Определение № 2878 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 37332/05.12.2023 г., подадена от М. Т. И. чрез пълномощника й адв. Н. К. от АК-П., против определение № 2448/18.10.2023 г. по в.ч.гр.д № 2483/2023 г. на Окръжен съд -Пловдив, с което е потвърдено определение № 260072/16.03.2023 г. по гр. дело № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив за оставяне без разглеждане като недопустима на молбата по чл. 247 ГПК за поправка на решение № 1699/24.04.2013 на същия съд. В частната жалба са изложени доводи за наличие на всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК по отношение на обжалвания акт. Поддържа се необоснованост на определението по съображения, че съдът неточно възприел фактическите твърдения на жалбоподателката, обективирани в молбата й по чл. 247 ГПК, както и неправилност на изводите, че чрез използване на реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка молителката се опитвала да се домогне до изменение на влязлото в сила решение. Моли се отмяна на въззивното определение /погрешно в петитума посочено „решение“/ и предприемане на съответните процесуални действия. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и в самата частна касационна жалба, жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите за допустимостта грешки в квотите и допуснатите до делба имоти да бъдат отстранявани по реда на чл. 247 ГПК или единствено по реда на инстанционния контрол; както и за случаите, в които молба за отстраняване на ОФГ подлежи на разглеждане по същество. Препис от частната касационна жалба е връчен на всички участници в делбеното производство, които не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима. Частната жалбоподателка е страна в производство по съдебна делба, приключило с извършване на делбата чрез теглене на жребий. Постановените по делото решение № 1699 от 24.04.2013 г. на Районен съд Пловдив, с което е обявен за окончателен разделителния протокол, и определението за поставяне в дял на конкретни имоти въз основа на изтегления жребий са влезли в сила. С молба от 27.09.2022 г., уточнена на 18.10.2022 г., М. И. е поискала съдът да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1699 от 24.04.2013 г. като е твърдяла, че посочените в него наследствени квоти не съответстват на решение № 828 от 22.04.2002 г. на ВКС по гр.д. № 160/2001 г. и на решението от 17.01.2013 г. на ОС Пловдив по гр.д. № 1181/2002 г., в което са определени квотите, при които делбата се допуска. Също така е сочила, че в делбената маса бил включен имот № 234001, който не е принадлежал на общия наследодател И. П., а само на прекия наследодател Т. П.. Посочено е, че при отстраняване на ЯФГ в решението следва да се опишат имоти № *; № * и № * и квотите да се определят според решенията на ВКС и ПОС. Определянето на равностойни наследствени дялове било грешка, както и включването на имота на Т. П.. Направено е искане да бъдат отстранени посочените грешки в решение № 1699 от 24.04.2013 г. С определение № 260072 от 16.03.2023 г. РС Пловдив оставил без разглеждане молбата като приел, че в нея не се твърди разминаване между действителната воля на съда и волята, обективирана в диспозитива на решението, а се навеждат твърдения за неправилност на това решение, постановено в нарушение на материалния закон. Посочено е, че твърдяните пороци могат да бъдат отстранени само по пътя на инстанционния контрол, но не и чрез поправка на ЯФГ. Прието е, че след като решението по извършване на делбата е влязло в сила, въпросите за квотите и допуснатите до делба имоти не могат да се преразглеждат. За да потвърди така постановеното определение, въззивният съд е приел, че въпросите относно страните в делбеното производство, делбените имоти и квотите на съделителите, се разрешават със сила на присъдено нещо в първата фаза на делбата и във втората фаза на производството не подлежат на преразглеждане, тъй като предмет на същата е способа на извършване на делбата. С оглед на това е заключил, че оплакването в частната жалба, че е налице несъотвествие между действителната воля на съда и нейното обективиране в решение № 1699 от 24.04.2013г., постановено по гр. д. № 6657 по описа за 1996г. на Пловдивски районен съд, е неоснователно, именно защото волята относно правата на съделителите по отношение на делбените имоти, е формирана още в първата фаза на делбата. Въззивният съд е посочил, че влязлото в сила решение в първата фаза безспорно е задължително за съда, който извършва делбата, но дори то да не е било съобразено, би обусловило неправилност на постановените съдебни актове във втората фаза на делбата. Недопустимо е пороците, касаещи правилността на съдебните актове, да бъдат отстранявани в производство за поправка на явна фактическа грешка. При тези данни настоящият състав намира, че касационното обжалване на определение № 2448/18.10.2023 г. по в.ч.гр.д № 2483/2023 г. на Окръжен съд –Пловдив следва да бъде допуснато по конкретизирания в съответствие с точка 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „Процесуално допустима ли е молба с правно основание чл.247 ГПК, обоснована с твърдение за противоречие между волята на съда, изразена в решението по извършване на делбата, с волята, изразена в решението по нейното допускане, след като и двата акта са влезли в сила?“ Обжалването следва да се допусне в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по въпроса за процесуалните предпоставки за допустимост на молба с правно основание чл.247 ГПК е налице трайна съдебна практика, например решение № 27 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 3502/2015 г. на ВКС, II г.о.; определение № 554 от 23.08.2013 г. по ч.т.д. № 2752/2013 г. на ВКС, II т.о.; определение № 158 от 04.03.2014 г. по ч.т.д. № 313/2014 г. на ВКС, II т.о.; определение № 109 от 21.03.2011 г. по ч.гр.д. № 64/2011 г. на I г.о., в които е прието, че при направено от страната искане за отстраняване на ЯФГ в постановен по делото съдебен акт, съдът дължи произнасяне по същество – по наличието или липсата на грешка в съответния акт. В отговор на така уточнения въпрос касационният състав намира, че молбата по чл. 247 от ГПК е вид процесуално действие на страните в процеса, изразяващо се във възможността им да поискат корекция в диспозитива на решението, когато формираната от съда воля, видна от мотивите, не е правилно отразена в него. За да породи задължение за съда да се произнесе по съответното процесуално действие, последното трябва да бъде допустимо и редовно. Критериите за допустимост обхващат единствено наличието на положителни, респ. липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване на правото. Всички останали въпроси са такива по неговата основателност. Молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, обоснована с противоречие между два различни акта, постановени в производството по съдебна делба, е допустима, щом изхожда от страна по делото и е насочена към поправяне на постановен по това дело съдебен акт. Други процесуални изисквания за допустимост на производството по чл.247 ГПК съдопроизводственият ред не въвежда. Съображенията на страната по съществото на изложените искания и преценката на действителното основание, на което те се правят, както и дали се твърди неправилност на решението, ще са предмет на оценка от страна на решаващия съдебен състав по съществото на искането, след като същото произхожда от страна по спора и решението е постановено в исков процес. Предвид отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. В настоящия случай, макар че в мотивите на определението си първоинстанционният съд е приел, че доводите на жалбоподателя са неоснователни, същият е оставил без разглеждане молбата по чл. 247 ГПК, а не се е произнесъл по същество на същата. Потвърждавайки това определение по идентични съображения, въззивният съд също е постановил един неправилен акт. Горното налага отмяна на въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, като делото следва да се върне на същия състав от Районен съд – Пловдив за произнасяне по подадената от М. И. молба с вх. № 270784 от 27.09.2022 г., с предмет искане за поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Второ гражданско отделение