Определение № 2572 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3704/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от М. С. Н., чрез адвокат И. Я., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Благоевград №267/29.05.2024г., допълнено с определение №829/25.07.2024г., постановено по в.гр.д.№376/2024г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Насрещната страна ТП „Държавно горско стопанство Сандански“ с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като наведените от страната основания по естеството си представляват касационни оплаквания. Излага още, че дори да се приеме, че са формулирани въпроси, те са свързани с недобросъвестното изпълнение на задълженията на работодателя, които не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Сандански, постановил друго, с което отхвърлил предявените от М. С. Н. срещу ТП „Държавно горско стопанство Сандански“ искове за отмяна на Заповед №РД-07-133/03.10.2023г. на директора на ТП „ДГС – Сандански“ за прекратяване на трудовото му правоотношение; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „лесничей“, както и за осъждане на ТП „Държавно горско стопанство Сандански“ да му заплати сумата от 7 710,40лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението, за период от четири месеца, считано от 05.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете – 23.10.2023г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 01/10.01.2007 г., с който ищецът М. С. Н. бил назначен на длъжността „горски стражар" в Държавно лесничейство – Сандански. С допълнително споразумение от 15.09.2020г. М. Н. бил преназначен на длъжност „лесничей" в ТП „ДГС – Сандански“. Част от изискванията за заемането на тази длъжност, посочени във връчената на ищеца длъжностна характеристика, били: висше образование – бакалавър – технология на дървесината; поне една година стаж като лесовъд; компютърна техника; умение за работа със софтуерните продукти, специализирани за отрасъла. Съдът установил, че на 08.08.2023г. директорът на ТП „ДГС – Сандански“ утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „лесничей“, според която част от изискванията за заемането ѝ били: образователна степен – бакалавър, специалност „горско стопанство”; компютърна техника; умение за работа със софтуерните продукти, специализирани за отрасъла. Посочил, че останалите единадесет изисквания били идентични с тези по предходната характеристика, а в описанието на основните функции и задължения било допълнено задължението за издаване на позволителни за сеч по утвърден образец, чрез интегрирана система „system.iag.bg”. Съдът констатирал, че на 08.08.2023г. ищецът отказал да получи новата длъжностна характеристика, което обстоятелство било удостоверено в нарочен протокол подписан от двама свидетели. Приел за установено и безспорно обстоятелството, че М. С. Н. имал завършено висше образование, с образователно - квалификационна степен „бакалавър” и специалност „Технология на дървесината и мебелите”. Посочил, че съобразно представеното по делото уверение, издадено от Лесотехнически университет, факултет „Горско стопанство”, през 2021/2022 год. ищецът завършил семестриално обучението си по специалността „Лесоползване и икономика на ГС” за образователно квалификационна степен „магистър”, като му предстояла дипломна защита. Съдът кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел К., лесничей в ответното ДГС, от които приел за установено, че след извършената промяна в длъжностната характеристика за длъжността „лесничей“, от лицата, които са я заемали в ДГС – Сандански било поискано да представят доказателства за притежавано висше „инженерно” образование. Установил още, че с писмо изх. № 23082940/19.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, на основание чл. 333, ал.1, т. 4, т.5а от КТ, било дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на М. Н., на основание чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ. На 25.09.2023г., в присъствието на двама свидетели, последният отказал да получи писмено предизвестие с изх. № 11-00-169/ 25.09.2023 г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ. Въззивният съд установил, че процесната заповед № РД-07-130/ 03.10.2023г. за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ, била връчена на ищеца на 05.10.2023 г. В същата било посочено, че във връзка с необходимостта от постигане на по-високи резултати в дейността и за повишаване качеството на работата, била извършена промяна в длъжностната характеристика на длъжността „лесничей”, като за изпълнението ѝ било поставено изискването за издаване на позволителни за сеч чрез интегрираната система „system.iag.bg” за обекти, в които на територията на стопанството осъществява дърводобив. Посочено било още, че ищецът не можел да изпълнява новите задължения, тъй като не отговарял на изискването на чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че работодателят извършил изменение на трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност, чрез добавяне на ново задължение (издаване на позволителни за сеч), за което имало нормативно установено изискване за образование. Посочил, че към момента на утвърждаване на новата длъжностна характеристика, ищецът не е притежавал необходимото образование за изпълнение на предвидените в същата задължения, поради което е било осъществено посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. Направил извод, че процесната заповед била ясна и мотивирана. Работодателят е изпълнил вменените му от закона задължения да предостави възможност на работника да удостовери притежаваното от него и необходимо за заемане на изпълняваната длъжност образование, както и да получи предварително разрешение за прекратяване на трудовото му правоотношение. Направил извод за липса на злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване трудовото правоотношение на М. Н., тъй като изискването за образование било нормативно установено и не зависело от неговата воля. Изложил съображения, че добавянето на нови трудови функции към съществуващите в предприятието длъжности било в рамките на правомощията на работодателя и било обусловено от неговите нужди. По изложените съображения съдът направил извод за неоснователност на предявените искове. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е дал отговор на въпроса (при направено своевременно с исковата молба твърдение за злоупотреба с право) дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че решението противоречи на практиката на ВКС в решение №192/14.06.2013г. по гр.д.№680/2012г. на ІV г.о. и решение №345/06.03.2014г. по гр.д.№3868/2013г. на ІV г.о. Навел е и довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №58/30.07.2015г. по гр.д.№2600/2014г. на ІV г.о. по отношение на извода на съда, че при уволнението на ищеца не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства относно влошените отношения на ищеца с директора на териториалното поделение. Основанията за допускане на касационното обжалване са регламентирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Според нея и според разясненията по приложението ѝ дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да е посочил точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, и по отношение на които са налице предвидените в чл. 280 от ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т.3 ГПК, както следва: са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС (решенията по чл.290 от ГПК), която следва да бъде посочена – т.1; са разрешени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (необходимо е посочване на решенията) – т.2; когато разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (посочва се коя), или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите (изясняване на правната норма) са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т.3). Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите (т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Върховният касационен съд не може да допусне обжалването по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от посочения от жалбоподателя, освен ако той не е свързан с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, респективно с неговата очевидна неправилност. Съдът може само да конкретизира, преформулира или уточни поставения от страната въпрос, но не и да го определи въз основа на касационните оплаквания или да го изведе от посочените съдебни актове. Както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях, и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, поставените от касатора въпроси са некоректно зададени и обусловени от несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото и релевантни доказателства; преценил е относимите обстоятелства при изграждане на фактическите и правните си изводи; разгледал е въведените от страните и относими към предмета на спора доводи и възражения, като е направил самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства. В същото съдът се е произнесъл по направеното от страната възражение за злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като намерил същото за неоснователно, с оглед нормативно установеното изискване за образование за изпълнение на възложените му задължения за издаване на позволителни за сеч. Поставените от страната въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно решение, които както беше посочено, не са основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът М. С. Н. следва да бъде осъден да заплати на ТП „ДГС – Сандански“ сумата от 850 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът