Определение № 3876 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2026 г.

ВКСIV гражданско отделение15.07.2026 г.докладчик Борис Р. Илиев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 774 от 11.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 669/ 2026 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. /вх.№ 9279 от 30.03.2026 г./ срещу определение на Софийски апелативен съд № 774 от 11.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 669/ 2026 г., с което е потвърдено разпореждане № 263269/ 19.12.2025 г. по гр.д.№ 16498/ 2013 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като е издадено от съдии, които са се отвеждали по други дела, по които той е страна. Поддържа незаконосъобразност на определението, тъй като е издаден по нареждане на генерал на „масията“ да бъдат прекратявани всички заведени от него дела. С прекратяването на производството се узаконявала кражбата на негови парични средства чрез несанкциониране на измама на мобилен оператор, който обявил, че получава награда Мерцедес на стойност 250 000 щатски долара. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи разпоредбата на „… чл.280 ал.1 т.2 ГПК–в нарушение на Съда на Европейския съюз нарушеното ми право на справедлив процес от безпристрастен съд и нарушниуто на чл.6 от ЕКПЧ.- ограничен одстъп до справедливпроцес от безпристрастен съд.“. Правен въпрос не е формулиран. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Основното производство е образувано по искова молба, подадена от М. Д. против „Космо България мобайл“ ЕАД, предявени са осъдителни искове за сумата 200 000 лв имуществени вреди и 150 000 лв лихви за забава. С разпореждане от 22.04.2025 г. по гр.д.№ 16498/ 2013 г. Софийски градски съд освободил частично ищецът от задължението да внесе държавна такса за сумата над 50 лв и му дал възможност в седмичен срок за представяне на доказателства за внасяне на 50 лв държавна такса. Това разпореждане било потвърдено с определение на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№ 1622/ 2025 г., недопуснато до касационно обжалване с определение по ч.гр.д.№ 3379/ 2025 г. на Върховен касационен съд, І г.о., в сила от 29.09.2025 г. На 03.10.2025 г. първоинстанционният съд дал нова възможност на ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса и след като в рамките на законния срок указанията не били изпълнени, върнал исковата молба и прекратил производството по делото. С обжалваното в настоящето производство определение Софийски апелативен съд потвърдил разпореждането от 19.12.2025 г. за прекратяване на производството. Посочил, че съдът от първа инстанция дал ясни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и за настъпването на неблагоприятните последици от неизпълнението. Обжалваното разпореждане било постановено от надлежния съдебен орган, в предвидения едночленен състав, в правораздавателната власт на съда, в писмена форма и подписано. Цената на предявените искове обуславяла родова подсъдност на Софийски градски съд, впоследствие ищецът посочил намален размер на исковете, но по този начин предявил същите като частични от целия първоначален размер, което изменение било недопустимо. Компетентен да се произнесе по тях оставал Софийски градски съд, а не Софийски районен съд. Практиката на Европейския съд по правата на човека, разглеждаща правилата за отвод и самоотвод като гаранция за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл.47 ал.2 от Хартата на основните права на ЕС, съдът намерил за неприложима, тъй като нямало данни за извършено от съда нарушение на чл.22 ГПК. Като краен резултат съдът приел, че ищецът проявил процесуално бездействие, предупреден бил за последиците, поради което правилно била приложена разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК. Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като няма вероятност актът да е нищожен, недопустим или очевидно неправилен, а касаторът /въпреки надлежно дадените указания/, не е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Това изложение съдържа доводи по същество за незаконосъобразност на определението на Софийски апелативен съд и твърдения за нарушени права на жалбоподателя, но правен въпрос, по който да се допусне касационния контрол, не е повдигнат. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Липсата на формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол. По изложените съображения съдът

Цитирани разпоредби

8