Определение № 3552 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4778/2024 г.
ВКСII гражданско отделение07.07.2025 г.докладчик Диана Коледжикова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 431 от 06.08.2024 г. по гр.д. № 137/2024 г. на Окръжен съд Благоевград по жалбата на С. Б. и Х. Б.. Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 50 лева и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от името на С. Б. и Х. Б. чрез адвокат С. Б., против решение № 431 от 06.08.2024 г. по гр.д.№ 137/2024 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 362 от 09.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1687/2022 г. по описа на Районен съд Петрич. С последното са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл.124 ГПК против Община Петрич за установяване правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ.П.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения поради необсъждането на доводите и възраженията във въззивната жалба, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на извода, че имотът е бил коопериран и е подлежал на земеделска реституция. Съдът неправилно и необосновано приел, че процесният имот е бил земеделска земя, подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите: 1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и оплаквания във въззивната жалба? 2/ Какво следва да е съдържанието на мотивите и може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато фактическите и правните изводи на двете инстанции се разминават? 3/ Длъжен ли е съдът да разреши правния спор в рамките, очертани от исковата молба и възраженията на ответника и може ли да приеме, че процесният имот е общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ, без това основание да е въведено от ответника? 4/ Дали всички земи извън регулационния план на населеното място са били кооперативна собственост и имат земеделски характер? 5/ Може ли само поради земеделския характер на един имот той да се придобие от общината по реституция и на основание чл.19 ЗСПЗЗ и чия е доказателствената тежест за установяване на тези придобивни основания? Може ли общината да придобие собствеността едновременно по реституция и по чл.19 ЗСПЗЗ? 6/ Съществува ли забрана за придобиване по давност на имоти извън регулационния план на населеното място, върху които не е било установено кооперативно земеползване, не са били фактически отнети от техните собственици и не са били одържавени? 7/ Подлежи ли на доказване субективният елемент на давностното владение, когато липсва основание за установяване на фактическата власт, или се прилага презумпцията на чл.69 ЗС? Наред с това касаторите се позовават и на очевидна неправилност на постановеното решение. Ответникът по касация оспорва жалбата в писмен отговор. Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от законов срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Предявените от касаторите установителни искове за установяване по отношение на ответника Община Петрич правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ.П., са обосновани с твърдение, че притежават процесния имот по наследство от М. П. Б., починала през 1988 г., която приживе придобила правото на собственост върху имота и оттогава тя, а след смъртта й – ищците като нейни наследници, го владяли като свой. За този имот ответната община съставила акт за общинска собственост, с което оспорила правата на ищците. Ответникът е оспорил исковете. Посочил е в отговора на исковата молба, че имотът е общинска собственост по силата на чл.2, ал.1, т.1 ЗОС вр.§42 ПЗР ЗИДЗОС; че през 1994 г. същият е възстановен на Община Петрич като земеделска земя, а впоследствие е включен в регулационния план на [населено място]. Исковете са отхвърлени от Районен съд Петрич. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че имотът, който е бил придобит от наследодателя на М. Б., е бил включен в земеделското стопанство на селото при масовата колективизация и към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил предмет на земеделска реституция в полза на община Петрич на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Поради земеделския характер на имота той не е принадлежал в патримониума на П. Г. към смъртта му през 1974 г., а М. Б. не е могла да го придобие през 1986 г., когато се е снабдила с констативен нотариален акт за него. Направен е извод, че ищците не са придобили имота по наследство от своята майка. Те не са го придобили и по давност, тъй като за имоти, включени в поземления фонд на земеделските стопанства съществувала законова забрана за придобиване по давност. Имотът бил придобит от община Петрич през 1994 г. след реализирана земеделска реституция в нейна полза. Общинският характер на имота бил пречка за придобиването му по давност поради въведения мораториум с § 1 ПЗР на ЗС, ДВ, бр.46/2006 г. Прието е, че ищците не са доказали да са считали имота като свой, поради което не бил установен субективният елемент на придобивната давност. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касаторите материалноправен въпрос дали всички земи извън регулационния план на населеното място са били кооперативна собственост и имат земеделски характер е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с формираната постоянната съдебна практика, отразена в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, според която не всички земи извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – решенията по гр. д. № 430/2010 г., І г.о.; гр.д.№ 2412/2016 г., І гр.о.; гр.д. № 3153/2018 г., І г.о.; гр.д. № 356/2016 г., I г.о.; гр.д. № 1628/2019 г. ІІ г.о. и посочените от касаторите в изложението. Въз основа на горните съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с посочената практика на извода на въззивния съд, че с масовизацията на земеделските земи П. Г. и М. Б. са загубили правото си на собственост върху закупения от Г. имот, без по делото да са налице данни за обобществяване на този имот. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 124 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 42 ЗИДЗОС
- чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС
- чл. 69 ЗС
- чл. 19 ЗСПЗЗ
- чл. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1