Определение № 5789 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 781/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от пълномощника Д. Х., срещу решение № 1026 от 15.10.2024 г. по въззивно гр. д. № 611/2024 г. на Апелативен съд – София.С него е потвърдено решението от 20.12.2023 г. по гр. д. № 773/2023 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от Е. Д. С. иск по чл. 49 ЗЗД за осъждане на общината да му заплати сумата 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 30.05.2020 г. ведно със законната лихва, считано от датата на деликта. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК, от процесуално легитимирана страна и в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането ѝ по реда на чл. 288 ГПК. Поддържаните оплаквания са за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а искането – за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество. Твърди се, че по делото са останали недоказани предпоставките за ангажиране отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД, в условията на евентуалност - че съдът е игнорирал допуснатото от ищеца нарушение на ЗДвП и съответно неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като освен това е присъдил обезщетение в необосновано завишен размер, който не отговаря на характера и естеството на претърпяното увреждане, и не е съобразен с икономическата конюнктура в страната и нивата на застрахователно покритие. В изложение към жалбата касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК при конкретно формулирани въпроси, а както и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касация Е. Д. С., чрез адв. Т. Х., оспорва касационната жалба в писмен отговор като неоснователна и по съображения за отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на апелативния съд се е позовавал на показанията на изслушания по делото свидетел - очевидец на инцидента, който разказва за датата и механизма на настъпване на увреждането. Въз основа на тях е приел, че на 30.05.2020 г. при движение с електрическа тротинетка по ул. "Кораб планина" в р-н „Лозенец“ на Столична община ищецът е преминал през пропаднала шахта, вследствие на което е загубил равновесие и е паднал. Разликата между нивото на шахтата и това на пътната настилка е установено в размер на около 1 см. посредством изслушана по делото съдебно-техническа експертиза. По данни на вещото лице процесната шахта е разположена към оста на улицата и с нея завършва подземен топлопровод с отклонения за сгради в частта пред ул. „Кораб планина“ № 33, който е реконструиран въз основа на издадено разрешение за строеж от 17.04.2015 г. Съгласно мотивите на съда, за механизма на увреждането свидетелства и заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Същото дава становище, че получените увреждания съответстват на описания инцидент и могат да бъдат причинени в резултат на удар с или върху тъп предмет при плъзгане на тялото върху грапава повърхност. Касае се за счупване на горния край на раменната кост с дислокация на туберкуларния фрагмент по-голяма от 5 мм., наложило поставянето на имобилизираща превръзка за срок от 45 дни, при общ възстановителен период за фрактурата от около 2,5 - 3 месеца, като болките са били по-интензивни през първите 30 дни. Според вещото лице, въпреки неизвършването на оперативна намеса и рехабилитация, оздравителният процес за ищеца е приключил успешно и с пълно анатомично и функционално възстановяване на крайника. При тези данни, за да обоснове отговорността на ответната община, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 8/1999 г., съгласно която нивото на входните отвори на подземните технически проводи, респ. капаците на шахтите, трябва да съвпада с нивото на уличното платно, тротоара или пешеходната зона. Приел е, че макар и процесната шахта да се стопанисва от „Топлофикация София“ ЕАД, то по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС улицата се управлява и стопанисва от Столична община, а последната има задължение да сигнализира незабавно за препятствията по уличното платно - чл. 167, ал. 1 ЗДвП. При определяне размера на справедливото обезщетение са съобразени: възрастта на ищеца към датата на инцидента - 33 години; тежестта и характера на полученото открито счупване на горния край на раменната кост на водещата за него дясна ръка, а както и множеството кръвонасядания и охлузвания по тялото и другия крайник; обусловените от травматичното увреждане болки от физическо естество; негативните изживявания от загубата на работа и доходи; чувството на несигурност и безпокойство с оглед отражението на травмата върху професионалната реализация на ищеца. За да отхвърли като неоснователно възражението за съпричиняване апелативният съд е приел, че към датата на инцидента законът не е вменявал задължение за водача на електрическото пътно превозно средство да се движи възможно най-близко до дясната граница на платното за движение, а същевременно непровеждането на оперативно лечение и рехабилитация няма данни да се е отразило на възстановителния процес. С тези мотиви са споделени изводите на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да се определи на сумата 20 000 лева. Като взе предвид изложеното и след като съобрази доводите на страните, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният контрол се налага за проверка за съответствие с практиката на ВКС по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективирана в решение № 117 от 08.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., решение № 154 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60338/2016 г., IV г. о. и др. по петия от поставените в изложението към жалбата въпроси, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция съобразно правомощията ѝ по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС както следва: за приложението на разпоредбата на чл. 15 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата на причинено увреждане на водач на немоторно превозно средство, когато по делото е установено, че инцидентът е могло да бъде избегнат при движение в дясната част на пътното платно. Доводите във връзка с останалите въпроси, а както и оплакванията на касатора за очевидна неправилност, не удовлетворяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което изложените във връзка с тях оплаквания ще бъдат взети предвид при необходимост при произнасянето по същество на спора по реда на чл. 290 ГПК. Водим от гореизложеното съдът