Определение № 672 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 393/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12563/07. 11.2022 г. на „Планински капитал“ ООД, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Х., срещу въззивно определение № 890/13.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 760/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Определението на първоинстанционния съд по чл. 63 ГПК за продължаване на определен срок по молба на заинтересованата страна подлежи ли на обжалване пред въззивния съд. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение подадената от „Планински капитал“ ООД частна жалба срещу определение № 397/06.07.2022 г. по гр. д. № 532/2022 г. на Районен съд - Разлог, с което е върната исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. Въззивният съд е приел, че пред Районен съд - Разлог е образувано гр. д. № 532/2022 г. по предявен иск с правно основание чл. 6, ал. 1 т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС от "Планински капитал" ООД, чрез управителя му Е. С., в качеството му на управител на ЕС в комплекс "Панорама", с искане ответникът П. Д. Х. да бъде осъден да заплати суми, съставляващи неизплатени в изпълнение на ОС на ЕС суми за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост, в която е собственик на самостоятелен обект, за периода - 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. С разпореждане № 621/23.05.2022 г. по гр. д. № 532/2022 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от получаването на съобщението да уточни, кой е ищец по предявените искове, да представи пълномощно за адв. Х., от което да е видно, че тя е редовно упълномощена да предявява иск пред съда от името на ищеца или да бъдат потвърдени извършените до този момент по делото процесуални действия, както и да внесе дължимата държавна такса в размер на 434 лева. На ищеца са указани неблагоприятните последици, предвидени в разпоредбата на чл.129, ал. 3 ГПК. Разпореждането му е съобщено чрез връчването му на адв. Х. на 25.06.2022 г. На 01.07.2022 г. е депозирана писмена молба на основание чл.63, ал. 1 ГПК, с която е поискано продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с още две седмици. В молбата е посочено, че поради независещи от ищеца обстоятелства, определената държавна такса все още не е внесена по сметката на съда, тъй като управителят на "Планински капитал" ООД е наредил сумата от банкова сметка в Русия, като страната е била в очакване сумата да бъде преведена по сметката на пълномощника по делото, който да заплати дължимата държавна такса. Даденият срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е явно недостатъчен, поради което се иска продължаването му по реда на чл. 63, ал. 2 ГПК с още две седмици. С определение № 397/06.07.2022 г. молбата по чл. 63, ал. 2 ГПК е оставена без уважение и исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че ищецът не е посочил конкретна обективна причина за продължаване на срока за отстраняване на констатираните по делото нередовности на исковата молба на основание чл. 63 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба. Посочването в молбата, че управителят на "Планински капитал" ООД е наредил превеждане на сумата от сметка, на която е титуляр в Русия, по сметката на упълномощения адвокат в Република България, не съдържа посочване на никаква обективна пречка, която да обосновава поради каква причина тази сума не е била преведена по банков път. Не е отстранена и нередовността във връзка с активната процесуална легитимация за предявяване на иска по ЗУЕС. В исковата молба като ищец е посочен управителят на "Планински капитал" ООД в качеството му на председател на УС на ЕС, без да са представени доказателства, че управителят на дружеството - ищец е и управител на ЕС в комплекс "Панорама" към датата на предявяване на иска. Липсват доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че управителят на "Планински капитал" ООД е и управител на ЕС в комплекс "Панорама", който е активно процесуално легитимиран да представлява ЕС пред съда по предявените искове срещу етажен собственик. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Поставеният въпрос, касаещ възможността за обжалване на определение по чл. 63 ГПК за продължаване на срок по молба на заинтересованата страна, не е обуславящ за решаващите изводи в обжалваното определение и е неотносим. Въззивният съд е приел, че не са изпълнени дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Ето защо така формулираният въпрос не осъществява изискването за обща предпоставка за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, съгласно която контролът за законосъобразност върху определението, с което съдът се произнася по искане за продължаване на нерешителни срокове, следва да се осъществи в рамките на проверката за законосъобразност на съдебния акт, констатиращ изтичането на срока и съответно настъпването на неблагоприятните за страната правни последици /в този смисъл - определение № 573/09.10.2015 г. по ч. т. д. № 2042/2015 г. на ВКС, II т.о./. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касация. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.