Определение № 174 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3616/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ „И. К.“, срещу решение №.508/18.05.21 по г.д.№.4028/20 на АС София, 14с.- с което, след отмяна на решение от 16.12.19 по т.д.№.117/19 на ОС Монтана в частта, с която касаторът е осъден да плати на основание чл.55 ал.1 пр.3 вр. с чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД 76508,16лв. /като левова равностойност на 39118 евро/ и 153016,32лв. /като левова равностойност на 78235евро/, ведно със законната лихва от 3.07.19, същият е осъден да плати на В. Д. Г. на основание чл.55 ал.1 пр.3 вр. с чл.87 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД съответно 39118евро и 78235евро, ведно със законната лихва от 3.07.18 до окончателното изплащане и съответни разноски. Ответната страна В. Д. Г. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че на 29.04.08 ЕТ „И. К.“, продавач, e сключил с В. Д. Г., купувач, през време на брака му с В.Т.-Г., впоследствие прекратен, предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот /ап.12 на [улица], [населено място]/, съгласно който търговецът се задължил да построи сградата и продаде жилището на физическото лице, а последното - да плати цената на десет вноски в определен срок; десетата вноска се дължи при нотариален акт, но не по-късно от 30.10.09-която дата е и тази, на която е следвало да бъде завършено строителството от продавача; при неизпълнение на задълженията изправната страна има право да се откаже от изпълнението, като /в случая/ неизправният продавач дължи връщане на получените до момента суми от купувача в двоен размер. Съдът е отразил, че в представена по делото от продавача нотариално заверена на 27.08.10 покана, изходяща от В. Г. и В.Т., се съдържа изявление в 15-дневен срок да им бъдат върнати изплатени от тях суми по предварителния договор и покана за явяване на 10.09.10 в кантора на нотариус за плащане и при необходимост за подписване на анекс, а в приобщеното г.д.№.528/11 на РС Монтана се намира покана /л.7/ от В.Т., връчена на 18.08.11 на едноличния търговец, с изявление, че се отказва от договора и претендира неустойка; с решение по делото, влязло в сила, е присъдена неустойка, съставляваща двойния размер на стойността на половината от първата вноска и стойността на петата вноска. От правна страна е прието, че страните са били обвързани от предварителен договор, по силата на който търговецът е поел задължение да завърши строежа на обекта и прехвърли собствеността до един месец след Протокол №.15 или най-късно до 30.10.09; протоколът е бил издаден на 25.07.16, а определеното за ищеца жилище е било прехвърлено на трето лице. При това положение продавачът не е изпълнил задължението си по договора-поради което е възникнало такова да върне всичко, получено по него, и да отговаря за вреди от това свое неизпълнение /не се установява наличие на причина, изключваща тази отговорност/, като страните са уговорили и неустоечна клауза за случай на прекратяване на договора при неизпълнение. Ищецът е платил осем вноски по 4892евро всяка /възражението за редуциране на задължението за връщане предвид твърдения за погасяване на задължението чрез даване вместо изпълнение /на ПВС дограма/ е намерено за неоснователно - недоказано, а отделно от това, ако търговецът се е съгласил и приел вноските да се счита за платени чрез предоставяне на друг материален актив, то погасителният ефект на задължението на купувача следва да бъде зачетен/. При това положение тази сума следва да бъде върната на основание чл.55 ал.1 пр.3 вр. с чл.87 ЗЗД, като претенцията не е погасена по давност. Давността не е започнала да тече 15 дни след срока за връчване на поканата /на 27.08.15/, т.е. от 12.09.10. Това е така, доколкото поканата, отправена от семейство Г. до търговеца, не съдържа изявление за разваляне на договора. Съдържанието й, при точен анализ на текста, тълкуван съобразно чл.20 ЗЗД, сочи ясно на липсата на намерение у купувачите да преустановят договорната връзка. В поканата няма изявление в тази насока, такова не може да се изведе и по тълкувателен път-обратно, в текста е обективирано желание на купувачите договорните отношения да бъдат преуредени чрез евентуално подписване на анекс. При тези обстоятелства с поканата договорът не е бил развален по надлежен ред, респективно давност за връщане на дължими суми след развалянето му не е започнала да тече. Право да претендира връщане на даденото на отпаднало основание за ищеца възниква едва след депозиране на исковата молба, с която е заявено, че договорът се разваля. В подкрепа на тези изводи е и факта, че с отделна нарочна покана от по-късна дата /връчена на 18.08.11/, В.Т. се е отказала от предварителния договор – което е индиция, че с изпращането на предходната покана семейство Г., като приобретатели по предварителния договор, не са заявили искане за развалянето му. При тези обстоятелства е прието, че ищецът е направил изявление за разваляне на договора едва с исковата молба, респективно давност не е почнала да тече 15 дни след връчване на поканата на 27.08.10. След получаването на препис от исковата молба ответникът не е предложил изпълнение /а и няма спор досежно факта на продажбата на жилището на трето лице/-поради което следва да се счита че, предварителният договор е развален и съответно даденото по него подлежи на връщане. В случая не се установява неизправност на ищеца поради твърдяното неплащане на последната вноска. Действително според предварителния договор тя е била дължима най-късно на 30.10.09. Тази дата, обаче, е била обвързана и със задължението на строителя да завърши строителството в този краен срок-поради което не може да се приеме, че плащането на последната вноска е дължимо и в случай на неизпълнение на основното задължение на прехвърлителя на имота; волята на страните е била насочена към определяне на краен срок за плащане от купувача в случай, че преди това строежът е приключил успешно и той все още не е платил цялата вноска. За основателна е намерена и претенцията по чл.92 ЗЗД. При тези обстоятелства съдът е уважил исковете за главница и неустойка, но, прилагайки постановките на ТР 4/15, ОСГТК, е присъдил сумите в евро. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 във връзка с четири пункта, сочейки въпроси по първите два и практика по вторите два както следва: “за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи, със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил“ /т.2 ТР 1/13, ОСГТК, т.19 ТР 1/01, опр.№.217/27.05.16 по г.д.№.853/16, ІІ ГО, реш.№.283/14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО, реш.№.220/210.15 по гд.№.2314/15, ІІІ ГО/; “за възможността всяка от страните, независимо, че не е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна, да развали едностранно договора /реш.№.383/29.01.14 по т.д.№.2225/15, ІV ГО, реш.№.151/9.12.14 по т.д.№.1970/813, І ТО/; реш.№.288/28.02.20 по г.д.№.134/19, ІV ГО; реш.№.76/13.07.17 по т.д.№.1037/16, І ТО. Във връзка с първия въпрос се цитира задължителна практика, съгласно която съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне за проверка съобразяването на тази практика, респективно останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 4590,49лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,