Определение № 880 от 05.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 720/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение от 14.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 5826/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Определение от 01.04.2011 г. по гр.д. №36 494/2009 г. на СРС, 36 с., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба в частта по исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 7593.69 лв., с оплакване за неправилност. В Основания за допустимост на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че е решен материалноправен въпрос: за фактическия състав на договорната отговорност за забавено изпълнение, в противоречие със съдебната практика - Р.№73/27.07.2010 г. по т.д.№ 897/2009 г. на ВКС, І ТО, както и два материалноправи въпроси: може ли изправната страна да търси вреди от забавено изпълнение на парично задължение по договор, без да го развали, и как следва да се изчисли обезщетението от неизпълнение на непарично задължение, когато осъществяването на основната цел на договора не е осуетено, а само забавено, по които поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на исковата молба в посочената част, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото срещу част от ответниците, но обжалваемият интерес е до 10 000 лв.: предявени са обективно съединени срещу ответниците искове за обезщетение за забавено плащане на направените от ищеца разходи в изпълнение на сключените договори в размер общо на 7 593.69 лв., претендирани солидарно срещу ответниците (първоначалният размер на съединените искове е 8441.62 лв. и ищецът се е отказал от исковете срещу В. и П. П. в размер на 847.93 лв.). Делото е търговско, поради което въззивното определение не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение