Определение № 30 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1141/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против решение № 190 от 22.01.2019г. по в. т. д. № 4463 /2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1428 от 06.07.2018г. по т. д. № 4846/2015г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която са уважени предявените от „ОМВ България” ООД срещу застрахователното дружество кумулативно обективно съединени искове по чл.208 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 800 000 лева – застрахователно обезщетение по застраховка имущество по полица № 220805295000002/28.04.2005г. за настъпило застрахователно събитие –неполучено плащане на цената на продадени от ищеца стоки – петролни продукти, в периода от 31.03.2014г. до 13.05.2014г., за което са издадени описаните в допълнителната искова молба 44 броя фактури от купувач „Декс -3” ЕООД, претендирано обезщетение по щета № 220829500015/14 от 28.07.2014г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 10.07.2015г., както и сумата 26 918 лева – обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забавено изпълнение на главницата за периода от 12.03.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 09.07.2015г. вкл., и са присъдени разноски на ищеца. Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо и неправилно. Твърди, че е постановено в нарушение на диспозитивното начало и по непредявен иск, от една страна, с оглед сочения като основание на исковите претенции договор, и от друга страна, с оглед соченото като основание на исковите претенции застрахователно събитие, и/или поради произнасяне по нередовна искова молба. Счита, че съдът не е съобразил, че се претендира застрахователно обезщетение от ответника, поради неизпълнение от страна на длъжника на рамков договор за продажба и доставка на петролни продукти от 30.01.2009г. между „ОМВ България” ООД и „Декс 3” ООД. Също така сочи, че ищецът не е индивидуализирал фактически събитията, от които черпи права –не са определени застрахователните събития по застрахователната полица във връзка с всяка една отделна доставка (освен по първата фактура от 31.03.2014г.) по вид и доставка, дали и кога са настъпили. При условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел процесния договор за застраховка полица № 220805295000002/28.04.2005г. за действащ между страните от датата на сключването му до прекратяването му с едностранно предизвестие от застрахователя през м.06.2015г., вкл. и към датите на приетите за настъпили застрахователни събития във връзка с неплащането на 44-те доставки. Претендира разноски в общ размер на 68 872,66 лева. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ОМВ България” ООД, в писмен отговор излага становище за липса на предпоставките за допускане на решението до касация, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на направените разноски за настоящата инстанция. Ответниците по жалбата и трети лица помагачи, не вземат становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по същество, апелативният състав е намерил решението за допустимо в обжалваната му част, тъй като съдът се е произнесъл по заявеното до него искане – за присъждане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка имущество полица № 220805295000002/28.04.2005 г. за настъпило застрахователно събитие – неполучено плащане на цената по продадени от ищеца стоки – петролни продукти, в периода от 31.03.2014г. до 13.05.2014г., за която са издадени подробно описаните в допълнителната искова молба 44 броя фактури от купувач „Декс 3” ЕООД, претендирано обезщетение по щета № 220829500015/14 от 28.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.07.2015г, и по иск чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг, в рамките на заявените с исковата молба парични претенции и период на забавата, с което не е излязъл от определения от страните предмет на делото – чл.6 ГПК. Констатирал е, че исковата молба отговаря на заложените в закона (чл.127 и чл.128 ГПК) изисквания към същата. За да потвърди първостепенното-осъдително решение, въззивният съд е достигнал до извода, че то в обжалваната му част е правилно, а поддържаните от ответника с въззивната му жалба доводи са неоснователни, приемайки следното: Не е спорно между страните, че същите са сключили договор за застраховка - полица № 220805295000002/28.04.2005г., по силата на която ответникът е поел да носи риска от неплащане от страна на купувач - длъжник в продължение на 45 дни след падежа на паричния дълг /края на кредитния период/ към застрахования „ОМВ България” ООД по договор за продажба и доставка на петролни продукти. Неплащането на цена по договор за доставка на петролни продукти, независимо от причината за последното, е дефинирано като покрит по застраховката риск и с разпоредбата на чл.7.1. от договора. В чл.5 от договора страните изрично са посочили, че дата на застрахователното събитие е датата на изтичане на 45 дни от падежа на дължимото плащане на цената на доставени от ищеца на купувач петролни продукти. В чл.11 е договорено застраховката да се сключва въз основа на данните по приложение 1 към договора, в което застрахованият посочва кредитен лимит за всеки от длъжниците, вида и стойността на предоставените обезпечения и други данни, изискани от застрахователя. С чл. 26 от договора е постигнато съгласие за ежемесечно актуализиране на списъка на длъжниците, които са включени в застрахователното покритие по договора. С добавък 1/15.05.2006г. към договора за застраховка страните са договорили автоматичното му подновяване за срок от 12 месеца в случай, че никоя от страните не отправи предизвестие за прекратяването му в едномесечен срок преди изтичане на срока му. С добавък 2/29.03.2007г. е постигнато съгласие договорът за застраховка да се сключва за срок от 36 месеца, като се подновява автоматично за нов срок от 36 месеца, ако никоя от страните не отправи предизвестие за прекратяването му до другата страна три месеца преди изтичане на срока на договора. След анализ на писмените доказателства по делото съдът е установил, че процесният договор за застраховка - полица № 220805295000002/28.04.2005г., с гореочертания му предмет е действал между страните от датата на сключването му и до прекратяването му с едностранно предизвестие от застрахователя през м. 06. 2015г. Въз основа на уведомление вх. № 92-1443/04.03.2014г. застрахованият е уведомил застрахователя, че едностранно при условията на чл.14.2 прекратява действието на процесния договор за застраховка - полица № 220805295000002/28.04.2005г., с тримесечно предизвестие. С писмо от 31.03.2014г. застрахованият е уведомил застрахователя, че ще счита договора за прекратен, считано не от 06.06.2014г., а от 01.06.2014г. и е помолил за потвърждение от застрахователя. С писмо от 09.05.2014г. застрахователят уведомява застрахования, че потвърждава депозираните заявления за прекратяване на договора за застраховка, считано от 01.06.2014г. Същевременно, съдът се е позовал и на две електронни писма, изходящи от К. Романска, с имейл адрес на подателя [електронна поща] до Г. Т. Р. с имейл адрес [електронна поща], и до Г. П. с имейл адрес [електронна поща] от дати 20.05.2014г. и от 21.05.2014г. С писмото от 20.05.2014г. Р. изпраща за подпис споразумение и моли да бъде върнато подписано, а с писмо от 21.05.2014г. същата уведомява по имейл адресатите, че не се налага подписване на споразумение за прекратяване на договора за застраховка, тъй като има воля за оттегляне на предизвестието за прекратяване на договора, каквато воля е уведомена при разговор с Г. П., че е налице и от страна на ДЗИ, за което ще подготви и добавък и ново приложение към договора с опис на клиентите, които желаят да останат в покритието. Въз основа на основното и допълнителното споразумение на СТЕ е установено, че собственици на домейните dzi.bg и omv.com са страните по спора и чрез последните между тях е водена голяма част от кореспонденцията им. На база на представения по делото и неоспорен от страните добавък №6/29.06.2014г. към договора за застраховка - полица № 220805295000002/28.04.2005г. е прието, че страните са изразили съгласие, че връчените от застрахования на застрахователя уведомления за прекратяване на договора за застраховка с дати 04.03.2014г. и 31.03.2014г. са оттеглени и поради тази причина не са довели до прекратяване на действието на договора за застраховка. Съгласили са се, че договорът е продължил и продължава да действа между страните съобразно условията на същия. Изрично е потвърдено задължението на застрахователя да изпълнява задълженията си по договора, включително за щети, заведени след 01.07.2014г., но касаещи настъпил застрахователен риск и възникнали вземания на застрахования в периода до 30.06.2014г. – чл.9 от добавък 6829.06.2014г. С оглед гореустановеното съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че действието на договора за застраховка е прекратено, считано от 01.06.2014г. По същество решаващият състав е счел, че въз основа на чл.41.2 от договора с писма от 04.03.2014г. и от 31.03.2014г. ищецът е упражнил потестативното право да прекрати договора с тримесечно предизвестие, но преди настъпване на преобразувателния ефект на изявленията застрахованият е уведомил застрахователя с писмо от 21.05.2014г., че оттегля заявленията си и че желае продължаването на действието на договора за застраховка. Изявлението не изхожда от законните представители на ищеца, но е направено от лице, което съгласно доказателствата по делото е осъществявало контакт със застрахователя по повод изпълнението на процесния договор за застраховка, и по установения между страните търговски обичай за размяна на кореспонденция по имейл. С оглед липсата на възражение от страна на ищцовото дружество по отношение на изявлението, а и предвид потвърждаването му в по-късен момент, то валидно обвързват страните по спора на основание чл.301 ТЗ. Посочено е, че действието по оттеглянето на изявлението за прекратяване на договора е позволено от закона и не противоречи на императивна правна норма, вкл. на чл.13 и чл.14 ЗЗД, касаещи сключването, а не прекратяването на договора. За проявяване на действието на изявлението за оттегляне е без значение волята на насрещната страна по сделката, като е подчертано, че нормата на чл.326, ал.4, изр.2-ро КТ е специална и дава уредба само на прекратяване на трудов договор с едностранно предизвестие от работника. Независимо от това, предвид ясно заявената воля по добавък 6/29.06.2014г. е прието, че застрахователят е изразил съгласие с заявеното от застрахования оттегляне на изявлението за прекратяване на договора. С оглед на това е прието, че процесният договор за застраховка е действал между страните от датата на сключването му-28.04.2005г. до прекратяването му с едностранно предизвестие от застрахователя през м.06.2015г. Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника, че не е изразил валидно воля по подписания добавък от 29.06.2007г. към договора за застраховка и че не му е неизвестен, с оглед отделения за безспорен факт, че документът е подписан от страна на застрахователя от негов търговски пълномощник Д. Т. с приложено по делото пълномощно за подписване на всякакви договори от името на „ДЗИ –Общо застраховане” АД, а и с оглед обстоятелството, че този добавък е цитиран в последващите добавъци. Съобразно правилото на чл.154 ГПК съдът е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване трябва да установи реализирането на покрития с процесния договор за застраховка риск. Въз основа на представените по делото изходящи от ищеца писма е установено, че последният е уведомил ответника, че в списъка на длъжниците, задълженията на които са предмет на застрахователно покритие, е включен купувачът „Декс 3” ООД, както и за промяната в кредитния лимит на последния и за дадените от същия обезпечения. Съдът е посочил, че с процесния договор за застраховка се покрива риска за застрахования „ОМВ -България” ООД от неполучаване на плащане на цена за продадени на „Декс 3” ЕООД горива. Пояснил е, че застрахователното покритие не е обвързано с конкретен договор, а е за конкретен длъжник и обхваща всички доставки до последния на петролни продукти до уговорения кредитен лимит, предвид на което без значение за спора е по кой договор застрахованият е извършил доставки към клиента си. От представените по делото писмени доказателства е установил, че доставките са извършени при постигнато съгласие между „ОМВ -България” ООД и „Декс 3” ЕООД по рамков договор от 30.01.2009 г. и четири анекса към последния и по заявка за всяка доставка, всичките представени по делото. Съдът е констатирал, че за настъпил застрахователен риск и застрахователно събитие страните с чл.4 от договора са дефинирали неплащане от страна на купувача в продължение на 45 дни след падежа за плащане на цената на продадените петролни продукти. С договореното с добавък 2/29.03.2007г. изменение на чл.1.1 от договора страните са постигнали съгласие срокът за плащане на доставяните от застрахования стоки по договори за продажба на петролни продукти (наречен кредитен период) да бъде договарян от последния на 30 дни. След като е кредитирал заключението по приетата основна и допълнителна ССЕ, съдът е приел за установено по делото, че длъжникът „Декс 3” ЕООД не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставените му петролни продукти по 44 броя заявки и издадени фактури за доставената стока в периода 31.03.2014г. до 13.05.2014г., като неплатената цена е за сума в размер общо на 1 097 455, 59 лева. Намерил е заключението на вещото лице за обосновано от извършените проверки в счетоводствата, както на продавача „ОМВ България” ЕООД, така и на купувача „Декс 3” ЕООД, на книгите за продажби и подадените справки - декларации за ДДС до НАП, така и на първичните счетоводни документи, представени по делото – заявки и товарителници, и на процесните фактури. След съобразяване с гореизложеното, съдът е приел, че застрахователното събитие за всяка от дължимите цени по процесните фактури е настъпило на 75-я ден след датата на издаване на фактурите, последователно за всяка доставка и дължима цена по фактура, съобразно таблицата на страница 13 и 14 от заключението по основната ССЕ (л.1200 – л.1201 от делото), като за първата фактура от 31.03.2014г. това е датата 14.06.2014г., а за последната фактура от 13.05.2014г. това е датата 27.07.2014г. След съобразяване с постигнатата между страните по договора уговорка за максималният договорен кредитен лимит за длъжника „Декс 3” ЕООД в размер на 800 000 лв., решаващият състав е приел, че за последната сума ответникът - застраховател носи риска от настъпване на застрахователното събитие – неплащане на цена за продадени петролни продукти в срок от 45 дни от падежа, а за горницата до пълния неплатен размер рискът е за продавача „ОМВ България” ООД. Същевременно съдът е констатирал, че застрахованият е изпълнил и задължението си по чл.206 КЗ (отм.), съобразно постигнатата с добавък 1 договореност за изменение на чл.31.4 от договора, а именно да уведомява застрахователя с е-мейл за настъпилите застрахователни събития, както и да заведе щета в 45 дневен срок от настъпване за застрахователното събитие. От приложената по делото е-мейл кореспонденция и при кредитиране на заключенията по основаната и допълнителна СТЕ съдът е установил, че ищецът е изпратил уведомление до ответника за настъпилите по договора рискове на 15.07.2014г.(първият от които е настъпил на 14.06.2014г.), като в прикачен файл е описан целия неплатен дълг на „Декс 3” ЕООД. Същевременно е приел, че застрахованият е представил на застрахователя всички изискани от последния документи, необходими му за определяне на размера на щетата, с което е изчерпано изискуемото от закона поведение за съдействие на застрахованото по договор за застраховка имущество лице, вкл. по чл.207 КЗ (отм.). Съдът е намерил за неоснователно релевираното възражение за продажба от застрахования на купувача на петролни продукти на стойност 1097455,59 лв., която се явява по-голяма от договорения между страните кредитен лимит в размер на 800 000 лева. Пояснил е, че липсва поето от застрахования с процесния договор за застраховка задължение да не продава стоки над уговорения за конкретен купувач кредитен лимит, като същевременно дори и да има такава уговорка, неизпълнението й не е от съществено значение за застрахователя, доколкото отговорността му е лимитирана до застрахователна сума, равна на уговорения кредит лимит, и продажбата на стоки за по-висока цена от кредитния лимит не увеличава носеният от него застрахователен риск. Намерил е за неоснователно и поддържаното от ищеца възражение за неизпълнение от застрахования на поетото с чл.4 от договора за застраховка задължение да спре доставките на стоки на длъжник, който не е заплатил просрочените суми в срок от 15 дни от датата на падежа. Аргументирано е, че купувачът „Декс 3” ЕООД не е заплатил процесните фактури, първата от които е издадена на 31.03.2014г., с уговорен срок за плащане 30 дни, т.е. до 30.04.2014г., като преди тази фактура „Декс 3” ЕООД е заплащал редовно дължимата от него цена за доставени петролни продукти. С оглед на така установените факти е счетено, че срокът от 15 дни по чл.4 от договора, след който застрахованият следва да спре доставките, тече от падежа на първата неизплатена фактура и изтича на 15.05.2014г. От заключението по приетата ССЕ съдът е установил, че последната издадена фактура е за доставени стоки от застрахования „ОМВ България” ООД на „Декс 3” ЕООД на 13.05.2014г. След последната дата ищецът не е извършвал други продажби и доставки на клиента „Декс 3” ЕООД, с което е спазил поетото с договора задължение по чл. 4 за ограничаване на риска. Също така съдът е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.206 КЗ (отм.) и чл.207 КЗ (отм.) да уведоми застрахователя за настъпилия риск и да му предаде книжата, необходими за определяне на размера на щетата. Посочил е, че всички необходими за определяне на щетата документи са представени на застрахователя. Счел е, че липсата на положени подписи по фактурите за продажба на горива, не може да бъде определено като неизпълнение на задължение от застрахования, доколкото такова не му е вменявано с процесния договор и същото не е съществено за интереса на застрахователя. По отношение на поддържаното от застрахователя - касатор възражение за неизпълнение от застрахования на задължение за предоставяне на отчети за финансовото състояние на клиента „Декс 3” ЕООД съдът е констатирал, че застрахованият не е поемал задължение за представяне на финансови отчети по отношение на съконтрахентите си купувачи на петролни продукти. Посочил е, че поетото от застрахования задължение с чл.30.1, изменен с добавък 2, е за писмено уведомяване на застрахователя в 7 – дневен срок от узнаването за всички новонастъпили обстоятелства, водещи до промяна на естеството и размера на риска към даден длъжник, за които застрахователят е задал писмен въпрос в заявката за застраховане. Като новонастъпили обстоятелства по смисъла на същата норма, водещи до промяна на естеството и размера на риска, са дефинирани промените относно наименованието и адреса на длъжника, информация за преобразуване на длъжника или влошена платежоспособност, промяна на кредитен лимит, промяна на застрахован кредитен лимит, кредитен период и обезпечения. Въз основа на изложеното е заключил, че не е налице неизпълнение от страна на застрахования на предвидено с договора задължение, което да е от съществено значение за застрахователя, за да може последният да обоснове отказ от плащане при настъпилия застрахователен риск. Също така въззивната инстанция е намерила за неоснователно и възражението на застрахователя за неизпълнение от застрахования на задължението му за ограничаване на риска. Съдът се е мотивирал, че застрахованият е изпълнил задължението си да спре доставките при забава с повече от 15 дни на плащане от клиента. Осигурил е декларираните обезпечения за изпълнение задълженията по договора – запис на заповед. Макар да не е поел задължение в този смисъл е пристъпил сам към събиране на вземанията си към купувача „Декс 3” ЕООД и лицата, авалиралите издадения за обезпечаване на процесния дълг запис на заповед, вкл. като им е изпратил покани за доброволно изпълнение и е завел съдебни претенции срещу тях за събиране на дължимата му цена. Съдът е намерил за неоснователно и възражението на ответника, че след като застрахованият е получил съдебна защита срещу длъжника „Декс 3” ЕООД – постановено е позитивно за него съдебно решение, искът му срещу застрахователя за обезщетение за финансовия риск – неплащане на продажната цена от същия доставчик, е недопустим, евентуално неоснователен. Позовал се е на разясненията, дадени в Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2010г. и в Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съгласно които основните функции на всяка имуществена застраховка - задължителна или договорна, са да възстанови щетите, причинени на застрахованите лица от настъпване на застрахователното събитие, и да даде обезпечение, като покрие определени рискове, на които са изложени техни имуществени блага. Независимо, че право на обезщетение към причинилото вредата лице и прякото право да се иска обезщетение от застраховалия последния риск застраховател принадлежат на едно лице и възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и се погасяват в един и същи момент. Съответно е заключил, че наличието на проведен съдебен процес срещу неплатилия дължимата от него продажна цена купувач не е пречка за хода на производството срещу застрахователя, застраховал риска от неплащане на цената, нито е основание за отхвърляне на иска по чл.208 КЗ (отм.) срещу застрахователя, а такова основание ще бъде само погасяването чрез плащане на дълга, което нито се твърди, нито се установява по делото. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1.1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото, доводи и възражения на страните?; Твърди се, че атакуваният акт е постановен в противоречие с: решение № 222/31.07.2014г. по гр.д.№ 5394/2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 581/30.09.2010г. по гр.д.№ 1019/2009г. на ВКС, решение № 36/19.08.2015г. по т.д.№ 4583/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 126/13.07.2015г. по т.д.№ 2322/2014г. на І т.о. на ВКС, решение № 12/16.02.2016г. по гр.д.№ 2184/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; 1.2/ Длъжен ли е въззивният съд да осигури прилагането на императивна правна норма?; Твърди се постановяване на акта в противоречие с: решение № 109/16.11.2009г. по т.д.№ 91/2009г. на І т.о. на ВКС, решение № 224/20.07.2015г. по гр.д.№ 4554/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 173/22.11.2013г. по т.д.№ 727/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 15/12.04.2012г. по гр.д.№ 454/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 102/02.10.2012г. по т.д.№ 615/2011г. на І т.о. на ВКС и решение № 207/13.01.2017г. по т.д.№ 3394/2015г. на ІІ т.о. на ВКС; 2.1/ Едностранните сделки установяват ли окончателни правни последици и могат ли да бъдат оттеглени, след като са породили действитето си; до кой момент може да бъде оттеглено едностранно изявление за прекратяване на застрахователна полица; може ли да бъде оттеглено едностранно волеизявление на застрахования за прекратяване на застрахователна полица, след като е прието от застрахователя с потвърждаващо изявление, както е поискано от застрахования?; Правилата на чл.13-14 ЗЗД приложими ли са при едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да прекратяват права и задължения?; Разпоредбите на чл.13-14 ЗЗД приложими ли са при прекратяване на договор, в т.ч. и на застрахователен договор?; Твърди се постановяване на акта в противоречие с: решение № 280/12.10.2015г. по гр.д.№ 1898/2015г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 207/29.03.1985г. по гр.д.№ 1037/1984г. на ІІ г.о. на ВКС; 2.3/ В какво се състои застрахователният интерес при застраховката на финансов риск?; Твърди се постановяване на акта в противоречие с: решение № 109/16.11.2009г. по т.д.№ 91/2009г. на І т.о. на ВКС; 2.4/ Относно съзнателното необявяване на настъпили изискуемост/просрочия, на неплащане на застраховано вземане в определен срок от края на кредитния период (след падежа на плащане) и на влошена неплатежоспособност на длъжника, които не са обявени от застрахования пред застрахователя вреди и при сключване на споразумение за продължаване срока и по време на действие на договор за застраховка на финансов риск; налице ли е груба небрежност на застрахования и/или изключен риск по полицата в такава хипотеза; какви са последиците за застрахования, респ. правата на застрахователя при съзнателно неуведомяване за тези обстоятелства; или застрахователят по застраховка на финансов риск може ли да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ако преди и при сключване на споразумение за продължаване срока на нейното действие застрахователното вземане е изискуемо и/или е настъпило събитие по него, дефинирано в договора като покрито, и/или платежоспособността на длъжника е била влошена?; Твърди се постановяване на акта в противоречие с: решение № 109/16.11.2009г. по т.д.№ 91/2009г. на І т.о. на ВКС, решение № 224/20.07.2015г. по гр.д.№ 4554/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 173/22.11.2013г. по т.д.№ 727/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 15/12.04.2012г. по гр.д.№ 454/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 102/02.10.2012г. по т.д.№ 615/2011г. на І т.о. на ВКС и решение № 207/13.01.2017г. по т.д.№ 3394/2015г. на ІІ т.о. на ВКС;”. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. второ и трето ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Не е налице поддържаната от касатора вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът не се е произнесъл извън предмета на спора или по нередовна искова молба, доколкото с допълнителната искова молба ищецът е уточнил, че застрахователните събития по процесния договор за застраховка са настъпили във връзка с осъществени рискове от неплащането от страна на конкретен купувач на петролни продукти по конкретизирани 44 броя фактури, при дефиниран застрахователен риск в самата полица, по която се иска заплащането на застрахователното обезщетение, в рамките на което сезиране е и произнасянето на съдилищата. Въпрос № 1.1 не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като въззивният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства по делото, и доводите и възраженията на страните. Съдът е обсъдил обстоятелствата, въз основа на които касаторът извежда прекратяване на договора на 01.06.2014г., но е достигнал до различни от него фактически и правни изводи, като е приел, че през 2014г. договорът за застраховка не е бил прекратен, не е бил продължаван и не е сключван нов договор за застраховка с добавък 6/29.06.2014г., поради което неотносими за спора са всички правни последици, които касаторът свързва с тях. Решаващият състав е взел предвид всички доказателства по делото и в частност заключението на ССЕ, като правното значение на установените от тях факти е преценено от съда въз основа на приетото от него, в противовес на твърденията на касатора, относно характера и съдържанието на постигнатото от страните съгласие с подписването на добавък 6 и правните последици от него. Съдът е пояснил, че застрахователното събитие не е обвързано с конкретен договор, а е за конкретен длъжник и обхваща всички доставки до последния на петролни продукти до уговорения лимит, поради което е без правно значение по кой договор застрахованият е извършвал доставките към клиента си, с което по същество е прието за ирелевантно за спора обстоятелството, дали рамковият договор за продажба е прекратен. Невярно е и твърдението, че решаващият състав не е обсъдил значението на продажбата от застрахования на купувача на петролни продукти на стойност по-голяма от договорения от страните по застраховката кредитен лимит от 800 000 лева, но съдът е достигнал до различен правен извод от жалбоподателя, като е приел, че това не е от съществено значение за застрахователя, чиято отговорност е лимитирана до застрахователната сума, равна на уговорения кредитен лимит, и продажбата на стоки за по-висока цена от кредитния лимит не увеличава носения от него застрахователен риск. В случая е изходено от разбирането, че основанията за освобождаване от застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл.211 КЗ (отм.), а имено до неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор, но само ако то е значително с оглед интереса на застрахователя, като е прието, че това условие в случая не е налице. Въззивната инстанция, противно на твърденията на касатора, подробно е изложила мотиви и в подкрепа на извода си, че застрахованият е взел мерки за запазване на правата си срещу купувача, включително по съдебен ред, и е обсъдила всички негови доводи и възражения, относими към настъпването на застрахователното събитие. Въпрос № 1.2 не е обуславящ за изхода на спора, тъй като съдът във връзка с оттеглянето на изявлението за прекратяване на договора е изложил мотиви, че то не противоречи на императивна правна норма, вкл. на чл.13 и чл.14 ЗЗД, като в допълнение е аргументирал, че е налице вкл. съгласие на насрещната страна за оттеглянето на изявлението на прекратяване, и е направил извод, че през 2014г. застрахователният договор не е бил прекратен. Следователно, на първо място, съдът е приел, че нормите на чл.13 и чл.14 ЗЗД не намират приложение, алтернативно е изложил съображения за това, че липсва нарушение на същите, поради което не е налице отказ на съда да „осигури“ прилагането им. На второ място, съдът е счел, че договорът за застраховка не е бил прекратен през 2014г. и въз основа на добавък 6/29.06.2014г. към полицата не възниква ново застрахователно правоотношение, поради което неотносими за крайния изход на спора се явяват цитираните от жалбоподателя законови разпоредби, свързани с твърденията на касатора за липса на застрахователен интерес, съответно за липса на деклариране на съществени за риска обстоятелства към момента на подписване на добавък 6, с оглед на което и формулираният в тази връзка въпрос № 2.3 относно застрахователния интерес при договор за застраховка финансов риск не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпросите в сегмент № 2.1 дали едностранното изявление за прекратяване на застрахователен договор може да бъде оттеглено и до кога и дали спрямо него са приложими разпоредбите на чл.13 и чл.14 ЗЗД, не са обуславящи за изхода на спора, тъй като независимо, че съдът се е произнесъл по тях, същият се е позовал и на съгласие на насрещната страна за оттегляне на изявлението за прекратяване на договора. Въззивната инстанция не е направила извод, че застрахователят е приел изявлението за прекратяване, като единствено е посочила, че касаторът се е съгласил с датата, от която да произведе действие едностранното изявление за прекратяване, преди която дата изявлението за прекратяване е оттеглено, като е налице и съгласие на застрахователя за оттеглянето. Дори да се приеме, че въпросите покриват общата предпоставка по чл.280, не е налице наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в решението по гр. д. № 1037/84г. на ВКС няма произнасяне по посочени въпроси, а в решението по гр. д. № 1898/15г. на ВКС е счетено, че оттеглянето на изявлението за прекратяване с предизвестие може да стане до изтичане на срока на предизвестието със съгласието на насрещната страна, каквото съгласие е счетено, че е налице от въззивния съд в настоящия случай. Въпросите в сегмент № 2.4 също не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, тъй като противно на съдържащите се в тях твърдения, на които се основават въпросите, въззивният съд не е приел, че добавък 6 представлява споразумение за продължаване на срока на договора, съответно е налице необявяване от страна на застрахования на конкретни обстоятелства или влошена неплатежоспособност на купувача при сключване на такова споразумение за продължаване на срока на договора и по време на действието на договора. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение и не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията, „ОМВ България“ ООД, следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 22 282 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени договор за правна помощ, фактура и банково извлечение за извършено плащане. Възражението на касатора по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение, при минимално възнаграждение от 21 036 лева с ДДС по Наредба №1/2004г. на ВАС, е неоснователно с оглед голямата фактическа и правна сложност на делото, обусловена не само, но и включително от многобройността на оплакванията за недопустимост на въззивното решение и за неправилност на фактическите и правни изводи на съда, както и от наведените основания за допускане на касационния контрол, по които се е произнесъл ВКС с настоящото определение. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение