Определение № 830 от 03.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1652/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Министерство на околната среда и водите срещу решение № 281 от 02.05.2023 г. по т.д. 714/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261378/19.04.2022 г. по търг. дело № 8283/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което ответникът Министерство на околната среда и водите е осъден да заплати на [община] на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 329 559,06 лева без ДДС, представляваща неплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR51011116-С032 от 06.08.2012 г., ведно със законната лихва от 20.07.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 37 429,51 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от датата на падежа до 20.07.2016 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост.

Излага, че предявените искове са неоснователни предвид правомерно упражненото право от ответника да наложи корекция за извършеното от ищеца нарушение на приложимото законодателство в областта на възлагането на обществени поръчки. По тези доводи моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

„1. Представляват ли нарушение на чл. 27а, ал. 8 ЗОП (отм., ред. ДВ бр.33/2012 г.) и чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.) следните действия: в обявление за поръчка с изх. №4-12-00-184 от 30.10.2013 г., публикувано в Регистъра на обществените поръчки (РОП) на Агенцията по обществени поръчки (АОП) в т. IV.3.3 и IV.3.4, възложителят [община] е посочил като срок за закупуване на документацията за участие датата 06.12.2013 г., а крайният срок за получаване на оферти е определен на 16.12.2013 г. Между тези дати има 10 календарни дни, което е в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.) - в редакцията му към ДВ, бр. 15/2013 г., а именно, че документацията за участие може да се закупува или получава до 10 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите. Вследствие на получени в [община] искания за разяснения основно за изготвянето на ценовите предложения, последното от които от 05.12.2013 г., възложителят отправя допълнителни разяснения към участниците с писмо изх. № 2-26-00-858/14.12.2013 г.

Поради краткостта на оставащия срок до крайния срок за получаване на оферти — по-малко от 6 дни, и на основание чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.) се е наложило да се направи промяна, с която да бъде удължен срокът за подаване на оферти, поради обстоятелството, че същият е недостатъчен. Възложителят с решение № 81 от 14.12.2013г. е променил срока за получаване на оферти от 16.12.2013 г. на 21.12.2013 г., както и условията за отваряне на офертите - вместо на първоначално определената дата 17.12.2013 г., отварянето е предвидено за 27.12.2013 г.

С решението за промяна възложителят е удължил само срока за получаване на оферти, но не и срока за закупуване на документация. По този начин се ограничава със 7 дни възможността за закупуване на документация за участие от страна на заинтересованите лица в нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗОП (отм.). В разпоредбата на чл. 27а, ал. 8 от ЗОП (отм.) е посочено, че „след изтичането на срока по ал. 3 възложителят може да публикува решение за промяна, само когато удължава обявените срокове в процедурата“. В ал. 8 на чл. 27а от ЗОП (отм.) е обективирано задължение на възложителя да удължи обявените срокове в процедурата, в случай че се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите.

И при двете хипотези, законодателят е използвал множествено число „срокове“, следователно е имал предвид, че следва да се променят всички обявени срокове, включително и срокът за закупуване на документация. Съгласно чл. 27а, ал. 8 от ЗОП (отм.) възложителят е длъжен да удължи обявените срокове в процедурата, изискването е за „обявените срокове“, от което следва, че срокът за закупуване на документацията задължително трябва да бъде увеличен заедно със срока за получаване на оферти. Нормата е с императивен характер и нарушаването й представлява противоречие със закона.

С решението за промяна от 14.12.2013 г. това не е направено, поради което решението се явява законосъобразно по начин на обявяване, но не и по обхват. При удължаване на срока за получаване на оферта, без да се удължи/възобнови срока за получаване на документация за участие, на практика се нарушава императивната норма, документацията за участие да може да се закупува или получава до 10 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите. Това е нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗОП (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.), тъй като от датата, на която изтича срокът за получаване/закупуване на документация за участие до крайния срок за получаване на оферти има 15 дни.

Посочената норма установява императивно наличието на разлика между срока за закупуване на документация и срока за получаване на оферти не повече от 10 дни, без да прави разлика дали има или не удължаване на срока за получаване на оферти. Прилагането й не се изключва и в различните хипотези на чл. 27а от ЗОП (отм.) за удължаване срока за получаване на оферти.

2. В случай че горните действия представляват нарушение на ЗОП (отм.), следва ли да бъдат квалифицирани по т. 4 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от МОФК - недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/за публичен достъп до публичната покана, което обосновава финансова корекция в размер на 5 %, тъй като срокът, който потенциалните участници имат за получаване на документация е по- малък от 80 % и по-голям от 60 % от срока за получаване на оферти. В настоящия случай, срокът за закупуване на документация е по малък със 71 % от срока за получаване на офертите;

3. В случай че горните действия представляват нарушение на ЗОП (отм.), то това нарушение реално ли е, представлява ли „нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (Регламент № 1083/2006). Това нарушение има ли реални или потенциални финансови последствия за общия бюджет на Европейския съюз, и следва ли да се налага финансова корекция на субекта, който го е извършил?

4. Следвало ли е да се допусне съдебно-икономическа експертиза с въпрос/задача да се установи финансовото влияние на установената нередност, заради която е наложена финансова корекция, тъй като с оглед характера на установеното нарушение, финансовата вреда е потенциална и се предполага. Може ли вещото лице да даде становище (заключение) на чисто правен въпрос, който се регулира от норми на приложимото законодателство. Т.е. въпрос, който не изисква други специални знания, с които съдът не разполага? Следва ли съдът да кредитира становище (заключение) на вещо лице по такъв правен въпрос?

5. Законосъобразно ли Управляващият орган на „ОПОС 2007-2013 г.“ се е позовал на ПМС № 162 от 17.06.2014 г. за изменение и допълнение на МОФК, в сила от 24.06.2014 г., при налагане на финансовата корекция? Съда следва да се произнесе по тълкуването на разпоредбата на § 23 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ПМС № 162 от 17.06.2014 г. „Постановлението се прилага при извършване на финансови корекции във връзка с нарушения, открити след влизането му в сила“.“

Моли решението да бъде допуснато до касация по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поддържа въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касация, [община], оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждането на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и не е спорна между страните, а спорът е правен – дали са налице предпоставките за упражняване правото на ответника да наложи финансова корекция въз основа на твърдяната от него установена нередност, липсата на които предпоставки би обусловила основателността на предявения от [община] осъдителен иск, съответно на акцесорната претенция за мораторна лихва.

По така изведения като спорен между страните въпрос е приел, че [община] като възложител е спазила срока по чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.), което не е и спорно, доколкото в обявлението за откриване на процесната обществена поръчка с изх. №4-12-00- 184 от 30.10.2013 г., публикувано в Регистъра на обществените поръчки на АОП, като срок за закупуване на документацията за участие е посочена датата 06.12.2013 г., а крайният срок за получаване па оферти е определен на 16.12.2013 г., т.е. между тези дати има 10 календарни дни, което е в съответствие с изискванията на цитираната разпоредба.

Отчел е, че оспорваната с исковете финансова корекция е наложена за нарушение на разпоредбите на чл. 27а, ал. 8 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.) и чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.), допуснати от [община] в качеството й на възложител на обществената поръчка в резултат на взетото решение за промяна № 81/14.12.2013 г., публикувано в регистъра на обществените поръчки на АОП, с което срокът за получаване на офертите е променен, като вместо до 16.12.2013 г. е удължен до 21.12.2013 г., както и условията за отваряне на офертите – вместо на първоначално определената дата 17.12.2013 г., отварянето е предвидено за 27.12.2013 г. Счел е, че удължаването на срока е извършено в хипотезата на чл. 27а, ал. 8, т. 2 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.) – възложителят е длъжен да удължи обявените срокове в процедурата, когато се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите, включително поради необходимост от разглеждане на място на допълнителни документи към документацията или оглед на мястото на изпълнение.

Счел е за неоснователен довода на МОСВ, обосноваващ налагане на финансовата корекция, че като е удължил само срока за получаване на оферти, без да удължи и срока за закупуване на документация, възложителят е нарушил разпоредбата на чл. 27а, ал. 8 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.), което е довело и до нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.), като е посочил, че напълно споделя изразените съображения в този смисъл по сходен казус в решение № 50129/29.03.2023 г. по т.д. № 668/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО. Подчертал е, че разпоредбата на чл. 27а, ал. 8, т. 2 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.) е специална и че задължението на възложителя за удължаване на обявените срокове е пряко свързано с преценка за недостатъчност на един от тези срокове - този, в който потенциалните участници следва да подготвят и да подадат офертите си за обществената поръчка. Възприел е даденото с горецитираната практика на ВКС разрешение, че удължаването само на срока за получаване на оферти в случай на преценка от страна на възложителя, че са налице предпоставките по чл. 28, ал. 8, т. 2 ЗОП (отм.), не и на срока за закупуване на документация, не може „a priori“ да се квалифицира като нарушение на правилата на ЗОП (отм.), без да се вземат предвид сроковете по чл. 64 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.) и периода от време, в който всички проявяващи интерес към конкретната обществена поръчка субекти са имали възможност да се запознаят с нейните параметри и да се включат в процедурата за нейното възлагане като си набавят необходимата документация и като подготвят и подадат офертите си.

Счел е, че анализът на разпоредбата на чл. 27а, ал. 8, т. 2 във връзка с разпоредбите на чл. 27а, ал. 1 - ал. 5 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.), води до извод, че в хипотезата на чл. 27а, ал. 8, т. 2 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.) целта е да се удължи срока за получаване на оферти по отношение на всички заинтересовани лица, които в обявения от възложителя срок вече са закупили документи за участие, за да могат те ефективно и пълноценно да подготвят офертите си и обществената поръчка да се проведе в реална, а не във формална конкурентна среда.

Добавил е, че в хода на процеса ответникът не е твърдял и не е ангажирал доказателства, че след удължаване на срока за получаване на оферти интерес към участие в обществената поръчка са проявили и други лица, извън заинтересованите (ДЗЗД „Аполония 2 СЗР-2013“; Консорциум „Екострой-БК“ ДЗЗД и Консорциум „Страбилд“), закупили документи в срок до 06.12.2013 г. и подали след това оферти в удължения от възложителя срок до 21.12.2013 г., поради което е приел, че като не е удължил и срока за закупуване на документация в хипотезата на чл. 27, ал. 8, т. 2 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.), възложителят не е извършил нарушение на правилата на ЗОП (обн. ДВ. бр.28/2004 г., отм. ДВ. бр. 13/2016 г.), което да е създало условия за ограничаване участието в процедурата на неопределен брой потенциални кандидати. Допълнил е, че при липса на доказателства, че след удължаване на срока за получаване на оферти интерес от участие в процедурата са проявили и други лица, то дори да се приеме, че е допуснато нарушение на посочените разпоредби, същото има формален характер, тъй като не води до накърняване на принципите по чл. 2 ЗОП (обн. ДВ. бр.28/2004 г., отм. ДВ. бр. 13/2016 г.) за публичност и прозрачност на обществената поръчка, за свободна конкуренция, за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Посочил е, че съгласно чл. 10, ал. 1 от приетата с ПМС № 134/2010 г.

Методология, действала по време на провеждане на процедурата, когато констатираното нарушение няма и не би имало финансово отражение, не се налага финансова корекция, т.е. за „нередности“, които имат по-скоро формален характер и не водят до финансови загуби.

В тази връзка е изтъкнал, че е неоснователно възражението по въззивната жалба на ответника, че допуснатата от съда съдебно-икономическа експертиза нямала отношение към изясняване на спорните факти по делото и че заключението на вещото лице било в нарушение на материалния закон, тъй като бил разглеждан въпрос, за който било недопустимо събирането на доказателства, като е приел, че е било необходимо чрез специалните знания на експерт да се установи от финансова и икономическа гледна точка налице ли е финансово влияние на установената нередност, заради което е наложена финансова корекция, включително е възприел извода на експерта, че неудължаването от страна на възложителя и на срока за подаване на документи за участие в обществената поръчка, заедно с удължаване на срока за получаване на офертите, не е свързано с каквито и да било разходи и следователно не е налице финансово влияние на установената нередност, т.е. твърдяното от ответника нарушение, дори да е налице такова, не е довело до финансово отражение.

Изложил е допълнителни мотиви, че правото на ответника за налагане на спорната финансова корекция не може да бъде обосновано с т. 4.1 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията в редакцията след изменението от ДВ бр. 52/2014 г. Посочил е, че съгласно § 23, ПМС № 162/2014 г. се прилага за нарушения, открити след влизането му в сила, т. е. след 24.06.2014 г. Счел е, че като се изходи от общите правила за действие на правните норми във времето, преходната разпоредба на § 23 следва да се тълкува в смисъл, че изменената с ПМС № 162/2014 г.

Методология е приложима и по отношение на действия и бездействия на възложителите на обществени поръчки, осъществени преди 24.06.2014 г., но при условие, че същите са покривали фактическия състав на нарушение по действащото към момента на проявлението им законодателство в областта на обществените поръчки, за което нормативен акт е предвиждал налагане на финансова корекция, като се е позовал и на произнасянето в т. 3 от диспозитива на решение от 26 май 2016 г. на Съда на ЕС по съединени дела J. N., C-260/14 и J. B., C-261/14. Посочил е, че в случая към момента на вземане на решението за удължаване на срока за получаване на оферти – 14.12.2013 г., спрямо който следва да се преценява наличието или отсъствието на нарушение като основание за налагане на финансова корекция, е действала приетата с ПМС № 134/2010 г.

Методология, в приложенията на която не се съдържа нарушение „недостатъчен срок“ с характеристиките, описани в т. 4.1 от Приложение към чл. 6 на приетата с ПМС № 162/2014 г. Методология. Подчертал е, че в действащата към 14.12.2013 г. редакция на ЗОП от 2004 г. (отм.) няма въведено изискване за съотношение между сроковете за достъп до документация и за получаване на оферти в процедурата за възлагане на обществена поръчка, а са уредени само продължителността на сроковете и правилата за тяхното удължаване/намаляване, като възложителят, [община], е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 64 и чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм., ред. ДВ бр. 33/2012 г.).

Счел е, че при отсъствие в закона на изискване за съотношение между сроковете за закупуване на документация и за получаване на оферти няма законово основание да се приеме, че вследствие взетото решение за удължаване само на срока за получаване на оферти, възложителят е следвало и да удължи срока за закупуване на документация от потенциалните участници в процедурата за възлагане на обществена поръчка и без да стори това е осъществил нарушение на правилата на ЗОП (отм.), обосноваващо налагане на определената от УО финансова корекция. Обобщил е, че след като поведението на възложителя към момента на извършване на действията, за които е наложена финансова корекция, кореспондира с приложимите разпоредби на ЗОП (отм.) относно продължителността на сроковете и в актуалната към този момент редакция на Методологията за определяне на финансови корекции не е предвидено като основание за налагане на финансова корекция нарушение (нередност) „недостатъчен срок“, приетата впоследствие Методология в сила от 24.06.2014 г., в частност т. 4.1 от Приложение към чл. 6 от нея, не може да породи за УО, респ. за ответника, право за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договора за възлагане на обществената поръчка.

Добавил е, че прилагането на Методологията към действия/бездействия на възложителя, квалифицирани като нарушение въз основа на разпоредба от приет след проявлението им нормативен акт, е несъвместимо с правния ред на Република България и по същността си е равнозначно на недопустимо придаване на обратно действие на ПМС № 162/2014 г. Изтъкнал е, че дори да се приеме, че действията на [община] при вземане на решението от 14.12.2013 г. за удължаване на срока за получаване на оферти попадат в приложното поле на Методологията, приета с ПМС № 162/2014 г., като се има предвид направения извод за липса на извършено нарушение на правилата на ЗОП (отм.), с които УО е обосновал налагането на финансова корекция, спрямо тези действия приложение следва да намери разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от Методологията (ред. ДВ бр. 52/2014 г.), съгласно която наложените финансови корекции не се възстановяват от бенефициента, когато възложителят е спазил разпоредбите на приложимия нормативен акт по чл. 2, ал. 1, т. 1 (в т. ч. и ЗОП), по реда на който е възложена конкретната обществена поръчка или договор.

По тези съображения е счел за основателни и доказани предявените от [община] осъдителни искове и е потвърдил като правилно обжалваното първоинстанционно решение, с което исковете са уважени.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставеният от касатора първи въпрос по същество представлява отправено до касационния съд искане да извърши преценка за правилността на решаващите правни изводи на въззивния съд при изложената във въпроса фактическа обстановка, която проверка касационната инстанция не може да извърши на етапа на селектиране на касационните жалби, като проверката за правилност на въззивното решение е дължима едва след като бъде допуснато касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. В този смисъл соченият от касатора първи въпрос не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Следва да бъде добавено, че дори да се приеме, че въпросът може да бъде преформулиран като правен - относно приложението на чл. 27а, ал. 8 ЗОП /отм./ и чл. 28, ал. 6 ЗОП/отм./, то същият не покрива сочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по въпроса е налице съдебна практика по цитираното и от въззивния съд решение № 50129/29.03.2023г. по т.д. 668/2021г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, която не се нуждае от осъвременяване. С цитираното решение е прието, че разпоредбата на чл. 27а, ал. 8, т. 1 ЗОП (отм.) е специална и че задължението на възложителя за удължаване на обявените срокове е пряко свързано с преценка за недостатъчност на един от тези срокове - този, в който потенциалните участници следва да подготвят и да подадат офертите си за обществената поръчка.

Счетено е, че удължаването само на срока за получаване на оферти в случай на преценка от страна на възложителя, че са налице предпоставките по чл. 28, ал. 8, т. 1 ЗОП (отм.), не и на срока за закупуване на документация, не може a priori да се квалифицира като нарушение на правилата на ЗОП (отм.), без да се вземат предвид сроковете по чл. 64 ЗОП (отм.) и периода от време, в който всички проявяващи интерес към конкретната обществена поръчка субекти са имали възможност да се запознаят с нейните параметри и да се включат в процедурата за нейното възлагане, като си набавят необходимата документация и като подготвят и подадат офертите си. Посочено е, че анализът на разпоредбата на чл. 27а, ал. 8, т. 1 във връзка с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 - ал. 5 ЗОП (отм.) води до извод, че в хипотезата на чл. 27, ал. 8, т. 1 ЗОП (отм.) целта е да се удължи срока за получаване на оферти по отношение на всички заинтересовани лица, които в обявения от възложителя срок вече са закупили документи за участие, за да могат те ефективно и пълноценно да подготвят офертите си и обществената поръчка да се проведе в реална, а не във формална конкурентна среда.

Въззивният съд е споделил цитираната съдебна практика при разрешаване на конкретния спор, поради което и по този допълнителен довод въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация по формулирания от касатора първи въпрос.

Вторият и третият въпроси са поставени от касатора под условие, че бъде допуснато касационно обжалване по първия въпрос и бъде отговорено утвърдително на същия в целения от касатора смисъл, че е налице извършено от ответника нарушение, поради което и предвид горния извод на настоящия състав, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, касационно обжалване не следва да бъде допуснато по тези въпроси.

Изведеният от касатора четвърти въпрос не е от значение за правилното решаване на спора и в този смисъл не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касае изложени от въззивния съд допълнителни мотиви в отговор на доводите в жалбата на ответника, но не е относим към основния решаващ извод на въззивния съд, че не е налице извършено от ищеца нарушение, което да е основание за налагане на финансова корекция, респективно, че на това основание ищецът има право на претендираната сума по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ.

Петият въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но по отношение на него не е налице соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по въпроса съществува съдебна практика на ВКС по цитираното и от въззивния съд решение № 50129/29.03.2023г. по т.д. 668/2021г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, която не се нуждае от осъвременяване. С последното решение са изложени подробни мотиви по повдигнатия въпрос относно тълкуването на разпоредбата на § 23 от ПЗР на ПМС № 162/2014г. в смисъл, че изменената с ПМС № 162/2014 г. Методология е приложима и по отношение на действия и бездействия на възложителите на обществени поръчки, осъществени преди 24.06.2014 г., но при условие че същите са покривали фактическия състав на нарушение по действащото към момента на проявлението им законодателство в областта на обществените поръчки, за което нормативен акт е предвиждал налагане на финансова корекция. Даденото разрешение и обосновалите го правни доводи са изцяло и точно възприети от въззивния съд при постановяване на съдебния му акт, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато по сочения от касатора пети въпрос.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва извършването на разноски в размер на сумата 36 591,14 лв., която следва да му бъде присъдена с настоящото определение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение