Определение № 500 от 18.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2581/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника „С. М. Иншурънс Къмпани“/“Swiss Mobiliar Insurance Company“ LTD, [населено място], Конфедерация Швейцария, чрез адвокат В. Х., срещу решение № 413 от 07.04.2025г. по в.гр.д.№ 1302/2023г. на Апелативен съд С. в частта, с която е потвърдено решението по гр.д.№ 9183/2016г. на Софийски градски съд в осъдителната му част - осъждането на застрахователното дружество да заплати на основание 65 от Закона за движение по пътищата на Швейцария от 1958г. във вр. с чл. 43 и чл. 47 от Швейцарския граждански кодекс на ищцата З. М. (майка) и на малолетния ищец, действащ чрез настойника си З. М. - Р. К. (дете), обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 40 000лв. и 50 000лв. от смъртта на А. Й., настъпила при пътно произшествие от 24.08.2013г. в [населено място], Конфедерация Швейцария, причинена по вина на водача на товарен автомобил марка VOLVO, с рег. № SG 287003 П. Гемперле, установена с влязла в сила присъда на Окръжен съд Претигау/Д..

В касационната жалба са въведени основания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и доводи за очевидна неправилност. Според касатора, възприетите от състава на САС фактически изводи относно отношенията между загиналата и претендиращите обезщетение родственици, не обосновават уважаване на исковете им. Поддържа се, че с оглед на приложимия към спора материален закон на Швейцария, претенциите следва да бъдат отхвърлени изцяло, а в случай, че бъдат уважени, следва да се определи обезщетение в много по-нисък размер, при съобразяване интензитета на отношенията преди събитието и на безспорно доказаното съпричиняване за настъпилите вредоносни последици. Наведени са оплаквания, че съставът на САС се е произнесъл в нарушение на чл. 43, ал. 1 от Швейцарския граждански кодекс, както и доводи за допуснати процесуални нарушения, свързани с проверката и оценката на събрания по делото доказателствен материал, довели до неправилни и превратни изводи от решаващо значение за спора - че ищците имат право на обезщетение, а същевременно неправилно и в разрез с приложимия закон и установената съдебна практика, съдът е определил необосновано високи по размер парични компенсации.

Посочва се, че съгласно приложимото към спора швейцарско право, лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение, са близките на пострадалото лице, които са изживели тежки емоционални болки и страдания от неговата смърт, а видно от материалите, приобщени посредством отправената съдебна поръчка, под „близки“ законът разбира само лица, които са засегнати тежко от смъртта на починалия, т.е. законодателният подход е аналогичен на възприетия такъв в българското материално право. Касаторът поддържа, че са налице два критерия, които трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е духовната връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо вреди, поради което на правоимащите лица се дължи обезщетение само след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Поради това близките родственици на починалия при непозволено увреждане нямат право на обезщетение за неимуществени вреди в случаите, в които приживе не са живяли заедно с него и не са поддържали никакъв контакт, защото е явно, че те не понасят неимуществени вреди, в който смисъл касаторът се позовава на посочената на стр. 26 от присъдата съдебна практика.

Застрахователното дружество се позовава и на съдебна практика на швейцарските съдилища по отношение присъждана компенсация за родители и на възприетото в нея, че родителите на пораснали, съответно вече женени деца, които не живеят при тях, имат право на компенсация, само ако е съществувала особено интензивна връзка със загиналото дете, а респективно липсата на съвместно домакинство се взема предвид като намаляващ компенсацията фактор. По отношение присъжданите обезщетения за деца се позовава на практиката, съгласно която, нематериална щета, която би обосновала компенсация, се приема за налична, ако между детето и загиналия родител е съществувала особено интензивна връзка извън рамките на нормалната връзка родител - дете. По отношение на размера на определеното обезщетение се поддържа довод за неправилно възприет от апелативния съд размер на минималното застрахователно покритие (за майката 20 000 до 30 000 швейцарски франка, а за детето 25 000 швейцарски франка). Касаторът се позовава на информация от приложената съдебна поръчка и възразява, че сумата, посочена като присъждана в подобни случаи, е в максимален размер до левовата равностойност на 5 000 швейцарски франка или 9 600 лв., като този максимум следва да се намали, предвид установените обстоятелства и да се приложи степента на съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалата. Поддържа, че от приложените съдебни решения е видно, че присъдените суми за най-близките членове на семейството варират от 6 000 швейцарски франка до 30 000 швейцарски франка в зависимост от случая. Възразява, че съдебната практика показва, че съществено по-ниски суми от претендираните се присъждат за тежки случаи на причинена смърт на близък, с безспорно доказана близост; в този смисъл се позовава и на постановената присъда, в която е подчертан фактът, че пострадалата е пребивавала и живяла в Швейцария, а не при близките си, което обстоятелство при всички случаи се отчита при определяне на обезщетение. Поддържа се искане, в случай на преценка за основателност на исковете, размерът на обезщетенията да бъде съобразен с практиката на швейцарските съдилища, а не в максимален размер, какъвто счита, че е определил съставът на САС.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа оплакването, че при правилна оценка на събраните по делото доказателства, е допуснато нарушение на приложимия материален закон и на съдебната практика, установена чрез приложената съдебна поръчка като на ищците са присъдени обезщетения, въпреки отсъствието на изискуемите предпоставки за това, защото нямат качеството на „близки“ на пострадалата. Възразява, че не са съобразени критериите, които следва да са налице, за да се присъдят обезщетения.

Като обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са посочени

1. При постановяване на съдебното решение, правилно ли е приложено материалното право, приложимо към спора, в това число приложимата съдебна практика, с оглед обстоятелството, че на ищците са присъдени обезщетения?;

2. Законосъобразен и правилен ли е изводът на съда, че на ищците се дължат застрахователни обезщетения, въпреки възприетите от съда доказателства, че по отношение на ищците не са налице изискуемите критерии за присъждане на такива?;

3. Определен ли е размерът на дължимите обезщетения в настоящото производство в съответствие със закона и приложимата съдебна практика на швейцарските съдилища?;

Поддържа се, че правилното прилагане на закона е от изключително голямо значение особено в настоящия казус, тъй като става въпрос за чуждо право, което следва да се приложи съответно.

Иска се допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност, със съображенията, че при преценката на събраните доказателства съдът не се е съобразил с приложимата нормативна уредба и погрешно е подвел установената фактическа обстановка към приложимите правни норми. Независимо от безспорно събраните доказателства за липса на близки и интензивни контакти между пострадалата и ищците (задължителна предпоставка за обезщетяване), въззивният съд не е изразил мотиви, с които да обоснове крайния си извод за присъждане на застрахователни обезщетения.

Подадена е и насрещна касационна жалба от ищците срещу въззивното решение в частта за отхвърляне на иска на З. М. за разликата до сумата 75 000лв. и за отхвърляне на иска на малолетния ищец за разликата до 100 000лв. Въведени са касационни основания. Приложено е изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.

От ищците е постъпил отговор на подадената от ответника касационна жалба. Застрахователното дружество не е депозирало отговор на насрещната касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По искането за допускане на касационното обжалване на застрахователното дружество:

С оглед въведеното в тази касационна жалба, предметът и основанията на касационното обжалване са ограничени до правните проблеми за активната материалноправна легитимация на ищците да получат застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица като ответникът оспорва качеството им на „близки лица, засегнати тежко от смъртта на починалия“ по смисъла, установен от швейцарското право и формираната в приложението му съдебна практика. В пределите на касационното обжалване, ако исковете евентуално бъдат приети за основателни, е въведен и размерът на дължимите обезщетения за моралните вреди на ищците. Няма касационни оплаквания по отношение размера на приетия принос на пострадалата.

По оспорените с касационната жалба и изложението правни проблеми, въззивната инстанция, която е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество срещу решението за уважаване на исковете с петитум за отхвърлянето им, е приела следното:

Българският съд е компетентен да разгледа спора на основание Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Л. на 30.10.2007 г. между ЕС и Конфедерация Швейцария, Кралство Н. и Републка И. и Кралство Д., и като сключена от Съюза тя обвързва неговите институции и институциите на държавите - членки (чл.216, ал.2 ДФЕС).

Приложимото право за уреждане правоотношенията на ищците със застрахователя е швейцарското - чл.105,ал.1 КМЧП, който Кодекс е приложим за спора. Правното основание на претенцията на ищците има своето основание: в разпоредбата на чл.65 Закона за движение по пътищата от 1958г., който урежда прекия иск на пострадалия срещу застрахователя, който носи отговорност както притежателят на моторното превозно средство; в разпоредбата на чл.43,ал.1 от Швейцарския граждански кодекс, която при определяне на размера на обезщетението, въвежда критерия справедливост (при преценка както на обстоятелствата, така и на степента на вината); в разпоредбата на чл.47 от ШГК, определяща кръга на легитимираните да получат обезщетение - роднините на убитото лице, близките на жертвата, които са тежко засегнати от смъртта, защото са поддържали по- тесни, по правило семейни отношения с нея.

Вината на водача на товарния автомобил, който е причинил смъртта на А. К. Й. е установена с влязла в сила на 04.07.2016г. присъда по дело № 515-2015-5 на Окръжен съд Петригау/Д.. От мотивите към присъдата се установява че пострадалата като пешеходка е пресичала на необозначено за това място по национален път А 28 от Л. в алкохолно опиянение 2.67 промила алкохол в кръвта. В мотивите на присъдата е посочено, че починалата е живяла в Швейцария известен период, не е имала роднини в тази държава, адресът й е бил обявен за издирване след установяване на смъртта й. От мотивите към присъдата е видно, че в наказателното производство ищците са предявили граждански искове, които са преценявани като „необосновани“ и поради това „са препратени към гражданските съдилища“.

Въззивната инстанция е приела, че по отношение на обезщетяването на ищците с постановената от швейцарския наказателен съд присъда не е формирана СПН, тъй като този съд нито е отхвърлил, нито е уважил предявените граждански искове. Посочила е, че за състава, разглеждащ гражданските последици от деянието, присъдата има значението, очертано в чл.300 ГПК - досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При посочения извод, че приложимото право за уреждане на претенцията на ищците по отношение на застрахователното дружество е швейцарското право, е прието, че легитимирани да получат обезщетение по силата на чл.47 от Швейцарския граждански кодекс са роднините на убитото лице, близките на жертвата, които са тежко засегнати от смъртта, защото са поддържали тесни, по правило семейни отношения с нея. Очертано е, че размерът на обезщетението за настъпилата морална вреда се определя по справедливост при преценка както на обстоятелствата, така и на степента на вината - чл.43, ал.1 от същия кодекс и тази съвкупна оценка включва интензитета и продължителността на ефектите от смъртта върху личността на засегнатото лице, степента на родство, интензитета на контактите преди смъртта, възрастта на убитото лице, както и всякаква съвина на пострадалия -чл. 44, ал. 1 ШГК.

Изведено е, че при доказаност на осъществения деликт, на обстоятелството, че ищците са роднини по права линия - съответно майка и син на починалата А., те са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение. Анализирано е, че в съдебната практика на Швейцария е установен двуфазен модел за определяне на обезщетението за неимуществени вреди: първата фаза е обективна като това е една основна сума като ориентир, която съобразно Наредба за застраховането на МПС(чл.3 ал.1) е с минимално установеното застрахователно покритие за майката от 20 000 до 30 000 шв.франка, а за детето - 25 000 шв.франка. Очертано е, че във втората фаза се осъществява индивидуализация на обезщетението чрез съобразяване на конкретни елементи като тежестта на вината, поведението на пострадалия, вида на личните отношения между починалия и неговите близки и др.

В тази връзка конкретните индивидуализиращи спора факти са възприети в следния смисъл: „След навършване на пълнолетие през 2001г. и до смъртта си през 2013г. пострадалата не е поддържала контакти с ищците поради пребиваването си в чужбина. В период от почти над 10 години, преди настъпване на ПТП, тя се е отказала от живеене в едно домакинство и контактите й с тях не са били нито близки, нито интензивни. Видно от Удостоверение от 03.05.2018г. на МВР се установява, че за периода от 01.01.2008г. до 31.08.2013г. А. К. Й. има влизания в България както следва: за 2008г. - пет влизания и шест излизания; за 2009г. - четири влизания и четири излизания; за 2010г. - три излизания; за 2012г. - едно влизане; за 2013г. - едно излизане и едно влизане на 31.08.2013г. Детето е родено през 2003г. като грижите и възпитанието за него са възложени в тежест на баба му З.. Последните две години преди датата на смъртта починалата се е връщала веднъж годишно в България“.

Като от значение е преценен и фактът, че адресът на пребиваване на А. Й. е бил обявен за издирване в контекста на извода, че отсъства житейска и морална логика щом ищците твърдят, че са били в много добри отношения с пострадалата приживе и много тежко преживяват нейната загуба, те да не знаят къде точно е пребивавала същата, с какво се е занимавала или как биха могли да се свържат с нея. Прието е, че пострадалата не е поддържала контакти със семейството си към датата на смъртта, поради което присъдените от СГС обезщетения (200 000 лв. за детето и 150 000 лв. за майката) са в завишен размер и не отразяват реално обема на вредите, както и икономическата конюктура в страната спрямо годината на деликта. С тези аргументи е прието, че следва да бъдат намалени до 100 000 лв. за детето и до 80 000 лв. за майката.

Съпричиняването от страна на загиналата (по своевременно наведено възражение на застрахователното дружество) е счетено за осъществено в приетия от СГС размер – 50%, с оглед на което въззивната инстанция е потвърдила решението за уважаване на исковете за сумата от 40 000лв. за ищцата и 50 000лв. за малолетния ищец и е постановила отхвърляне на исковете за разликата до уважения от първоинстанционния съд размер съответно от 75 000лв. и 100 000лв.

Искането за осъществяване на факултативния касационен контрол е неоснователно:

И трите поставени въпроса нямат характеристика на правни, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС. Те са питане дали обжалваният акт е правилен - правилно ли е приложен чуждият материален закон, преценена ли е съдебната практика, правилен ли е изводът, че на ищците се дължи обезщетение, правилно ли е преценен неговият размер. Въпросите съставляват касационни оплаквания по чл.281,т.3 ГПК, а основанията за касиране на решението са различни от основанието по чл.280,ал.1 ГПК, което може да обуслови осъществяването на касационната проверка за правилност. Въпроси, които са по правилността на решението нямат характеристика на обща предпоставка, а единствено въз основа на нея може да бъде допуснат факултативният касационен контрол. Няма как въпроси по правилността на решението да доведат до принос в тълкуването, който да осигури разглеждането на делата според точния смисъл на законите, поради което е изключено и приложното поле на въведената към въпросите допълнителна предпоставка - от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Необосновано е и приложното поле на директното основание по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК.

Този особено съществен порок на решението щеше да е налице и би обусловил осъществяването на касационния контрол, при положение, че възприетото в мотивите на въззивната инстанция за отсъствие на близки отношения между загиналата и претендиращите обезщетение действително съответстваше на събраните по делото доказателства. Възприетите и очертани в обжалвания акт взаимоотношения отричат напълно материалноправната легитимация на ищците съобразно приложимия материален закон, обуславят отхвърляне на исковете (а не извод за намаляване на обезщетението), след като с въззивната жалба на първо място се оспорва качеството им на правоимащи, правото да получат каквато и да била парична компенсация за моралните си вреди.

В случая обаче въззивната инстанция некоректно и безкритично е „копирала“ дословно съображения от мотиви към друго съдебно решение - това по в.гр.д.№ 554/2023г. на САС относно възприетите в него факти по друг спор с предмет обезщетение за вреди от същото пътно произшествие, в което е прието „След навършване на пълнолетие в 2001 г. и до смъртта в пътния инцидент в август 2013 г., пострадалата не е поддържала контакти с въззивника по причина на пребиваване в чужбина. В период от време от почти над 10 години, преди настъпване на ПТП, тя се е отказала от живеене в едно домакинство и контактите й с въззивника не са били нито близки, нито интензивни“ - факт, служебно известен на настоящия състав, който постанови решението по т.д.№ 881/2024г. на І т.о. на ВКС. Вместо шаблонното възпроизвеждане на чужди мотиви, основани на различни свидетелски показания, въззивната инстанция би следвало да анализира събраните по делото обяснения на св. А., които не установяват възприетите и изложени в обжалвания акт обстоятелства за взаимоотношенията между А., майка й и сина й. Изводът, че решението на А. да замине да работи и живее в чужбина, няма как да се идентифицира на „отказ“ да живее с майка си и детето си и да поддържа контакти с тях. Така очертаното несъответствие на фактическите изводи на САС с ангажираните по делото доказателства, дава основание за извод за необоснованост на въззивното решение, за неаргументираност на фактическите изводи спрямо събрания доказателствен материал, за изопачена интерпретация на гласните доказателства, но не и за очевидна неправилност.

При недопускане на касационното обжалване по касационната жалба на застрахователното дружество, настоящият състав не разглежда и не обсъжда искането за допускане на касационното обжалване по насрещната касационна жалба на ищците – чл.287,ал.4 ГПК.

На пълномощника, осъществил безплатна защита на ищците за изготвянето на отговор на касационната жалба следва да бъде присъдено претендирано адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗАдв., което съдът определя в общ размер от 700 евро.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.