Определение № 176 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 53/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 130 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. И. Б., Д. С. Б. и И. С. Д., всички чрез адвокат Й. Г. М. от АК-Велико Т., срещу определение № 698 от 12.12.2012 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1463/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 4393/2012 г. на Великотърновски районен съд за прекратяване производството по делото и връщане на подадената от жалбоподателите искова молба. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на конститутивния иск по чл. 37, ал. 1 ЗНасл. С разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗНасл. е предвиден исков ред за защита на потестативно право на наследник, в случай, че не може да попълни възстановена му от съда запазена част от наследство, поради отчуждителна сделка с наследствено имущество, извършена от страна на заветник или надарен, срещу когото е постановено намалението. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че е недопустимо да се претендира едновременно при условията на кумулативност отмяна на разпоредителната сделка до размера на възстановената запазена част и заплащане на частта в пари, какъвто е предметът на предявения от жалбоподателите, след направено от тях уточнение иск. Определението е неправилно. Въпреки непрецизно формулиран петитум видно от изложеното в исковата молба и уточнението към нея и от приложено копие на влязло в сила съдебно решение от 12.12.2011 г. на Великотърновски районен съд по гр. д. № 3729/2011 г. в случая се касае за предявен иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗНасл., като единствен ред за защита на правата на касаторите – ищци в първоинстанционното производство. Предявеният от последните конститутивен иск е допустим, а исковата молба е редовна. Обжалваното определение на Великотърновски окръжен съд, ведно с потвърденото с него определение на Великотърновски районен съд следва да се отменят като неправилни и незаконосъобразни и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗНасл. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,