Определение № 2210 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. А. чрез адв. Й. Д. Й. - САК, срещу въззивно определение № 12960 от 21.08.2024 г. по въз. ч. гр. д. № 7568 по описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 20067380/16.11.2022 г. по гр. д. № 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, с което районният съд е върнал искова молба с вх. № 22025143/21.12.2020 г., депозирана от Н. А. срещу Административен съд - Враца, с която са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДиск. вр. чл. 20 ХОПЕС вр. чл. 14 ЕКЗПЧОС, и е прекратил производството по гр.д. № 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено въз основа на мотиви, противоречащи на относимия закон; че решаващият състав погрешно в правните си изводи е приел, че жалбоподателят не е отстранил твърдяни нередовности в исковата молба, депозирана от него пред компетентния съд. Моли за отмяна на атакуваното определение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно следния въпрос: „Налице ли е дискриминационно отношение от страна на сезирания компетентен съд при отказ да назначи служебна защита на сезиращото го лице?“. Не е постъпил отговор от насрещната по касация страна – Административен съд – Враца. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, състав на СГС е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийския районен съд искова молба с вх. № 22025143/21.12.2020 г. С нея жалбоподателят ищец е сезирал съда с искане на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДиск. да бъде признато за установено, че в периода от 02.01.2016 г. до 15.12.2020 г. Административен съд - Враца е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 и 3 вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗДиск, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация спрямо него чрез неравно третиране по признака „лично положение“, и за осъждане на Административен съд - Враца да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Въззивният съд е посочил, че с разпореждане № 20213123/17.11.2021 г. по гр. д. № 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, първоинстанционният съд е констатирал нередовност на исковата молба и я е оставил без движение с дадени подробни указания на ищеца с нарочна молба с препис за ответника в едноседмичен срок от съобщението точно и ясно да уточни дали Административен съд - Враца при произнасянето си по чл. 95 ГПК във връзка с искането на ищеца за предоставяне на правна помощ е третирал същия по-неблагоприятно на основата на защитения признак „лично положение“ спрямо други лица по идентични дела пред Административен съд - Враца; указал е изрично жалбоподателят да уточни конкретно какво е личното му положение като същият е бил предупреден за неблагоприятните последици при неотстраняване на констатираните от съда нередовности - връщане на исковата молба. Въззивният съд е констатирал, че жалбоподателят е депозирал молба с изх. № М-3094/07.12.2021 г. на Затвора в Пазарджик и с вх. № 25176190/13.12.2021 г. в регистъра на СРС, в която е уточнил, че личното му положение е на „молител, ищец или жалбоподател“, като в това му качество не е била удовлетворена молбата му за правна помощ и не му е бил назначен адвокат, а на други „молители, ищци или жалбоподатели“ бил назначаван служебен адвокат без оглед на предмета на техните дела. Въззивният съд е посочил, че с определение № 20067380/16.11.2022 г. по гр.д. № 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 20213123/17.11.2021 г. След констатация на установените в процеса факти въззивният съд е изложил съображения във връзка с основните положения, съдържащи се в Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) като е посочил, че съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Следователно, според въззивния съд, за да бъдат доказани фактите, от които може да се направи предположение, че е осъществена форма на дискриминация, следва тези факти първо да бъдат твърдени от ищеца в производството по чл. 71 ЗЗДискр. Въззивният съд е подложил на анализ исковата молба на жалбоподателя като е констатирал, че същият е заявил, че е бил третиран неравно на основание защитения признак „лично положение“ от ответника Административен съд - Враца в сравнение с други молители, като не му е била уважена молбата за назначаване на служебен защитник като същият не е посочил конкретно в какво се изразява признака „лично положение“, нито е изложил твърдения за други случаи за сравнение, от които да може да се направи извод за вероятно неравно третиране - сходни дела, по които сходни страни при сходни обстоятелства са получили поискана правна помощ. Въззивният съд е посочил, че районният съд е констатирал тази нередовност и е дал указания на ищеца като с уточнението на исковата молба с вх. № 25176190/13.12.2021 г. в регистъра на СРС ищецът отново е преповторил твърденията си, като единствено е посочил, че „личното му положение“ е на „молител, ищец или жалбоподател“. На база на така установеното, въззивният съд е посочил, че в настоящия случай процесната искова молба действително е била нередовна; първоинстанционният съд правилно е заключил, че указанията не са били изпълнени, и правилно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК - върнал е исковата молба, поради което въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение. По допускането на касационно обжалване на въззивното определение настоящата касационна инстанция съобрази следното: Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно. Единственият въпрос, който поставя касаторът в настоящото производство, е въпрос по съществото на спора, по повод на което е било образувано производството по гр. д. № 64339/2020 г. по описа на СРС. В настоящото частно касационно производство предметът на обсъждане е различен. Касационната инстанция е обвързана от въпросите, които са поставени от касатора. Тя няма право да ги извлича и формулира от изложените в касационната жалба съображения. Предвид тези основни постановки на касационното производство следва да се отбележи, че спрямо така поставения от касатора въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното определение на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е изхождал от това кога и в какви случаи е налице неравно третиране, а е изхождал единствено от предмета на развилото се пред него производство – налице ли е нередовност на подадената от касатора искова молба и дали е правилно определението на съда за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. За пълнота на изложението, с оглед конкретиката на настоящия спор, следва да се посочи, че всяка искова молба, която поставя началото на едно производство по решаване на граждански спор, би била редовна единствено когато в нея са изложени ясни и конкретни факти и обстоятелства, които дават възможност на ответника да разбере същността на спора и да може да организира своята адекватна защита. Излагане на общи твърдения и цитиране на разпоредби от нормативни актове без привръзката им към конкретни факти не очертава предмета на спора, както за съда, който следва да го разреши, така и за ответника, който следва да се защити. В обобщение настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от касатора основание за това по чл. 280, ал. 1, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,