Определение № 1012 от 02.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 499/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. А. А. против решение № 273/15.10.2025г. по т.д.№ 578/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е обезсилено решение № 40/23.07.2024г. по т.д.№ 20/2024 г. на Окръжен съд Кърджали и е прекратено производството по предявения от касатора против „Търговия – К“ ООД иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна, като незаконосъобразни, на решенията на ОС на съдружниците в дружеството – ответник, проведено на 09.02.2024 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като се позовава на неправилно неотчетения от въззивния съд факт, че в търговския регистър, по партидата на „Търговия – К„ ООД, не е било заличено качеството съдружник на Ф. А. А. - нито след сключването на договора от 11.02.2022г., за прехвърляне на всички притежавани от него дружествени дялове, в полза на съдружника Р. Б., нито след отмяната / с влязло в сила решение по т.д.№ 32/2022 г. на Окръжен съд – Кърджали / на решенията на ОСС от 16.06.2022г., по силата на които в полза на Ф. А. А. са разпределени / последващо на разпореждането му с всички притежавани дружествени дялове / 2 дружествени дяла от капитала на ответното дружество. Според касатора, систематичното тълкуване на чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 115, т. 3 ТЗ, обосновава извод, че вписването на данни относно съдружниците има конститутивно действие и обвързва третите лица, вкл. съда. След като ищецът е вписан като съдружник в „Търговия – К„ ООД и понастоящем, съдът не е имал право да отрече инцидентно това му качество, без да е проведен специалния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ - за „установяване несъществуването на така вписаното обстоятелство“. Неправилно, според касатора, съдът се позовава на чл. 140, ал. 4 ТЗ и приетото в т. 7.1 от ТР № 1/31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Промените в персоналния състав на съдружниците не са равносилни на вписване размера на дяловете на съдружниците, каквото изискване действително няма. Ответната страна – „Търговия – К„ ООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий - въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с формирана от касационна инстанция практика, в отговор на формулирания въпрос. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Ф. А. А. е предявил иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, срещу „Търговия - К„ ООД, за отмяна решенията на ОСС на дружеството от 09.02.2024г.: за освобождаване на управителя Р. Б., за неосвобождаване същия от отговорност за управлението му и за избор на нов управител – В. Й.. Първоинстанционният съд е уважил иска, но въззивният съд е отрекъл качеството съдружник на ищеца към датата на ОСС от 09.02.2024г., с което е обосновал недопустимост на производството и като е обезсилил първоинстанционното решение е прекратил същото. За да достигне до този извод съдът е приел, че се установява сключен на 11.02.2022г. от Ф. А. договор, за разпореждане с притежавани от същия към този момент 8 дружествени дяла от капитала на „Търговия – К„ ООД, в полза на Р. Б.. Тъй като се касае за продажба между съдружници, не е необходима санкцията на ОСС на дружеството, за прехвърлянето. По арг. от чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 115 ТЗ, размерът на дружествените дялове, притежавани от съдружник, не подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ. Новото разпределение на дяловете следва да намери отражение в дружествения договор, който подлежи на обявяване. Във вътрешните отношения между съдружниците прехвърлянето на дружествените дялове е произвело своя правен ефект. Съдът се е позовал на мотивите към т.7.1 от ТР № 1/ 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г на ОСТК на ВКС, според които: предвиденото в чл. 140, ал. 4 ТЗ действие на решението за приемане на нов съдружник от вписването е само по отношение на третите лица, с оглед регламентираното в чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването. Разписаното в чл. 140, ал. 3 ТЗ влизане в сила на решението за изменение на дружествения договор от неговото вписване, не може да аргументира извод за промяна на момента, от който то има действие във вътрешните отношения между съдружниците. Това решение не е подлежащо на вписване обстоятелство, тъй като съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ измененият дружествен договор е акт подлежащ на обявяване, а не на вписване. Съдът е изложил мотиви и за непридобито качество на съдружник, въз основа решенията на ОСС от 16.06.2022г., на което е взето решение за изключване на съдружника Р. Б. и за разпределение дяловете на същия между оставащите съдружници, съобразно дяловото им участие. Предходно изгубеното от ищеца качество на съдружник не е било съобразено, предвид което за същия са определени 2 дяла от освободените дялове на съдружника Б.. Съдът е изложил съображението, че решението не би могло да произведе правно действие и само по себе си да легитимира Ф. А. като съдружник, но дори да се приеме противното - решенията на това ОСС са отменени, по реда на чл. 74 ТЗ, с влязло в сила съдебно решение. Така, поради установена липса на активна процесуално-правна легитимация на ищеца, за атакуване на решенията на ОСС от 09.02.2024 г., към която дата същият не е имал качество съдружник в „Търговия – К„ ООД, съответно - поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е обезсилил първоинстанционния акт и прекратил производството по делото. В изложението по чл. 274, ал. 3 ГПК касаторът формулира единствено въпроса: Може ли съдът да приеме за несъществуващо вписано в търговския регистър обстоятелство / членство на лице в дружество с ограничена отговорност / преди да е бил проведен специалния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, резултатът от който да е отразен в ТРРЮЛНЦ, по реда на чл. 604 ГПК ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решение по т.д.№ 479/2008г. на ІІ т.о. на ВКС. Въпросът е формулиран несъответно на фактологията по спора и съдържанието на уреденото в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ право, тъй като искът за установяване несъществуването на вписано в регистъра обстоятелство предполага последното да не е възникнало изобщо или да не е възникнало валидно към датата на вписването. Последващи вписването факти, каквото в случая е изгубеното качество на съдружник от ищеца, не са относими към иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. Преждеизложеното е достатъчно да се изключи обоснованост на правен въпрос - отговор на който би бил от естество да промени правния резултат по спора. Независимо от преждеизложеното, като имплицитно съдържащ въпроса - „ Може ли сезираният с иска по чл. 74 ТЗ съд да съобрази изгубено качество на съдружник, ако липсват данни за заличаването му като такъв в ТРРЮЛНЦ ?„ - съответно конкретизиран с това съдържание въпросът удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Цитираното решение, по приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК / отм. / вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК / отм. / - иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, кореспондираща на които норми е разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ - не дава отговор на поставения въпрос, в идентична на процесната хипотеза. В разрешения по т.д.№ 479/2008г. на ІІ т.о. на ВКС казус, конститутивен ефект на вписването, съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ, е противопоставен в отношения между дружеството / вписванията по чиято партида са предмет на защитно възражение на ответника / и трето лице, а не в отношенията между съдружниците и дружеството, какъвто е настоящият случай. Разрешението не конфронтира, а следва последователната практика на касационна инстанция / така решения по т.д. № 349/2008г. на ІІ т.о., т.д.№ 526/2010 г. на І т.о. на ВКС и др. /, на които постановки се основава и приетото ТР № 1/2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС – т. 7.1, на които въззивният съд дословно се е позовал, а именно: „Правновалидният за търговеца - ООД и неговите съдружници - момент на настъпване на подлежащите на вписване промени, въз основа взетите от ОСС решения, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното. Решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници пораждат незабавно действие, а предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Разписаното в нормата на чл. 140, ал. 3 ТЗ влизане в сила на решението за изменение на дружествения договор от неговото вписване не може да аргументира извод за промяна на момента, от който то има действие във вътрешните за дружеството отношения. Това решение не представлява подлежащо на вписване обстоятелство, тъй като съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ измененият дружествен договор е акт, който се обявява. Разпоредбите относно действието на вписването на обстоятелства по чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ и на обявяването на актове по чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ, както и прогласеното в чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ несъществуване на невписаните, но възникнали обстоятелства спрямо третите лица, придават оповестително действие на вписването за настъпила промяна в персоналния състав на съдружниците. Търговският регистър отразява вътрешни за дружеството отношения, които следва да станат известни на третите лица. Прокламираните цели на водене на регистъра в чл. 10 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ са поддържане на доверие и създаване на публичност относно възникването и актуалността на вписаните обстоятелства „. В случая, загубеното качество „съдружник“, в резултат на разпоредителната сделка с притежаваните дружествени дялове, предпоставя единствено решение на ОСС за изменение на дружествения договор - заличаване на ищеца като съдружник - и обявяване на изменения дружествен договор в търговския регистър. Не възниква подлежащо на вписване обстоятелство. Когато предмет на спора са отношения между съдружниците и дружеството съдът обективно не би могъл да отговаря на критерия „трето добросъвестно лице„, по смисъла на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като това означава предварително да би бил обвързан със спорния факт. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение