Определение № 2943 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ и Я. Г. З. /трето лице помагач/ срещу решение №.449/31.10.22 по т.д.№.371/22 на АС Пловдив - в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.97/17.03.22 по т.д.№.310/21 на ОС Пловдив, ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да плати на Н. А. Н. 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия брат А. А. Н., починал на 3.08.19г. вследствие виновно причинено на 26.05.19 от Я. Г. З. ПТП с лек автомобил „Грейт Уол“, рег.№....., застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със съответно произнасяне по разноските. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че: с влязла в сила присъда /по нохд №.1444/20 на ОС Пловдив/ е признато, че на 26.05.19 третото лице помагач Я. Г. З., при управление на лек автомобил /“Грейт Уол“ с рег.№.... е причинил ПТП, вследствие на което противоправно и виновно е причинил смъртта на А. А. Н., настъпила на 3.08.19, като е управлявал автомобила в пияно състояние; ищецът е брат и единствен законен наследник на пострадалия /роден 1960г./, с една година по- голям от него; А. е живял винаги в бащината им къща в [населено място]; след като се оженил, Н. и съпругата му също останали пет години там; живели с А. много добре, като едно голямо семейство; впоследствие се преместили в къщата на родителите на съпругата на Н., А. им помогнал за ремонта й и често ги посещавал; нямал семейство и те непрекъснато го подкрепяли. В период, в който ищецът бил разделен с жена си, той отново заживял заедно с брат си в бащината им къща - от 2014 до смъртта на А. през 2019, като там се грижели и за майка си до смъртта й; живеели в разбирателство и без напрежение; Н. ходел на работа, А. не работел и се грижел за двора, за къщата и за храната; имали много силна връзка, винаги били единни, неразделни, търсели се и се подкрепяли; излизали заедно с приятели. Ищецът се грижел за брат си по време на болничния му престой след катастрофата и след това до смъртта му- когато бил обездвижен вследствие на получените при ПТП травми. Когато бил на работа, осигурявал грижа от трети лица /съседката Н. К. и З. А. - съпруга на братовчед на ищеца и брат му, като за този ангажимент свидетелстват и горепосочените лица/, а след края на работното време се прибирал и сам поемал грижите; плащал и на рехабилитатор, който идвал около месец по три пъти на седмица. Съдът е обсъдил подробно показанията на различните свидетели и е изложил изрични мотиви чии показания и защо кредитира /в това число при условията на чл.172 ГПК/, респективно кои факти намира за установени и кои не. Намерил е за недоказани твърденията на третото лице помагач, че ищецът не е полагал грижи за брат си след катастрофата, тъй като същите се опровергават от събраните събраните доказателства; за недоказани е приел и твърденията, че Я.З. и съпругата му са полагали грижи за пострадалия брат на ищеца /доколкото показанията на доведени от З. свидетели не съдържат техни преки впечатления/; отбелязал е, че дори и да се приеме, че те са му носели храна, това не изключва полаганите от ищеца грижи. Въз основа на показанията на св.Н. Н., А. Н., Н. К., З. А. и С. Ч. е приел за установено, че след смъртта на А. брат му е понесъл много тежко загубата - не говорел, мълчал, само плачел, загубил съня си, чувствал се като дърво без корен, безпомощен, отнесен, започнал да пие; за да се съвземе, по предписание на личния лекар започнал да пие успокоителни, които приемал около една година; много отслабнал, загубил всякакъв живот, постоянно плачел, ходел на гроба на брат си и му направил паметник. На база горните доказателства е намерено, че между ищеца и пострадалия негов брат е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, създадена при съществуваща особена житейска ситуация, тъй като загиналият не е имал свое семейство и за един продължителен период от време братята са споделяли общ дом и домакинство, имот; създалите се отношения на близост, морална подкрепа и привързаност не са били прекъсвани през целия им живот, дори когато ищецът живеел в друга къща със своето семейство, а това обосновава и установената психична и физическа реакция на смъртта на брат му; претърпял душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съществуващата помежду им родствена връзка - сринал се, много отслабнал, чувствал се безпомощен, затворил се в себе си, не можел да спи, започна да пие алкохол, успокоителни. Предвид изложеното съдът е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да предяви иска и получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в това число при съобразяване на постановките на ТР 1/16, ОСНГТК на ВКС-доколкото е налице визираната в същото трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и се търпят продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Определяйки дължимото обезщетение съобразно нормата на чл.52 ЗЗД по справедливост, на база конкретно установените обстоятелства, в това число емоционалната връзка между ищеца и починалия му брат, възрастта им, начина на увреждане, последиците от събитието и отражението му върху ищеца, икономическите условия в страната, съдът е приел, че сума в размер на 50000лв. се явява справедливо обезщетение за претърпените вреди, причинени от ПТП. Във връзка с възражението за съпричиняване е прието, че починалият сам се е качил при водач, употребил алкохол, като е бил наясно и е съзнавал този факт, като същевременно е бил и без предпазен колан. Последното обстоятелство, обаче, е без значение и не обосновава съпричиняване, тъй като от една страна в процеса не е надлежно установено както пътуването без предпазен колан, така и, че липсата му е способствала за настъпването на травматичните увреди. Същевременно, доколкото сам се е качил при водач, употребил алкохол, пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат /т.7 ТР 1/14, ОСТК/. Съдът е определил дела му на 20% и, намаляйки съразмерно на същия дължимото обезщетение, е присъдил такова в размер на 40 000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът ЗЕАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ се позовава на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Какви са критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик, в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя, както и какви са критериите за изключителност във връзката съгласно ТР 1/18 по тълк.д.№.1/16, ОСТГТК? Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, на лица извън кръга на посочените в ТР 1/18 по тълк.д.№.1/16, ОСТГТК на ВКС?“; 2.“Какво се включва в съдържанието „връзка, надхвърляща традиционните и общоприети добри взаимоотношения“, трябва ли да се очертаят традиционните отношения и на база на тях да се оценят надхвърлящите такива и какви са критериите за всяка от тези категории и какво включва понятието „специална връзка“?“ /ТР 1/18 по тълк.д.№.1/16, ОСНГТК, реш.№.372/14.01.19 по т.д.№.1199/15, II ТО, реш.№.92/17.11.20 по т.д.№.1275/19, II ТО/; 3. „При наличието на взаимно изключващи се мотиви в съдебното решение относно „изключителност“ в отношенията между роднини, следва ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди съгласно ТР 1/18 по тълк.д.№.1/16, ОСНГТК?“. Касаторът Я. З. се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и обсъди освен показанията на свидетели на ищеца и тези на третото лице помагач, вкл. писмените доказателства по делото - в случая, че същият е заплатил здравните вноски на починалия, вместо ищеца?“; 2.“Противоречи ли на понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД необсъждането от съда на писмени доказателства, релевантни за спора, в случая, че не ищецът, а третото лице е заплатило здравните вноски на починалия вместо ищеца?“; 3.“От значение ли са за определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД факти, настъпили след постановяване на решението от въззивния съд, а именно цедиране на вземането за неимуществени вреди към застрахователната компания в по-малък размер от присъденото обезщетението?“; 4.“Представлява ли признание от страна на ищеца, че присъденото обезщетение е прекомерно, предвид факта, че същият го е цедирал за по-малка сума, и какво е правното значение на цесията?“. По жалбата на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“: Съгласно цитираната във връзка първите два въпроса практика материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №.4/25.05.61 и ППВС №.5/24.11.69, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди; особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. При тези обстоятелства следва да се заключи, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в горепосочените постановления, се присъжда само по изключение; предпоставките за това са създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка; особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №.4/25..05.61 и ППВС №.5/24.11.69. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Тя е изследвала задълбочено както естеството на установената между ищеца и пострадалия негов брат връзка, така и действително претърпените неимуществени вреди; съобразно събраните доказателства е приела, че се касае за особено близка връзка и неимуществени вреди, които надхвърлят нормално търпените за подобна връзка. Изводите са изведени на база подробно и аргументирано обсъждане на доказателства и установените факти и не са произволни. Съдът се е позовал на съществуваща особена житейска ситуация, тъй като загиналият не е имал собствено семейство, продължително време /в това число последните години до смъртта си/ е споделял един имот, домакинство и бит с брат си, вкл. за немалък период и с неговото семейство. Отчел е свързващите братята общ покрив, общи грижи за дома при разпределени отговорности, споделяне на ежедневие и празници, за разлика от обичайната близост между този кръг роднини; изтъкнал е, че създалите се отношения на близост и силна привързаност между двамата братя не са били прекъсвани през целия им живот до настъпване на трагичния инцидент, което обосновава и установената психична и физическа реакция на смъртта на А. от страна на ищеца. При тези констатации изводът, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №.4/61 и ППВС №.5/69 и ищецът да получи обезщетение за претърпените Третият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният въпрос е не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка, а и не съответства на обстоятелствата по делото. Предвид изложеното той е неотносим към решаващата воля, не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. По жалбата на касатора Я. З.: По отношение на първите два въпроса не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглежданата хипотеза въпросите касаят процедирането на съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Налице е трайна и безпротиворечива практика /ППВС 4/68, многобройни решения по чл.290 ГПК/, съгласно която понятието справедливост не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретниобстоятелства, така и значението им за присъдения размер; такива обстоятелства при причинена смърт са характерът на уреждането, възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, и др.; същевременно, безспорно при постановяване на решението си съдът следва да обсъди събраните по делото релевантни доказателства, доводи и възражения на страните. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Разгледала е релевантните за определя размера на дължимото обезщетение /в това число предвид установените в ТР 1/16, ОСНГТК критерии/ обстоятелства, подробно обсъждайки събраните доказателства и отразявайки кои от тях и защо намира за установени и кои не. Евентуално заплащане на неплатени здравни осигуровки на пострадалия с оглед обезпечаване на незабавното му опериране след катастрофата - от причинилия ПТП шофьор, чиято наказателна отговорност е в пряка зависимост и от тежестта на нанесената травма, както и евентуално положени грижи от виновния за пострадалия в болницата, както е посочил въззивния съд /по повод на последните/, не изключват полаганите от ищеца грижи, респективно не се отразяват на начина, по който той е понесъл загубата /предвид установената през годините особено близка, трайна и дълбока връзка/, съответно на дължимото за репарирането й обезщетение. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Третият и четвъртият въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви във връзка с тях. При тези обстоятелства същите не са свързани с решаващата й воля и не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване. Аналогичното важи и за петия въпрос, който също е неотносим. Отделно от изложеното, въззивната жалба е била надлежно връчена на страната /доколкото с представеното при първоинстанционното разглеждане на делото пълномощно представлявалият я адвокат е бил упълномощен само за процесуално представителство пред първата инстанция/, впоследствие пълномощникът й е взел участие по делото, не е имал доказателствени искания и е развил доводите си относно неоснователността на въззивната жалба в открито съдебно заседание. Предвид изложеното не е налицеДоколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдените хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,