Определение № 286 от 07.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 296/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 95314 / 10. 07. 2018 год. на А. Н. Г. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Г. Г.- САК срещу въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 година на СГС, в частта, с която въззивната жалба на А. Г. срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС е върната и въззивното производството е прекратено. С касационната жалба на А. Г. се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по основни процесуално- правни въпроси: за наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПИ при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица, имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им, за еднаквото и точно прилагане на закона. Искането за селекция се поддържа и по въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора по същество и налице ли са пропуски от страна на съда и необоснованост на постановеното решение, в което изводите на съда не са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, нелогични са и има противоречие между диспозитив и мотиви ? без да се сочи точно в коя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК е искането, но според приложената задължителна и друга съдебна практика на ВКС, може да се предположи, че се иска селекция в предметната рамка по т.1 от цитираната разпоредба. С насрещна касационната жалба вх. Nо 146176 / 08. 11. 2018 год. заявена от О. О. Е. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. Т. – САК се обжалва въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 година на СГС, в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция по уважения главен иск и на основани чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба, имот, обективиран в НА 58/2011 година по иска предявен от О. О. Е. срещу А. Н. Г. и на основание чл. 34 ЗЗД е постановено връщане на дадената сума от 8000 лв. като цена по договора. С насрещната касационна жалба се поддържа, че решението на въззивния съд, в частта, с която се приема, че заявеният обратен иск на О. Е. срещу А. Г. за разваляне на договора за покупко- продажба на основание чл. 189, ал.1 във вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД е процесуално недопустим, е неправилно поради нарушения на процесуалните правила относно обективното съединяване на искове по пътя на заявен обратен иск и надлежното участие на страните в производството в различно процесуално качество, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване, при условие, че се допусне касационно обжалване по жалбата на А. Г. се поддържа на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради нищожност респ. процесуална недопустимост. Искането се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите „счита ли се за развален по право договора за продажба, когато купувачът е съдебно отстранен (евинциран) от недвижимия имот ? В съдебно производство за установяване на право на собственост върху недвижим имот, купувачът на спорния недвижим имот има ли право да иска връщане на цената от продавача на основание чл. 189, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД, или тези права следва да бъдат реализирани в отделен процес ? с довод, че въззивното решение е произнесено в смисъл, различен от този по Решение No 224 от 18.10.2017 година по гр. д. Nо 4402/2016 год. на ВКС IV г.о. Искането се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е въззивния съд, разглеждащ въззивна жалба срещу първоинстанционното решение да се произнесе повторно по въпроси, касаещи допустимостта на предявените от страните искове, при условие, че същите са разрешение с влязло в сила определение на въззивния съд, постановено в производство по частна жалба на една от страните по делото ? с довод, че съдебната практика е недостатъчна и произнасянето би допринесло за еднаквото и точно тълкуване на закона. В срока по чл.287 ГПК, ответниците по касация по касационната жалба на А. Г. – Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици “ с.Кътина и О. Е. вземат становище в смисъл, че касационната жалба е неоснователна, тъй като постановеното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, релевират се доводи за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски. В срока по чл. 287 ГПК срещу насрещната касационна жалба е постъпило писмено становище само от А. Г. в качеството му на ответник по касация чрез адв.Г. Г. - САК, с което се поддържа неоснователност на доводите за допустимост на съединените исковете за разваляне на договора за покупко-продажба и връщане на даденото респ. по основателността на релевираните основания за допускане на касационното обжалване по тази касационна жалба. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК, чл. 280, ал.2 ГПК и при спазване критериите за допустимост на касационното производство по чл. 280, ал.3 ГПК намира: Касационните жалби са подадени в срок по чл.283 ГПК и с оглед характера на произнесените решения по заявените, съединени искове за собственост и връщане на суми по развален договор за сума над 5000 лв., касационните жалби се явяват процесуално допустими. Съдебното исково производство е образувано по иска на Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София срещу А. Н. Г. и О. О. Е. с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено, че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място, цялото от 1500 кв.м., съставляващо църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в с.Кътина при описаните граници по НА No 78/81 година и се предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район *, [населено място]. С исковата молба са оспорени два нотариални акта, легитимиращи ответниците за собственици на спорната част – а именно констативен НА No 92/2010 година за собственост на името на А. Г., издаден на основание земеделска реституция и НА No 58/2011 година, обективиращ договор за покупко- продажба в полза на О. Е.. С иска за ревандикация обективно е съединен и иск по чл. 109 ЗС, с който се иска ответниците да бъдат задължение да не рушат оградата на дворното място- църковен двор и да не безчинстват върху църковния имот. С подаден отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК О. Е. наред с доводите си, че е собственик на спорния имот е поискал на основание чл.219, ал.1 във вр. с чл.3 ГПК привличане на трето лице помагач в лицето на А. Г. и ,под условие за евентуална евикция при уважен главен иск по чл. 108 ЗС, е предявил срещу същия „обратен иск“ с право основания чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко –продажба, обективиран в НА No 58/2011 година съединен с иск за връщане на сумата 8000 лв. ( осем хиляди лева) платени като цена по сделката. С Определение No 9329/07.06.2012 година постановено по ч.гр.д.No 4998/2012 година на СГС, IV –ВО е отменено Определение от 09.01.2012 година по гр.д.No 32411/2011 година на СРС-ГО,118, с-в с което е отказано привличане на трето лице помагач и приемане за съвместно разглеждане за заявен при условията на евентуалност обратен иск на О. Е. срещу А. Г. и е постановено, конституиране на основание чл. 219, ал.1 ГПК на А. Н. Г. в качеството на трето лице помагач на О. О. Е.. С посоченото определение няма произнасяне и в частта, с която е обжалван отказа на първата инстанция да приеме за разглеждане предявения обратен иска на О. Е. срещу А. Г.. С Определение от 05.11.2012 година, районният съд е приел за съвместно разглеждане предявения обратен иск като е оставил производството без движение поради нередовност на исковата молба. С последващо Разпореждане от 28.11.2012 година съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на иска и е дал ход на производството. В отговора по чл. 131 ГПК на А. Г., като ответник по иска, е оспорена допустимостта от съединяване към главния иск по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС и на „обратния иск „ на О. Е. с правно основание чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД е недопустимо на две основание: 1./ че определението на районния съд от 09.01.2012 година не е отменено при обжалването му от въззивната инстанция и спорът не следва да се пререшава, и 2./ правото на иска може да бъде упражнено само и доколкото има защитимо субективно материално право в случая липсва притезателно право в полза на ищеца по обратния иск да разваляне на договор по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД и връщане на даденото по този договор на основания съдебна евикция. Претендираното вземане не съществува към настоящия момент, поради което и искът за неговата правна защита не може да бъде заявен. С решението си по същество, Софийският районен съд е уважил заявения от Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София иск срещу О. О. Е. с правно основание чл. 108 ЗС като е признал за установено, че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място, цялото от 1500 кв.м., съставляващо част от църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в с.Кътина при описаните граници по НА No 78/81 година и го е осъдил да предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район *, [населено място], но е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС. Със същото решение са отхвърлени обективно заявените от Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София срещу А. Н. Г. искове с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено, че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място, цялото от 1500 кв.м., съставляващо църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в [населено място] при описаните граници по НА No 78/81 година и се предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район *, [населено място] и по чл. 109 ЗС да се преустановят действия, с които се препятства упражняване правото на собственост. Със същото решение районният съд е уважил заявения при условията на евентуалност от О. О. Е. срещу А. Н. Г. „обратен иск“ с право основания чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД като е развалил договора за покупко –продажба, обективиран в НА No 58/2011 година и е осъдил А. Г. да заплати на О. О. Е. сумата 8000 лв. ( осем хиляди лева) платени като цена по сделката. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК по предявената от А. Г. въззивна жалба, е обезсилил решение на първата инстанция в частта, с която на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА 58/2011 година по иска предявен от О. О. Е. срещу А. Н. Г.. Със същото решение е върната въззивната жалба на А. Г., насочена срещу решението на районния съд, в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС на Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина, София срещу О. О. Е. и производството пред втората инстанция е прекратено. По касационната жалба на А. Н. Г. След преценка на наведените доводи за селекция, настоящият състав намира, че касационното обжалване МОЖЕ да бъде допуснато. С касационната жалба, касаторът А. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която въззивната жалба на А. Г. срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответника О. Е. е върната и въззивното производството е прекратено. За да постанови решението си в посочения смисъл, въззивният съд приема, че в случая касационната жалба е подадена от А. Г. срещу уважения ревандикационен иск, в качеството му на трето-лице помагач на ответника О. Е., а не в качеството му на главна страна по иска по чл. 108 ЗС ( доколкото като главна страна по отношение на него има постановен отхвърлителен диспозитив по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, който изключва правния интерес от обжалване пред въззивната инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК). Приема, че недопустимостта на въззивното обжалване е резултата на участието по първоинстанционното дело в двойно качество - на главна страна и трето –лице помагач, което не е следвало да бъде конституирано като такова, и доколкото като главна страна този жалбоподател е разполагал с по-широк спектър на защитни средства срещу ревандикационния иск на Църковното настоятелство, което изключва и необходимостта да участва в двойно процесуално качество по делото и няма правен интерес от обжалването. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: за наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПИ при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица, имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им в хипотезата на постановени от съда два противоречиви диспозитива срещу всеки един от другарите, поради липса на съдебна практика и с цел еднаквото и точно прилагане на закона. Искането за селекция въпросите, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора по същество и налице ли са пропуски от страна на съда и необоснованост на постановеното решение, в което изводите на съда не са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, нелогични са и има противоречие между диспозитив и мотиви не може да бъде разгледано, доколкото тези въпроси по начина на формулировка и съдържание напълно покриват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, т.е., доводи за неправилност на постановения съдебен акт. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати и пропорционална ДТ от 2% от цената на иска или равна на тази за въззивно обжалване- а именно за сумата от 105 лв .( сто и пет лева) по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението в седмичен срок от съобщението до касатора,касационното производство ще бъде прекратено. По насрещната касационна жалба на О. О. Е. „Насрещната“ касационната жалба на О. Е., в качеството му на ответник по главния иск по чл. 108 ЗС и ищец по „обратния иск“ е в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция и с въззивното решение се приема, че заявеният обратен иск на О. Е. срещу А. Г. за разваляне на договора за покупко- продажба на основание чл. 189, ал.1 във вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД е процесуално недопустим, като са наведени доводи за неправилност поради нарушения на процесуалните правила относно обективното съединяване на искове по пътя на заявен обратен иск и надлежното участие на страните в производството в различно процесуално качество. Насрещна касационна жалба по см. на чл. 287, ал.2 и ал.3 ГПК е насрещна по см. на закона само и доколкото касае обжалваната част на въззивното решение с основната касационна жалба, с насрещната касационна жалба не може да се обжалва необжалвана с основаната касационна жалба част на въззивното решение. Именно затова и нейното процесуално проявление и действие е обусловено на първо място (conditio sine qua non ) от селекцията и допускането до касационен контрол на основната касационна жалба. Само по себе си обстоятелството, че насрещната касационна жалба е с подател насрещната страна по основната касационна жалба, не и придава качеството на насрещна касационна жалба по см. на закона. Ролята на насрещната касационна жалба е да осигури на ответника по касация ( по основната касационна жалба ) път на защита срещу онези мотиви на въззивното решение, с които страната не е съгласна, не са изчерпали всички нейни възражения и тези за неоснователност на иска, но е нямала правния интерес на самостоятелна касационна жалба, с оглед на постановения в нейна полза правен изход на делото). Привилегията насрещната касационна жалба да се подаде в срока на възражението срещу основната касационна жалба е израз именно на разбирането на законодателя, че предмет на касационното производство може да бъде само онази част от правния спор, която е във състояние на висящност обусловена от проявения суспензивен ефект на подадената в срок касационна жалба. С „насрещната „ касационна жалба О. Е. обжалва въззивното решение в част, която не е в предметния обхват на касационната жалба на А. Г. – а именно произнесеното въззивно решение за обезсилване на първоинстанционното решение по уважения „ обратния иск, с правно основание чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба по НА 58/2011 година поради съдебна евикция и връщане на сумата от 8000 лв., платена като цена по сделката. Т.е. в случая се касае до самостоятелна касационна жалба, с която касатора О. Е. упражнява своето право на касационна жалба, независимо от упражненото право на друга страна в процеса, обжалвала въззивното решение в друга негова част. За надлежното упражняване на това право следва да са налице изискванията на закона- спазване на срока за касационна жалба, спазване изискванията за приложение с обосновани основания за касация и селекция. Видно от приложено съобщения за изготвения съдебен акт на въззивния съд, О. Е., чрез процесуалния си представител адв. В. Т. е узнал за същия на дата 12.06.2018 година. Касационната жалба, наречена „насрещна “, е подадена на 08.11.2018 година, поради което настоящия състав на ВКС намира, че същата е подадена извън срока по чл. 283 ГПК – а именно едномесечен срок от датата на връчване на съобщението за изготвеното и обявено въззивно решение, изтекъл съответно на дата 12.07.2018 година ( четвъртък, присъствен ден). Съгласно разпоредбата на чл. 296, т.2 ГПК решението влиза в сила ако не е обжалвано в определения за това срок и настъпват последиците, установени в закона- сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивен ефект. Тези настъпили последици не могат да бъдат заличени с подаване на „ насрещна „ касационна жалба, която не отговаря на изискванията на закона. Вменяването на смисъл на насрещната касационна жалба в този аспект би било тълкуване conta legem. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема, че „насрещната „ касационна жалба на О. Е. е процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл. 283 ГПК, поради което и на основание чл.286 ал.1 т. 1 ГПК, при условията на иззета компетентност, същата следва да бъде върната. Ето защо, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал.1 т.1 ГПК