Определение № 219 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 437/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т. против решение №520/04.11.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 581/2011 г. от Окръжен съд – Враца. Ответниците по касационната жалба не са взели становище, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. По делото, на л.7 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№5153/19.10.2009 година, издадено от [община], сочещо, спорния имот е с данъчна оценка от 373,10 лева за жилищната сграда и 439,70 лева за стопанската сграда. Сборът от тези суми – 812,80 лева, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е и цена на предявения иск за собственост, което обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради цена на предявения иск под 5000 лева. По изложените съображения и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия