Определение № 2733 от 29.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. К. Х. и Д. П. К. срещу определение № 1478 от 05.06.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1446/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 7-ми граждански състав, с което е потвърдено определение № 118/ 13.03.2025 г., постановено по т.д. № 6/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца. С първоинстанционното определение е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство, водено по досъдебно производство № 1139/2023 г. по описа на ОП – Враца /ДП № 264/2023 г. по описа на РУ – Козлодуй/. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при нарушаване на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Частните касатори считат, че установяването на престъпното обстоятелство в хода на образуваното наказателно производство, което е висящо в досъдебната му фаза, не е от значение за правилното решаване на спора по предявен иск по чл. 432 КЗ, защото предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е извършване на престъпление от определено лице, а на противоправно деяние, което може да не е престъпление. Намират, че въпросът дали деянието, от което са причинени вредите, чието обезщетяване се иска, е съставомерно по НК не е от значение и за определяне на размера на обезщетението, което се дължи на увредените лица. Заявяват, че липсва пречка за гражданския съд да се произнесе в образувания исков процес по това дали деянието, което се сочи като правопораждащ факт на предявеното вземане за обезщетение, е противоправно, както и дали е извършено виновно. Посочват, че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което неговото образуване, без наказателното производство да е преминало в съдебна фаза, не е основание за спиране на гражданското дело, имащо за предмет обезщетение за вредите, причинени от деянието. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частните касатори се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба - „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, не е подал писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи, данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане в исковото производство са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от увредените лица С. К. Х. и Д. П. К. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, което застрахователното дружество е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния внук Б. Ц. С., причинена в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, за което е сключена застраховката, който е лицето Б. А. Х.. Счел е за установено, че към момента е налице образувано наказателно производство, което е висящо в досъдебната му фаза, по което като обвиняем е привлечено лицето Б. А. Х. за това, че на 16.06.2023 г. като непълнолетен и без да има необходимата правоспособност е управлявал лек автомобил марка „Мазда 323 Д“, с рег. [рег.номер на МПС], със скорост над разрешената такава за движение извън населено място, при което е предизвикал ПТП и е причинил смъртта на Б. Ц. С.. Въззивният съд е направил извод, че извършването на същото противоправно деяние от лицето Б. Х. е посочено от ищците като правопораждащо обстоятелство на предявените в процеса техни вземания за получаване на обезщетение за вреди. Съобразявайки разрешенията, дадени в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съдът е приел, че производството по гражданско дело се спира при наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, като в случаите на образувано наказателно производство, което е в досъдебна фаза, спирането се постановява на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на това и доколкото извършването на престъплението, за което е образувано досъдебното производство и което е правопораждащ факт на предявените в процеса материални права на ищците, не може да бъде установено инцидентно в гражданския процес, е заключено, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частните касатори формулират три въпроса, които са: 1) Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 2) Следва ли съдът да спре гражданско производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 3) Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство?. Тези въпроси се отнасят до общ правен проблем, поради което следва да бъдат обединени в един и той да бъде конкретизиран като въпрос относно предпоставките за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на гражданско производство, имащо за предмет парично вземане за обезщетение за вреди, причинени от деликт, когато е налице образувано наказателно производство, което все още е висящо в неговата досъдебна фаза. Така обобщеният въпрос се отнася до прилагането на процесуалноправната норма на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което има характера на правен. По него има произнасяне в обжалваното определение, в което въззивният съд е констатирал, че се установява, че е образувано конкретно досъдебно производство, както и че с оглед на неговия предмет са налице основанията за спиране на висящото пред него гражданско производство за разглеждане на предявени искове за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 432, ал. 1 КЗ до приключване на наказателното производство. Това означава, че по отношение на този въпрос е осъществено общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос има формирана практика на ВКС, която е обективирана в Определение № 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 237 от 29.03.2023 г., постановено по ч.т.д. № 300/2023 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 440 от 16.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 796/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 493 от 28.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 882/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 120 от 19.01.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т.о. В тези актове е прието, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. От мотивите на обжалваното определение е видно, че направените от въззивния съд изводи за това дали и при какви предпоставки наказателното производство, което е в досъдебна фаза, представлява основание за спиране на висящо гражданско производство са в пълно съответствие с разрешенията, дадени в цитираната практика на ВКС. Апелативният съд е приел, че висящото пред него исково производство следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК след като е счел за установено, че е налице образувано наказателно производство, което към момента е висящо в своята досъдебна фаза, че по него като обвиняем е привлечено лицето Б. А. Х. и след като е направил дължимата проверка за идентичност между предмета на двете производства, при която е констатирал, че е налице съвпадение между лицето, което е привлечено като обвиняем, и престъплението, за което се води разследването, и личността на делинквента и неговото противоправно деяние, които се заявяват от ищците като правопораждащо обстоятелство на вземанията за получаване обезщетение за претърпени вреди от застрахователя по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, които са предмет на предявените в процеса осъдителни искове. Въззивният съд е съобразил и това, че след като деянието, от което ищците твърдят, че са увредени, представлява престъпление и не е налице никоя от предпоставките, предвидени в чл. 124, ал. 5 ГПК, то не може да бъде установено от гражданския съд, а само от наказателния съд. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК частният касатор се позовава на няколко определения на ВКС, в които има произнасяне по прилагането на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Всяко от тях обаче е постановено при различна фактическа обстановка от тази, която е установена по делото и спрямо която е постановено обжалваното въззивно определение, поради което не може да се приеме, че последното противоречи на даденото в тях разрешение по въпроса за предпоставките за спиране на едно гражданско производство при наличие на висящо наказателно производство. В част от тези определения - Определение № 274 от 13.06.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 270/2011 г. по описа на ВКС, I гр.о., Определение № 378 от 28.05.2010 г., постановено по ч.т.д. № 383/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 44 от 26.01.2010 г., постановено по ч.т.д. № 15/2010 г. по описа на ВКС, II гр.о. и Определение № 604 от 22.10.2012 г., постановено по ч.т.д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., са разгледани случаи, при които е спряно висящо гражданско дело до приключване на досъдебно производство, което е образувано по подаден от определено лице сигнал, като в нито един от казусите не е имало привлечено конкретно лице като обвиняем по съответното наказателно производство, както е в процесния. В Определение № 87 от 13.05.2022 г., постановено по ч.т.д. № 834/2022 г. по описа на ВКС, I гр.о., съдът е разгледал въпроса за спиране на гражданско производство до приключване на наказателно производство, което е образувано пред съда за извършване на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, какъвто не е разглежданият по настоящото дело случай на образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, което е висящо в своята досъдебна фаза и по което има привлечено конкретно физическо лице като обвиняем с акт на компетентния орган. В Определение № 323 от 20.05.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2950/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., е посочено, че гражданското производство, което е спряно с обжалвания акт, има за предмет трудовоправен спор за отмяна на наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение на трудови задължения, като даденото в него разрешение за това, че не са налице предпоставките за спиране на това производство до приключване на висящо пред съда наказателно производство, е мотивирано с оглед спецификата на предмета на иска с това, че дисциплинарната отговорност се носи от работника и служителя успоредно и независимо от наказателната, който аргумент е напълно неприложим при предявен иск за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който е предмет на настоящото дело. С оглед горното следва да се заключи, че при постановяване на обжалваното определение няма допуснато отклонение от разрешението на формулирания процесуален въпрос, дадено в относимата към спора съдебна практика на ВКС, поради което не е налице поддържаното от касатора допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване е направено и позоваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но частните касатори не обосновават защо считат, че отговорът на обобщения процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая това основание няма как да е осъществено, защото по въпроса вече има постановена практика на ВКС, като не е настъпил някакъв факт, който да налага нейното осъвременяване. По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 1478 от 05.06.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1446/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 7-ми граждански състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение