Определение № 190 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1319/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” против решение № 1066/29.05.2020г. по в.т.д.№ 2139/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 325/15.02.2019г. по т.д.№ 1299/2018г. на СГС за отхвърляне исковете на касатора против „Екса”АД по чл.92 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, съответно дължима неустойка по чл. 34, ал.1 от Договор № Б-32/25.07.2014г. в размер на 66 728лв. без ДДС и лихва за забава за заплащане на посочената сума, дължима за периода 20.09.2017г. – 03.04.2018г., която лихва е в размер на 3640,23лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Екса”АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото въз основа на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка е бил сключен договор № Б-32/25.07.2014 г., с който касаторът е възложил на ответника осъществяването на инженеринг за поетапен ремонт на сградата на Военноморския клуб в [населено място], обхващ изпълнението на строително-монтажни, реставрационни и ремонтно-възстановителни работи в обекта (ал. 2) и включва: 1) изготвяне на инвестиционен проект във фаза работен проект с количествено-стойностни сметки по съответните части; 2) изпълнение на ремонта по първи етап и на втори етап, съгласно одобрения от компетентните органи инвестиционен проект и упражняване на авторски надзор по време на строителството на двата етапа на обекта. Съгласно техническото задание изпълнението на обекта се осъществява на два етапа. САС е съобразил, че според клаузата на чл. 5, ал. 3, страните по договора могат да извършват промяна в количествено-стойностната сметка чрез заменителни таблици при установени по време на строителството разлики в предвидените количества на отделните видове строително-монтажни работи, вследствие на направени точни измервания на мястото на изпълнение и/или при необходимост да бъдат направени промени в одобрения технически проект. Посочил е, че според чл. 8, ал. 6 от договора, строителните и монтажни работи по одобрения работен проект се приемат въз основа на одобрена от възложителя количествено-стойностна сметка, придружена с анализи за всеки вид работа и тристранни протоколи от възложителя, изпълнителя и строителния надзор за установяване на качествено изпълнените видове и количества работи, придружени със сертификати, протоколи за изпитания на вложените материали, гаранционни карти и др. В клаузата на чл. 13, т. 3 от договора е уговорено, че възложителят може да изисква от изпълнителя преработване или доработване на която и да е от частите от инвестиционния проект, в случаите, когато същите са непълни или не съответстват като съдържание и качество на изискванията на възложителя. В клаузата на чл. 16, т. 4 изпълнителят се е задължил, ако е необходимо, да внесе исканите поправки, съответно - да извърши преработка на частите от проекта за своя сметка в срок, определен от възложителя. В клаузата на чл. 34, ал. 1 е уговорено право на възложителя да развали договора със 7-дневно писмено предизвестие при пълно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя с повече от 30 дни, свързани с изработването на проекта, с повече от 30 дни от извършване на СМР и при системно неизпълнение на някои от другите задължения, като в този случай изпълнителят дължи и неустойка в размер на 10 % от стойността по чл. 2, ал. 1, т. 1 без ДДС от договора. В клаузата на чл. 50, ал. 1 от договора страните са уговорили, че всички съобщения между тях са валидни, ако са направени писмено и са депозирани при възложителя и изпълнителя, или писмено с обратна разписка при изпращането им по пощата, или са изпратени по факс и са подписани от съответните упълномощени лица. Въззивната инстанция е счела, че от събраните доказателства се установява, че през периода 2014-2015г. ответникът е изпълнил задължението си да изработи инвестиционния проект, заедно с количествено-стойностни сметки по съответните части, вкл. и тези, отнасящи се за втория етап от строително-ремонтните работи, както и че по искане на възложителя е преработил и му е предал количествено-стойностните сметки, включително и такива, касаещи втория етап от изпълнението на обекта. С писмо изх.№ 0022/17.02.2017г. изпълнителят е уведомил агенцията, че поради независими от двете страни причини, през изминалия период от 2014г. са настъпили изменения във фактическото състояние на сградата, което налага изработването на нова, допълнителна количествено-стойностна сметка, съответстваща на актуалното състояние на сградата към 2017г., както и че е в състояние в срок от 10 работни дни, да изготви допълнителна нова количествено-стойностна сметка. С писмо изх. № 0037/6.03.2017г. дружеството е изпратило на касатора актуализирана количествено-стойностна сметка по отделни позиции и анализни цени, което писмо е било получено от агенцията. В този смисъл са били съобразени и обсъдените от САС свидетелски показания. С писмо изх.№ 8560/27.06.2017 г., връчено на 29.06.2017 г., агенцията е поканила изпълнителя да представи и да предаде в деловодството на възложителя актуализирана количествено-стойностна сметка за изпълнението на работите по втория етап от договора. С писмо изх.№ 11625/1.09.2017 г., връчено на 12.09.2017 г., възложителят е заявил, че разваля сключения с ответника договор № Б-32/25.07.2014г., поради неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 13, т. 3 от него да представи количествено-стойностна сметка, придружена с анализи за всеки вид работа за втория етап от неговото изпълнение, което е продължило повече от 30 дни, считано от връчването на писмото-покана с изх. № 8560/27.06.2017 г. С писмото агенцията е уведомила дружеството, че дължи и неустойка по чл. 34, ал. 1 от договора в размер на 10 % от стойността по чл. 2, ал. 1, т. 1 без ДДС. Към писмото е приложен и констативен протокол САС е изложил съображения, че уговорената в договора неустойка е обвързана с определена от страните форма на неизпълнение. Следователно неустойката се дължи само, ако прекратяването на договорната връзка е предприето при наличието на такова неизпълнение. В тази връзка съдът е разгледал клаузата на чл. 34, ал. 1 вр. чл.13, т.3 от договор № Б-32/25.07. 2014г., като е приел, че в нея е било уговорено право на кредитора да го развали със 7-дневно писмено предизвестие, при пълно неизпълнение на задължението на изпълнителя, свързано с изработването на проекта, продължило повече от 30 дни, като в този случай изпълнителят дължи и неустойката в размер на 10 % от стойността по чл. 2, ал. 1, т. 1 без ДДС. Именно на тази клауза възложителят е основал прекратителното си изявление за разваляне на договора, обективирано в споменатото писмо и констативния протокол, както и претенцията си за заплащане на уговорената с нея неустойка. САС е приел, че извън приложното поле на неустоечната клауза е развалянето, обусловено от другите форми на неизпълнение в количествено или темпорално отношение (частично, забавено и др.), което не може да бъде квалифицирано като пълно. Ако е развалил договора при неизпълнение, което не е уговорено в договора, кредиторът следва да търси репариране на вредите от развалянето съобразно общите правила, а не чрез неустоечната клауза. Въззивната инстанция е счела, че съобразно твърденията по исковата молба агенцията е обосновала развалянето на договора, а оттам и претенцията си за заплащане на неустойката, уговорена в чл. 34, ал. 1, изр. второ от договора, с неизпълнението на вмененото според касатора на ответното дружество задължение да представи преработена и актуализирана количествено - стойностна сметка за изпълнение на втория етап от строителството, поради влошаване състоянието на обекта през периода от съставянето на предходната такава до завършването на първия етап. Апелативният съд е разгледал клаузата на чл. 13, т. 3 от договора, с чието неизпълнение агенцията е обосновала развалянето на договора, и е счел, че възложителят има право да изисква от изпълнителя преработване или доработване на която и да е от частите от инвестиционния проект само в случаите, когато същите са непълни или не съответстват като съдържание и качество на изискванията на възложителя. Така цитираната клауза според решаващият сътав не предвижда такова право на възложителя и кореспондиращо му задължение на изпълнителя, след като вече е приел проекта, но необходимостта от преработване на проекта или на отделни негови части е обусловена от настъпването на други обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на изпълнителя. В случая по делото според САС е било установено, че към 04.03.2015г. възложителят е приел без забележки и възражения предадената му от изпълнителя проектна документация, включително и количествено-стойностната сметка за изпълнение на работите по втория етап, като между страните е безспорно, а това се установява и от разменените между страните писма, че нуждата от изготвяне на актуализирана сметка за този етап не е обусловена от непълнота или несъответствие с изискванията на възложителя, а от неблагоприятното въздействие на атмосферни и други фактори върху състоянието на подлежащата на ремонтиране част, през периода от сключване на договора до пристъпване към изпълнение на работите по втория етап. В този смисъл САС е тълкувал клаузата на чл. 16, т. 4 от договора систематически във връзка с тази на чл. 13, т. 3. Заключил е, че в предметния обхват на неустойката е само хипотезата на разваляне на договора поради неизпълнение, обусловено от предпоставките на чл. 13, ал. 3 – ако не бъдат отстранени непълнотите и несъответствията по съдържание и качество в отделни части от инвестиционния проект, преди приемането му от възложителя. Затова, развалянето на договора поради неточното изпълнение на допълнително поетото от изпълнителя задължение за преработването на вече представената и приета от възложителя количествено-стойностна сметка, извън хипотезите на чл. 13, т. 3, във връзка с чл. 16, т. 4 от договора, не попада в предмета на неустоечната клауза по чл. 34, ал. 1 от него, независимо дали представянето на неподписан екземпляр от актуализираната количествено-стойностна сметка, чиято техническа годност да послужи за изпълнение на работите по втория етап от договора не е оспорена от изпълнителя, е от естество да обоснове развалянето на договора. Освен това САС е намерил, че от събраните по делото доказателства се установява, че изпълнителят е изработил такава количествено-стойностна сметка с приложени към нея анализни цени, по чието съдържание, технически, технологични и икономически параметри възложителят не е направил никакви възражения и не е релевирал такива нито в писменото си изявление за разваляне, нито в производството по делото. Съобразно доводите на касатора въззивният съд е направил извод, че по същество твърдяното от възложителя неизпълнение, с което е обосновал развалянето на договора касае не фактическата липса на количествено-стойностна сметка, годна да послужи за изпълнение на ремонтните работи по втория етап от него, а липсата на подпис на представител на дружеството върху него и на печат на същото. В този смисъл САС е акцентирал, че от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД не е обстоятелството дали твърдяното неизпълнение - представянето на неподписан и неподпечатан екземпляр от количествено-стойностна сметка с анализни цени, сам по себе си е от естество да обоснове правото на разваляне на договора, а дали то може да се квалифицира като пълно неизпълнение на задълженията, свързани с изработването на проекта, доколкото само в този случай вредите от развалянето подлежат на обезщетяване чрез уговорената неустойка. В тази връзка съобразно събраните доказателства е приел, че не е налице пълно неизпълнение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/Допуснал ли е въззивният съд нарушение на основния принцип за законност, засегнат в чл.5 ГПК, с оглед задължението му да осигури правилното приложение на материалния закон дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение, с оглед липсата на дадена правна квалификация на правата на ищеца, извън тази по договорните разпоредби, даващи основание да се развали облигационната връзка между страните?; 2/Квалифицирането на договорната неустойка по чл.34, ал.1 от договора във връзка с чл.92 ЗЗД следвало ли е да доведе до квалифициране на неизпълненото задължение на изпълнителя по чл.16, т.4 от договора във връзка с чл.262, ал.2 ЗЗД вр. чл.87, ал.1 ЗЗД, даващо право на възложителя да развали договора?; 3/ Непълната, респ. неправилната правна квалификация, довела ли е до даването на неточни указания относно подлежащите на доказване факти?; 4/ Допуснал ли е въззивният съд нарушение, необсъждайки засегнатите във въззивната жалба от страна на жалбоподателя релевантни за спора обстоятелства, с оглед задължението му да посочи в мотивите на постановения от него съдебен акт фактическите си и правни изводи, с оглед обсъждане на всички доводи на страните?; 5/ Следвало ли е въззивният съд, достигайки до извод, че фактическото основание, довело до разваляне на съглашението, представлява пълно неизпълнение, да вземе предвид на първо място: вида на сключения договор; неговия комплексен характер, включващ множество престации за постигането на цялостен резултат; изправността на изпълнителната агенция по договора към момента на неговото прекратяване, с оглед основния принцип на облигационното право за изпълнение на поетите по договора задължения, постигането на реални цели, които страните са преследвали с постигането на съглашението?; 6/ Следвало ли е въззивният съд, с оглед константната съдебна практика, определяща критериите за частично неизпълнение, при което се допуска развалянето на договора, да вземе предвид стойността на неизпълнените работи, както и да прецени, че по настоящето съглашение същите са на стойност близка до Ѕ, като практиката на ВКС приема, че дори неизпълнените по договор за изработка работи да съответстват на 1/5 или повече от стойността на договора, интересът на кредитора е засегнат значително?; 7/ Съобразно приетото в р.V от Техническото задание, представляващо неразделна част от договора, че съставна и неразделна част от проекта е подписана и подпечатана подробна КСС, неизпълненото задължение на изплълнителя за преработване на КСС, при констатирана от двете страни необходимост от преработка с цел продължаване на работата по втория етап, води ли до пълна липса на проект, респ. до основание за разваляне на договора, с оглед бъдещата неприложимост и неактуалност на първоначално изготвения проект?; 8/ Безспорно приетата между страните необходимост от преработка на КСС за продължаване на дейностите по предстоящия втори етап от СМР, както и неизпълненото задължение на изпълнителя да извърши необходимите поправки, респ. преработка на КСС, води ли до невъзможност за постигане на договорените цели, които страните са преследвали със сключване на договора, ако да – това основание ли е за разваляне на договора и за претендиране на неустойка по него? Въпросите са поставени от касатора при въвеждане на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, обективирана в постановени по чл.290 ГПК решения: ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; ППВС №3/73 г.; Решение № 13/07.03.2012г. по т.д. № 15/2012г. на ВКС, II т.о.; Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г. на ВКС; Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д. № 408/2011г. на ВКС; Решение № 480/07.11.2011г. по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС и др. Касаторът поддържа и наличие на хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че първите три въпроса в своята цялост касаят оплакване в касационата жалба за дадена от въззивния съд непълна правна квалификация на доводите на ищеца, касаещи хипотезата на разваляне на процесния договор за изработка. Така поставени въпросите не се явяват обуславящи крайните правни изводи на САС. Както е посочил съдът от значение за основателността на иска е дали е изпълнен фактическият състав на чл.34, ал.1 от договора за изработка, тъй като касаторът основава исковата си претенция за заплащане на неустойка на него. А този фактически състав предвижда заплащане на неустойка при разваляне на договора при пълно неизпълнение. Настоящият състав на ВКС не може на този етап от развитие на касационното производство да проверява фактическите констатации на въззивния съд като обсъжда доказателствения материал и да прави тълкуване на спорни клаузи, за да променя правната квалификация на хипотезата на разваляне, при която в конкретния случай е била договорена неустойка. Следователно по първите три въпроса не е изпълнено изискването към общото основние по чл.280, ал.1 ГПК. Четвърти въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба и отговора доводи на страните като изложи мотиви за това. САС е взел отношение по оплакването на касатора за това дали е възникнало задължение за изпълнителя да преработи проекта и КСС за втори етап от строителството, приет ли е от възложителя предложеният във форма, която не отговаря на уговорената документ от страна на изпълнителя; какво е значението на писмената форма на търсения като изпълнение резултат. Подробно въззивната инстанция, като е дала своето тълкуване на приложимите договорни клаузи, е изложила аргументи в кои хипотези въобще е налице право за възложителя да изисква от изпълнителя преработка на проекта, респ. на КСС, а в светлината на поставеното с процесната клауза изискване за какво неизпълнение може да се търси неустойка съдът е преценил и оплакването на касатора за липса на подпис и печат върху предложения от изпълнителя вариант на проект и КСС, както и това дали той е приет и как от възложителя. Пети въпрос се свързва с приложените от въззивния съд критерии при тълкуване на клаузата на чл.34, ал.1 от договора, като настоящият състав на ВКС намира, че за да даде отговор кога е налице пълно неизпълнение на договорно задължение и дали въведеното с исковата молба задължение е предвидено по договора, САС е изходил от комплексния характер на процесното съглашение и от целите, поставени с него от страните. Шести, седми и осми въпрос насочват към твърдение за констатирано от касатора неизпълнение на договорно задължение, което не е установено от въззивния съд. Следователно въпросите не попадат в обхвата на произнасянето във въззивното решение. За да се прецени дали е налице твърдяната от възложителя Ѕ неизпълнение на възложените работи, какво е предвидено в Техническото задание или дали между страните е прието за безспорно, че е нужна преработка и съответно представил ли е изпълнителят преработен проект, е необходимо да бъдат обсъдени от настоящата инстанция събраните по делото доказателства, което е извън правомощията й във фазата по чл.288 ГПК. Изложените от касатора доводи във връзка с чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба – анализ на свидетелски показания, съпоставяне с други събрани доказателства, преценка на процесуални действия на страните и съда и пр., която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията не следва да се присъдят поисканите от него разноски, тъй като не е доказано извършването им. Договорено е възнаграждение за адвокат в размер на 2400лв. и е посочено, че то е платено по сметка, но извлечение от същата не е представено. Водим от горното, Върховният касационен съд