен случай“ и е обжалвана от подсъдимия по отношение на осъждането му за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК. По жалбата и протеста е образувано ВНОХД №1206/2018 г. на ОС- Стара Загора. По същото е проведено едно открито съдебно заседание на 31.10.2018г., на което ищецът се е явил лично и с адвокат. С окончателно Решение №138/20.11.2018 г. присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена. При така установените факти въззивният съд е констатира, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем на 01.01.2017г. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, което е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години, като ищецът е бил застрашен от опасността да изтърпи отделно и ефективно и условно отложеното му наказание „лишаване от свобода“, наложено с предходна влязла в сила присъда. Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 31.12.2016 г. до 20.11.2018 г.- 1 година, 10 месеца и 21 дни. По време на наказателното производство ищецът е бил задържан под стража за периода от 31.12.2016г. /когато е задържан по ЗМВР за срок от 24 часа/, впоследствие на 01.01.2017г. е задържан с постановление на прокурора за 72 часа, а на 04.01.2017г. по отношение на него е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е търпял до 07.06.2018г., като така ищецът е бил задържан общо 1 година, 5 месеца и 8 дни. След замяната на мярката за неотклонение „задържане под стража“, ищецът е продължил да търпи мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 08.06.2018 г. до 20.11.2018 г.- 5 месеца и 12 дни. По време на наказателното производство ищецът е бил лично ангажиран в извършване на процесуално-следствени действия с негово участие общо 12 дни, от които 4 дни в стадия на досъдебното производство, и 7 дни в стадия на съдебното производство пред първостепенния съд, в които периоди ищецът е бил задържан под стража. От заключението на приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза се установява, че ищецът още преди задържането му на 01.01.2017 г. е страдал от „разстройство вследствие употреба на алкохол. синдром на алкохолна зависимост“ (с код по МКБ-10 F 10.2). Вследствие установената дългогодишна алкохолна злоупотреба (от ученическа възраст) още преди задържането му са били настъпили изменения на характера му- нравствено-етично снижаване, отслабване на волята и срив в социалното функциониране /не е бил трудово ангажиран, често имал конфликти с родителите си, бил изгонен от дома им/. По време на задържането му под стража не се установява налична абстинентна симптоматика, припадъци или делир. Абстинентната симптоматика настъпва при намаляване на количеството или прекъсване приема на алкохол. Тъй като ищецът е бил в „защитена среда“ (т.е. не е имал достъп до алкохол), това е спомогнало за овладяване на синдрома на алкохолна зависимост. Не са констатирани промени в психичното състояние, които да налагат консултация с психиатър или лечение в специализирано лечебно заведение. Ищецът в този период е посещавал многократно медицински център по собствено желание, при което са установени невротични оплаквания с безсъние, за които са назначени медикаменти– Стрезам, Невролакс. Установените невротични оплаквания по време на престоя в Затвора- Стара З. се дължат на негативни емоционални преживявания, на неудобства, притеснение и дискомфорт, които са нормалнопсихологично обусловени и не са болестна психопатология. От медицинските прегледи няма данни за значими физически и психични увреждания. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание на 20.05.2024г. вещото лице пояснява, че заболяването „разстройство вследствие употреба на алкохол“ се проявява с психична симптоматика – т.нар. „абстиненция“, която възниква при намаляване приема на алкохол или спирането му. Това абстинентно състояние възниква непосредствено след спирането на приема на алкохол, като е сравнително краткотрайно- от 3 до 5 дни, като след преодоляване на абстиненцията човек постига психично стабилизиране, и ако не приема повече алкохол, няма как да настъпи последващо влошаване в психичното състояние. Разстройството вследствие на употреба на алкохол не изисква контролни прегледи, ако лицето няма конкретни, ясно изразени психични оплаквания, тъй като абстинентното състояние е краткотрайно, за разлика от други психични разстройства, които са хронични. От заключението на съдебно- психологическата експертиза, изготвена след проведено на 18.09.2024г. психологическо интервю с ищеца по видеоконферентна връзка, се установява, че ищецът живее в Испания- Т., като води клошарски начин на живот, в колиба, която сам е направил от стар дървен материал и палмови листа. Твърди, че се препитава, като рисува картини за туристите; един път седмично ходи на църква, плува в океана, тренира и спи нормално. Страхува се да се върне в България. По време на интервюто е бил спокоен, с приятен външен вид и ясно съзнание, отговаря изчерпателно на поставените въпроси, ориентиран за време, място и собствена личност. Проявява висока ситуативна тревожност по темата за затвора и плаче, когато разказва спомените си от ареста. Заключението на експерта е, че след преживяна остра стресова реакция от ареста и престоя му в затвора е настъпило нарушаване на психо-емоционалното състояние на ищеца. Понастоящем в емоционален и психичен план се отчита наличие на емоционална и психична изразеност на психична травма, изразяваща се в усещане за несправедливост, унижение, изоставяне, отхвърляне, както и на негативни емоционални преживявания като страх, мъка, гняв и тъга. Експертизата обосновава извод, че дългия престой в ареста и затвора е довел до психологически травми, които пораждат кумулативен стрес, водещ до емоционално и физическо изтощение, съпроводени от повишена тревожност, страх и здравословни проблеми. Налице е промяна в социалния статус и социалните роли, т.е. налице е загуба на социална идентичност. При изслушване на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че е ползвало като инструмент скалата на стреса, разработена от психиатрите Томас Холд и Ричард Р. от 1967 г., като стресът, който ищецът е преживял при задържането му ареста, носи около 300 точки, което е много високо ниво на стрес, което обуславя 80% вероятност за срив на здравето в краткосрочна перспектива. При преценка на заключенията на така приетите експертизи съдът е констатирал, че съдебно- психиатричната експертиза е изготвила заключението си само на базата на медицинската документация, находяща се по делото, както и на тази, съхранявана в медицинския център на Затвора- Стара З., където ищецът е пребивавал в периода от 11.07.2017г. до 07.06.2018г. Посочил е, че липсват данни експертизата да се е запознала с медицинската документация за състоянието на ищеца в периода от първоначалното му задържане в ареста на 01.01.2017г. до 11.07.2017г. /за период повече от шест месеца/. Същевременно, от тази експертиза се установява, че при заболяването „разстройство вследствие употреба на алкохол. синдром на алкохолна зависимост“, от което е страдал ищеца при задържането му, настъпва състояние на абстиненция при ограничаване или прекратяване на приема на алкохол. Посоченото състояние се проявява със симптоми на тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол. Това състояние може да бъде усложнено с гърчове или делир, който се развива 2-3 дни след проява на абстинентни явления. Клиничните прояви на делирът са помрачено съзнание (дезориентация), зрителни халюцинации, страхови изживявания или еуфория, психомоторна възбуда, координационни разстройства. Вечерно време (при загасено осветление) халюцинациите се засилват. Сънят е дълбоко нарушен. Делирът продължава 3-4 дни и завършва със сън, като има добра прогноза и се овладява за няколко дни. В заключението се съдържат също данни, че по време на престоя в Затвора- Стара З. ищецът е посещавал многократно медицинския център по свое желание, с оплаквания за безсъние и невроза, за които са му били изписвани медикаменти. По делото са налице писмени доказателства- епикризи за хоспитализация на ищеца в ПО К. в периода от 27.08.2010 г. до 06.09.2010 г. /, и в Д. Р. в периода от 10.05.2011 г. до 27.05.2011 г., за многократни хоспитализации на ищеца в „ЦПЗ-Стара З.“ в периода от 17.01.2011 г. до 21.01.2011 г., от 15.07.011 г. до 27.07.2011 г., от 07.11.2012 г. до 21.11.2012 г., от 07.01.2013 г. до 28.01.2013 г., в които писмени документи се съдържат данни за това, че ищецът многократно е бил хоспитализиран във връзка с усложнено абстинентно състояние на делир и припадъци. В анамнезата са вписани данни, че ищецът е имал чести конфликти с родителите си, бил изгонен от дома си, че е дезадаптиран в социално-битов план, и не работи, а ако започне работа- не се задържа на работното място. При преценката на заключението на първоначалната експертиза съдът е намерил за необоснован извода й, че задържането на ищеца под стража във връзка с процесното наказателно производство му е причинило вреди в рамките на обичайните негативни емоционални преживявания на неудобство, притеснение, неудовлетвореност и дискомфорт, довели до невротични оплаквания с безсъние. Според съда от заключението на експертизата може да бъде обоснован извод, че в кратък срок след задържането на ищеца под стража на 01.01.2017г. при него неизбежно е настъпило абстинентно състояние, което се проявява със симптоми на тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и може да бъде усложнено с гърчове или делир, който се развива 2-3 дни след проява на абстинентни явления. Такива усложнения при ищеца многократно са настъпвали преди задържането му и са били така тежко проявени, че са ставали повод за хоспитализацията му. Въпреки че липсват медицински документи за периода от задържането на ищеца на 01.01.2017г. до привеждането му в Затвора- Стара З. на 11.07.2017г., съдът е приел, че от наличните по делото косвени доказателства може да бъде обоснован категоричен извод, че в кратък срок след задържането му под стража ищецът е преживял тежко абстинентно състояние, с прояви на тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост, което е било неизбежна последица от наличното при него психично заболяване „разстройство вследствие употреба на алкохол. синдром на алкохолна зависимост“. При наличните данни за предходните му хоспитализации, е била налице висока вероятност състоянието му да бъде усложнено с гърчове или делир /каквито усложнения многократно са настъпвали вече при него/, но няма данни ищецът да е получил в този период нужната му специализирана медицинска помощ с оглед на заболяването му- нито е консултиран, нито е получавал медикаментозна подкрепа, нито е хоспитализиран. Действително, експертизата установява, че състоянието на алкохолна абстиненция е сравнително краткотрайно- от 3 до 5 дни и е с добра прогноза, като след преодоляването му човек постига психично стабилизиране, и ако не приема повече алкохол, не настъпва последващо влошаване в психичното му състояние. Разстройството вследствие на употреба на алкохол само по себе си не изисква контролни прегледи, ако лицето няма конкретни, ясно изразени психични оплаквания, но абстинентното състояние, и особено усложненията от делир и гърчове, се характеризира с конкретни и ясно изразени клинични прояви, които се нуждаят от специализирана медицинска помощ /видно от приложените епикризи за предходни случаи/, каквато ищецът няма данни да е получавал в ареста, в периода от 01.01.2017г. до 11.07.2017г. Тези изводи се подкрепят от заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена след провеждане на психологическо интервю с ищеца, която е констатира, че ищецът проявява висока ситуативна тревожност по темата за затвора, и плаче, когато разказва спомените си от ареста. Съдът намира за обосновано заключението на тази експертиза, че ищецът е преживял остра стресова реакция от ареста, от която е настъпило нарушаване на психо- емоционалното му състояние, и е претърпял психична травма, която не е отшумяла, и все още са налице емоционални и психични проявления на чувство за претърпяна несправедливост, унижение, изоставяне, отхвърляне, както и на негативни емоционални преживявания като страх, мъка, гняв и тъга. По изложените съображения съдът не е кредитирал заключението на съдебно- психиатричната експертиза, че в периода на задържането му в ареста от 01.01.2017г. до 11.07.2017г. ищецът е търпял вреди в рамките на обичайните такива, като е кредитирал изводите й, че в периода от постъпването му в Затвора- Стара З. ищецът не е търпял вреди извън рамките на обичайните негативни емоционални преживявания при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за продължителен период. Съдът не е кредитирал заключението на съдебно-психологическата експертиза в частта й, в която се приема, че настоящата социална дезинтеграция на ищеца, водения от него клошарски начин на живот и липсата на трудова ангажираност, загубата на подкрепата от семейния кръг, нежеланието да се върне в България, са резултат именно от процесното наказателно производство. В тази връзка е посочил, че от събраните по делото доказателства /наличните анамнестични данни в приобщените епикризи/ се установява, че социалната и семейна дезинтеграция на ищеца е настъпила много преди началото на процесното наказателно производство и ищецът отдавна е имал влошени отношения с родителите си, бил гонен от дома си, живеел е на квартира, не е бил трудово ангажиран. Като допълнителен аргумент е посочил и данните за многократните осъждания на ищеца за престъпления по чл.354а и чл.354В от НК, при две от които са му били наложени наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било условно отложено. Тези две наказателни производства за протекли непосредствено преди задържането на ищеца на 31.12.2016 г., като едното от тях вече е било приключило с влязла в сила присъда на 15.04.2016 г., а другото е приключило на 30.01.2017 г. с влязло в сила споразумение. За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Б.. Съдът е кредитирал показанията на същия, основани на личните му впечатления за вида и емоционалното състояние на ищеца непосредствено след освобождаването му, тъй като споделените от ищеца на свидетеля впечатления и емоции, както и личните впечатления на свидетеля от срещата, кореспондират на установеното от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля и в частта им относно начина на живот на ищеца след приключване на процесното наказателно производство и заминаването му за Испания. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля досежно преценката му за наличието на причинно- следствена връзка между процесното наказателно производство и социалната, битова и трудова дезинтеграция на ищеца и нежеланието му да се прибира в България и в дома на майка си, като е приел, че тази преценка е повлияна от липсата на достатъчно информация на свидетеля за битието на ищеца в периода 2008г. – 2018г., както и от липсата на специални знания, които да я обосноват. По посочените съображения съдът е приел, че в периода на задържането му в ареста от 01.01.2017 г. до 11.07.2018 г. ищецът е търпял вреди, по-големи от обичайните, изразяващи се в претърпяна значима психична травма, в резултат от преживяната от него алкохолна абстиненция в условията на ареста, без да му бъде предоставена необходимата медицинска подкрепа за преодоляване на абстинентните прояви, които несъмнено е преживял при попадането му в среда без достъп до алкохол. Самата алкохолна абстиненция е била в резултат от наличното при него от по-рано психично заболяване „разстройство вследствие употреба на алкохол. синдром на алкохолна зависимост“, и за възникването й наказателното производство и задържането на ищеца няма принос, но лишаването на ищеца от медицинска подкрепа за преодоляването на клиничните прояви на това състояние в периода непосредствено след задържането му под стража му е причинило страдания, по- интензивни от обичайните, които той е търпял при предходни преживяни от него абстинентни състояния извън условията на ареста /при които той е получавал необходимата медицинска подкрепа/, и по-интензивни от обичайните вреди, които човек обикновено търпи при задържане под стража. След привеждането му в Затвора- Стара З., в периода от 11.07.2017 г. до 07.06.2018 г., ищецът е получавал при нужда необходимата му медицинска помощ, като състоянието му не е било усложнено от абстинентни симптоми, налице са данни за невроза и безсъние, вероятно обусловени и от психичното заболяване на ищеца „разстройство вследствие употреба на алкохол. синдром на алкохолна зависимост“, които са в рамките на обичайните вреди от негативни емоционални преживявания на неудобство, притеснение, неудовлетвореност и дискомфорт по време на задържането му под стража в този период. При така установените факти по делото съдът е приел, че на ищеца следва да се определи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат повдигнатото му обвинение по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ- Стара З., НОХД №2068/2017 г. на РС-Стара Загора, и ВНОХД №1206/2018 г. на ОС- Стара Загора в размер на 25 000 лв., който размер съответства на принципа на справедливостта, формулиран в чл.52 от ЗЗД, и е съобразен с формулираните критерии с ППВС №4/1968г. Взел е предвид характера на повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на тежко престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години, като ищецът е бил застрашен от опасността да изтърпи отделно и ефективно и условно отложеното наказание „лишаване от свобода“ по предходна влязла в сила присъда, което обстоятелство е увеличило стреса и безпокойството му от повдигнатото му обвинение; продължителното задържане под стража на ищеца за период повече от 17 месеца, и претърпените в условията на ареста извънредни вреди от лишаването му от медицинска подкрепа при преживяното от него в условията на ареста абстинентно състояние във връзка със съществуващата при него от по-рано алкохолна зависимост; преживяната от ищеца значима психическа травма в резултат от пребиваването му в ареста, която все още не е компенсирана; продължителността на наказателното производство в рамките на разумния срок, липсата на установени негативни последици от наказателното производство върху името на ищеца в обществото, върху трудовата и социалната му изява и неговото личностно развитие; паралелно воденото наказателно производство срещу ищеца в периода от 31.12.2016г. до 30.01.2017г., приключило с осъждане на ищеца за престъпление от същия вид, както и постановената по отношение на ищеца в процесното наказателно производство осъдителна присъда, макар и за маловажен случай на същото престъпление; младата възраст на ищеца /на 33 г. към момента на привличането му в качеството на обвиняем, на 34 г. към момента на приключване на производството/; настъпилият положителен ефект върху здравето на ищеца от принудителното ограничаване на достъпа му до алкохол, за което свидетелства и подобряването на състоянието на ищеца след приключването на наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че със същото съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС №4/1968 г. и практиката на ВКС по следните въпроси: 1. При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност от държавата по чл.2 от ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице? Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите от изложението. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, за да бъде извършена проверка за съответствието на въззивното решение с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000г., както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,