Решение № 96 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 85/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „И” О. срещу определение № 528 от 14.12.2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по ч.гр.д. № 484 от 2009 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „И” О. против определение № 2* от 18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. на Варненския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Ответниците по частната жалба”Валентина-2000” А. и Й. Г. Ц. не вземат становище. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 13.01.2010 г., а частната жалба е подадена на 15.01.2010 г./ и срещу акт на ВКС, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: По делото е установено следното: Гр.д. № 7* от 2009 г. на Варненския районен съд е образувано по предявен от „В” А. срещу Й. Г. Ц. и „И” О. установителен иск за собственост върху 47 % ид.ч. от дворно място в гр. В., ул.”Л” № 1, без построените в него сгради, представляващо ПИ № 129 и ПИ № 135 по плана на 7-ми микрорайон на гр. В.. С определение № 1* от 17.07.2009 г. Варненският районен съд е прекратил образуваното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Варненския окръжен съд. С определение № 2* от 18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. Варненския окръжен съд е отменил това определение, но вместо да повдигне спор за подсъдност и изпрати делото за решаване на компетентния Варненски апелативен съд, недопустимо е върнал делото за разглеждане от Варненския районен съд /по същество произнесъл се е по спор за подсъдност, по който съгласно чл.121 от ГПК не е бил компетентен да се произнася/. Тоест, по ч.гр.д. № 484 от 2009 г., образувано по частна жалба срещу определението на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1* от 2009 г., съставът на ВКС, Второ г.о. е действал като касационна /трета/ инстанция. Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, в тези случаи е допустимо касационно обжалване само на два вида определения: определения на въззивни съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Безспорно определението на ВОС по ч.гр.д. № 1* от 2009 г. не е измежду първия вид определения, тъй като с него не се оставя без уважение, а напротив-уважава се подадената пред ВОС частна жалба. Това определение обаче е определение по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на производство по подсъдността, което съгласно разпоредбите на новия ГПК е отделно производство /в този смисъл заглавието на раздел III на част В. „И”, дял П. „Производство пред първата инстанция”, глава дванадесета „Подсъдност”/. Поради това неправилно съставът на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба срещу това определение на ВОС, вместо с оглед наличието или липсата на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК да прецени дали касационното обжалване на това определение е допустимо и ако е допустимо- да разгледа частната жалба по същество. Поради гореизложеното, обжалваното определение на ВКС по ч.гр.д. № 484 от 2009 г. следва да бъде отменено, а делото- върнато на същия състав на ВКС за произнасяне по частната жалба. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение