Определение № 156 от 17.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 4369/2013 г.
ВКСII търговско отделение17.03.2014 г.
Диспозитив
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1228 от 18.06.2012 г. по т.д. № 3425/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав. УКАЗВА на касатора Политическа партия „Обединени земеделци” да внесе държавна такса в размер на 280/двеста и осемдесет/ лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено. След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Политическа партия „Обединени земеделци”, чрез процесуалния си пълномощник адв. С. С., срещу решение № 1228 от 18.06.2012 г. по т.д. № 3425/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решението от 23.05.2012 г. по т.д. № 1452/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав. С посоченото първоинстанционно решение са отменени, по предявените от Р. Н. Н., Надежда И. Б. и Н. Тонова М. искове с правно основание чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, вр. с § 2 ЗПП, решенията взети от Втория редовен конгрес на ПП”Обединени земеделци”, проведен на 26.03.2011 г., поради нарушение на чл.13, ал.3, т.3 от Устава. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за отмяна на същите решения поради други релевирани в исковата молба нарушения при свикване и провеждане на конгреса, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано пред ВКС. В жалбата се поддържат доводи за недопустимост на решението поради произнасяне извън пределите на търсената защита и за незаконосъобразност по смисъла на чл.281, т.3, предл.1 ГПК. По подробни съображения, изложени в жалбата се иска касиране на въззивния съдебен акт и отхвърляне на иска за отмяна на решенията на Втори редовен конгрес на ПП”Обединени земеделци”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: „ 1. Може ли съдът да допълва исковата молба с възражения, незаявени от ищеца, като приема, че те се съдържат имплицитно в други възражения; 2. При съдебен контрол на решенията на общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел съдът прави ли обща преценка за законосъобразността на общото събрание или се ограничава само по наведените в исковата молба нарушения; 3. При иск за отмяна на решения на конгреса, може ли съдът да се произнася по законосъобразността на избора на делегати, без да е сезиран с такова искане; 4. Частните писмени документи могат ли да се квалифицират като оригинерни и производни и това променя ли доказателствената им тежест и 5. Следва ли доказателствения материал да се обсъжда в неговата съвкупност, независимо от вида представени доказателства.” По първите три въпроса и по последния въпрос касаторът се позовава на допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, като е представил цитираната в изложението съдебна практика. По въпрос № 4 се твърди, че липсва съдебна практика. Ответниците по касация не са заявили становища. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок, което обуславя нейната процесуална допустимост. За да постанови обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за недоказана от страна на ответната политическа партия редовността на избора на делегатите на конгреса от страна на съответните регионални организации. Този извод е основан на липсата на годни доказателства за броя на членовете на съответните общински организации и за броя на членовете на съответните общи събрания, на които са избрани делегатите за конгреса, поради което не би могло да се установи дали при техния избор е спазена определената с решението на Постоянното присъствие от 27.04.2010 г. норма на представителство – 1:10. За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба на ПП”Обединени земеделци” за липса на надлежно сезиране на съда по въпроса за спазване нормата на представителство. Решаващият състав е изложил съображения, че след като в обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено като нарушение при провеждането на конгреса допускането до участие на лица, които нямат статут на редовно избрани конгресни делегати съгласно императивните изисквания на чл.13, ал.3, т.3 от Устава, решение от 22.02.2011 г. на Постоянното присъствие и Решения от 12.03.2011 г. на Управителния съвет, то позоваването на допуснато нарушение на посочената уставна разпоредба имплицитно включва твърдение, че при избора на делегати на конгреса не е спазена нормата на представителство. Въззивният съдебен състав не е възприел доводите за редовност на провеждането на конгреса, като е преценил като ненадлежни писмените доказателства, представени във въззивното производство – извлечение от протокол от заседание на Постоянното присъствие от 24.03.2011 г. и обобщена информация за числения състав на областните организации и избраните делегати за Втория редовен конгрес. Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото поради вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Действително, в жалбата и в приложението към нея по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, основани на твърдения за произнасяне по непредявено основание за незаконосъобразност на атакуваните с исковата молба решения, приети на проведения на 26.03.2011 г. Втори редовен конгрес на ПП „Обединени земеделци”. Съобразно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна обаче и служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касатора, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281, т.2 ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси по т.1 – 3 от изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 281, т. 2 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 2 ЗПП
- чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ
- чл. 13, ал. 3, т. 3
- чл. 281, т. 3