Определение № 435 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1218/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. ЗД ЕВРОИНС АД, чрез процесуален пълномощник, обжалва частично решение № 426 от 02.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2792/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 335 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 1104/2018 г. по описа на РС – Асеновград. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на Д. С. К. сумата от 17 279.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от повреждане на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. [рег.номер на МПС] при ПТП на 09.11.2017 г., необходима за възстановяване на увредените, подробно описани, части от автомобила, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, на основание чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Излагат се оплаквания за неясни и необосновани мотиви на въззивния съд по разрешаването на спора, за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила относно преценката на заключението на вещото лице /и по-точно пълното му пренебрегване/, съответно за необосновано определяне размера на реално дължимото от застрахователя обезщетение. Оплаквания се правят и срещу началната дата, от която следва да се начислява законна лихва върху главницата, като се релевират доводи, че съдът не е приложил съответния материален закон – чл.497 КЗ. Моли се обжалваното решение да бъде отменено за разликата над 7 754 лв. до присъдените 17 279.98 лв., както и в частта му относно датата, от която насетне касаторът дължи законна лихва върху главницата, като се претендира в посочените части исковете бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Следва ли от мотивите на решението на въззивния съд да става ясно, че е проверена законността на обжалваното пред него решение; 2/ В случай, че съдът не възприема експертното заключение, то следва ли той да изложи мотиви, обуславящи преценката му за годността на експертизата; 3/ Следва ли въззивният съд в мотивите на решението си да даде отговор на всички правозащитни, правопогасяващи и правоизключващи възражения или е достатъчно мотивите да бъдат декларативни. По първия въпрос се твърди противоречие с ППВС № 1/13.07.1953 г., по втория – с решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о. и решение № 107/27.07.2015 г. по т.д.№ 4680/2013 г. на І т.о. на ВКС, а по третия – с посоченото ППВС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с друга практика по чл.290 ГПК – решения по гр.д.№ 3871/2016 г. на ІІІ г.о и по т.д.№ 1340/2015 г. на І т.о. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ответника по касация - Д. С. К., чрез процесуален пълномощник, със становище, че не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение, евентуално, че същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законния срок от узнаване за постановеното решение /същото изобщо не е било съобщено на ответника/, против подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, съобразно правилата на чл.280 ал.3 т.1 предл.1 вр. чл.113 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да достигне до обжалвания резултат по спора, съставът на въззивния съд е констатирал, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск за обезщетяване на вреди, настъпили при ПТП, доколкото гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при него и пострадалият е отправил писмена покана с претенция за обезщетение, която ответникът не е удовлетворил. Относно противоправното поведение на другия участник в ПТП е съставен акт от служител на МВР, който не е оспорен от страните, и от него се установява механизмът на произшествието, респ. причинната връзка между противоправното поведение и нанесените вреди. По отношение на вредите е била назначена автотехническа експертиза, от която също става ясен механизмът на ПТП, както и какъв е размерът на причинените по л.а. „Тойота Рав 4“ щети. От заключението на вещото лице става и ясно, че щетата се явява тотална и е икономически неизгодно поправянето на автомобила, тъй като щетите надхвърлят 70 % от стойността му, но независимо от това, щом пострадалият държи на ремонта му, следва да се изплати обезщетението от застрахователя. Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационна проверка на въззивното решение по обобщените, съобразно правомощията на ВКС, правни въпроси за задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл.236 ал.2 и чл.269 ГПК, както и тези на чл.202 ГПК. Същите удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, като исканото касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението с практиката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, посочена от касатора. За разглеждане на касационната жалба касаторът следва да представи доказателства за предварително внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС, определена в размер на 190.52 лв., на основание чл.18 ал.2 т.2 ТДТКССГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение