Определение № 5937 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2178/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 34253/25.03.2024 г. на О. Н. Р. чрез от адв.И. И. – САК, против определение № 1423 от 31.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 13682/2023 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 1432/24.11.2023 г. на съдия по вписванията при РС – София за постановен отказ по заявление № 84948/24.11.2023 г. на О. Н. Р. за заличаване на вписана възбрана, акт 15, том 21, дело 43853/12.11.2014 г. Иска се отмяната му, и заличаване на вписаната обща възбрана на имуществото на жалбоподателя. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: 1. При наличието на законодателна празнота и липсата на правна норма, която да позволи вдигането на възбраната на управителя на БНБ/органа наложил възбраната/, съгласно сега действащия ЗГБВ и съгласно приложението на чл. 3 от Правилника на вписванията, какъв следва да е механизмът за вдигане на наложената обща възбрана? Твърди се, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на правен механизъм за вдигане на наложената възбрана. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Въззивният съд е установил, че процесната възбрана, чието заличаване иска жалбоподателят, е била вписана с оглед акт на управителя на БНБ съгласно пар.4 от ПЗР н ЗГВБ от 1998 г. /отм./, ал.1 от която разпоредба е предвиждала при поискано откриване на производство по несъстоятелност на банка, управителят на БНБ да сезира органите на предварителбното производство с искане за предварителна проверка за събиране на данни за извършено престъпление и да налага запор върху банковите сметки и обща възбрана върху недвижимите имоти на членовете на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, както и на прокуристите, респ. ал.3 на същия параграф установява процесуалните предпоставки за отмяна на наложените мерки. Установил е, че жалбподателят е бил член на УС на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/, и че няма данни по делото за отмяна, по реда на пар.4, ал.3 от ПЗР на ЗГВБ от 1998 г. /отм./, на акта на органа по ал.1 на същата разпоредба. Посочил е още, че другите приложени постановления на СГП и определения на СГС по наказателни дела, касаят отмяна на възбрани, допуснати за целите на воденото наказателно производство, но не касаят отмяна на акта на управителя на БНБ и не могат да послужат като основание за заличаване на вписаната от последния възбрана. Макар да е споделил съображенията на жалбоподател за липсата на изрична правна норма, която до позволи вдигането на възбраната от управителя на БНБ в сега действащия ЗГВБ, е посочил, че има процесуален ред за отмяна на тази наложена възбрана, за което се е позовал на мотивите на определение № 57/06.06.2018 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по адм.д.№ 21/2018 г., постановено по предходна молба от настоящия жалбоподател с идентично искане, и рефериращи към правомощията на съда по несъстоятелността по чл.109, ал.2 ЗБН да заличава служебно общата възбрана, по чл.629а, ал.5, във връзка и с чл.629а, ал.9 от ТЗ, да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед постигане целите на обезпечението. Като е установил, че липсват данни съдът по несъстоятелността на „КТБ“ АД /в нестоятелност/ да се е произнесъл с акт за отмяна на наложената обща възбрана, то отказът на съдията по вписванията да заличи възбраната, наложена съгласно искането на управителя на БНБ, е правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. При тези мотиви на окръжния съд, настоящият състав на ВКС намира следното по соченото основание за допускане на касационно обжалване: Формулирания в изложението въпрос не изпълняват общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос по смисъла на разясненията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото не е обусловящ, не е изведен от мотивите на съда в тяхната цялост, и така не отговаря на фактическата и правна рамка на спорния въпрос, а цели преразглеждане на решаващия извод на съда, постанови обжалваното определение. Противно на обосновката на касатора с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за липсата на предвиден в действащата нормативна уредба процесуален ред за вдигане на наложената от управителя на БНБ обща възбрана на имуществото му, въззивният съд изрично е посочил, че такъв процесуален ред е наличен, и той се осъществява в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и от съда по тази несъстоятелност, като този процесуален ред е бил посочен в акт на съд по друго дело, по което О. Р. също е жалбоподател. Жалбата на О. Р. срещу сега разглеждания отказ на съдията по вписванията е отхвърлена не поради липсата на предвиден процесуален ред, а поради липсата на данни съдът по несъстоятелността на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ да е отменил наложената обща възбрана на имуществото на жалбоподателя, което би могло да послужи за заличаване на вписаната обща въбрзана на имуществото на Р.. Дори и касаторът да беше формулирал обуславящ спрямо мотивите на окръжния съд правен въпрос, относим към посоченият от същия съд процесуален ред и предпоставките, които могат да доведат до заличаване на вписаната обща възбрана на ищуществото на Р., то не е налице и поддържаната специфична предпоставка за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса кой е органът, който, след отмяната на ЗГВБ от 1998 г., може да постанови вдигане на наложените от управителя на БНБ по реда на пар.4, ал.3 от ПРЗ на ЗГВБ от 1998 г. /отм./ обезпечителни мерки спрямо лицата по пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗГВБ от 1998 г. /отм./, е постановено посоченото в сега обжалвания съдебен акт определение № 57/06.06.2018 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по адм.д.№ 21/2018 г., което изключва специалната предпоставка за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Несъгласието на касатора с решаващият извод на окръжния съд при постановяване на сега обжалваното определение не е основание за допускане на касационното обжалване и не може да замести бездействието на касатора да защити интереса си по посочения му процесуален ред с определението на 5-членния смесен състав на ВКС и ВАС. Ето защо не е налице соченото от касатора основание за допускане касационното обжалване. При извършената служебна проверка, не се констатират пороци в обхвата на чл. 280, ал. 2 ГПК: нито вероятна нищожност или недопустимост, нито очевидна неправилност. Изложеното налага извод за липсата на основание за допускане касационното обжалване и Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,