Определение № 1339 от 13.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 812/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат С. К. Н. срещу решение № 161 от 10.02.2026г. по в.гр.д. № 3463/2025г. на Апелативен съд – С. в частта, с която е отменено определение № 20704 от 23.10.2025г. по гр.д. № 12009/2022г. на Софийски градски съд и вместо него е уважена молбата на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД за изменение на постановеното по делото решение № 5279 от 13.08.2025г. в частта на разноските, като искането на адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на М. С. М. в размер на 20 650 лева е отхвърлено. За да измени първоинстанционното определение по чл. 248 от ГПК, въззивният съд е приел, че по делото е бил представен договор за правна защита и съдействие от 10.11.2022г., в който е посочено, че е за образуване и защита по гражданско дело и е договорено възнаграждение от 20 650 лева, а при отбелязване относно платена сума – че процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38 от ЗА. Според въззивния съд само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в договора или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1- т. 3 от ЗА лица. Т.е. в коя категория лица попада страната. Само за конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата. При липсата на съвпадащо изявление на страната и адвоката, че страната попада в някоя от изчерпателно посочените категории лица по т. 1 - т. 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да се приеме, че е установено наличие на законово основание съдът да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Оплакванията в частната касационно жалба са, че от договора за правна защита и съдействие е видно, че ищцата не е заплатила адвокатско възнаграждение, тъй като е била социално слаба. Това е можело да се види и от подадената от нея декларация, с която е освободена от заплащане на държавна такса. Дори такива доказателства да не са били обективирани, минималният размер на възнаграждението, определим съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г., се гарантира винаги в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд. Същевременно ответната страна е поискала намаляване на възнаграждението, а не отменяването му изцяло. Формулираният от касатора въпрос е: „Относно безплатното явяване на процесуалния представител на ищцата освобождаването от държавна такса на хората в затруднено материално положение и хората, които не са причинили сами уврежданията си, а са в резултата на ПТП по вина на друг? Дали следва да се бюрократизира процесът?“. Като допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване се сочи противоречива съдебна практика. Различните съдилища, според касатора, прилагат различно чл. 248 от ГПК. „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД оспорва частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – С., което в обжалваната част е с характер на определение. Не се установява също вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт, за да бъде той допуснат до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Уточнен и конкретизиран, поставеният от касатора въпрос съдържа питането дали за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено процесуално представителство по пълномощие на физическо лице, увредено при ПТП, което е в затруднено материално положение, е достатъчно безплатното явяване на адвоката по делото. Дори да се приеме, че въпросът отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, липсва осъществен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на който се позовава касаторът. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК). Напротив, в практиката на ВКС трайно се поддържа, че предоставянето на безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА е по волята на договарящите се – адвоката и страната, на която се оказва правната помощ. Трябва да има възложено оказване на безплатна адвокатска защита пред съда и изразено насрещно съгласие на упълномощения адвокат да окаже такава защита. Това е с оглед разграничение на хипотезата по чл. 36, ал. 3 от ЗА, когато между страните не е уговорено възнаграждение, но предоставянето на правна помощ не е безплатно, при което възнаграждението се определя от адвокатския съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът. Поради това фактическото предоставяне на правна помощ и съдействие, дори на лица от тези по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗА, не е достатъчно за определяне на възнаграждение по чл. 38 от ЗА на адвоката, без значение предмета на делото. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безвъзмездна не се презумира. В този смисъл е обобщената практика в определение № 616 от 10.02.2025г. по ч.гр.д. № 203/2025г. на ВКС, ТК, ІІІ г.о. и определение № 934 от 27.02.2025г. по ч.гр.д. № 3502/2024г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Въз основа на определенията е образувано тълк. дело № 3/2025г. на ОСГТК на ВКС (чл. 292 от ГПК). Видно от самия формулиран по тълкувателното дело въпрос е, че в съдебната практика е спорно друго - извършва ли съдът преценка за действителното наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът за окаже безплатно правна помощ или тази преценка е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – С. в обжалваната от адвокат С. К. Н. негова част. Воден от горното съдът