Определение № 258 от 02.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 254/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ответницата М. А. Х., чрез адв. М. Т. против определение № 1118/27.10.2015 г. по ч.гр.дело № 1527/2015 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 1622/03.08.2015 г. по гр.дело № 1165/2014 г. на Районен съд [населено място], с което е върната въззивната жалба на М. А. Х., чрез адв.Т.. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Според жалбоподателката неправилно въззивния съд е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.71,ал.2 ГПК и, че дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба следва да се определи върху цената на иска – данъчната оценка на недвижимия имот, съгласно чл. 69,ал.1,т.4 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба. В изложението към частната жалба е формулиран правния въпрос - какъв е реда за изчисляване на дължимата държавна такса по иск за разваляне на договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответницата по частната жалба Н. Т. Г. не е изразила становище по жалбата. С определение № 43/26.01.2016 г. постановено по настоящото дело е спряно производството по същото до постановяване на решение по т.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Решение по посоченото тълкувателно дело е постановено на 14.03.2016 г. С оглед на това производството по делото следва да се възобнови. Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен иск от Н. Т. Г. против М. А. Х. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С решение № 260/08.05.2015 г. по гр.дело № 1165/2014 г. на Радневския районен съд искът е уважен. Прието е, че ответницата М. Х., чрез адв. М. Т. е подала въззивна жалба против първоинстанционното решение на 05.06.2015 г. С разпореждане от 09.06.2015 г. Р. е оставил без движение въззивната жалба с указания за представяне на доказателства за платена държавна такса по сметка на Окръжен съд Стара Загора в размер на 470.55 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като на жалбоподателката е указано, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната. Прието е, че с молба от 09.07.2015 г. жалбоподателката, чрез адв.М.Т. е приложила вносна бележка за платена държавна такса в размер на 117.64 лв. В същата молба е отразено, че държавната такса следва да се определи съгласно чл.71,ал.2 ГПК върху една четвърт от цената на иска, че когато предмет на иска е недвижим имот съгласно чл.69,ал.1,т.4, вр.т.2 ГПК и с оглед приложение на тези разпоредби дължимата държавна такса съгласно чл.18,т.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК е 117.64 лв. С разпореждане от 11.07.2015 г. Р. е дал възможност на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе допълнителна държавна такса в размер на 352.91 лв., като е посочил, че искът е облигационен и е неприложима разпоредбата на чл.71,ал.2 ГПК. На жалбоподателката са указани неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на даденото указание. Съдът е приел, че жалбоподателката е получила съобщение за постановеното разпореждане чрез адв.Т. на 21.07.2015 г. Прието е също, че тези указания на съда не са изпълнени и с разпореждане от 03.08.2015 г. съдът е върнал въззивната жалба, поради неотстраняване на нередовностите. Въззивният съд е приел, че при облигационните искове, какъвто е предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане дължимата държавна такса е в размера, посочен от първоинстанционния съд – 470.55 лв., а не 11.7.64 лв., че поради това правилно съдът е върнал въззивната жалба, поради неотстраняване на нередовностите. Посочил е, че макар предметът на иска да е недвижим имот искът е за разваляне на договор, че същият иск е облигационен, а не вещен. С оглед на това е формирал извод, че е неприложима разпоредбата на чл.71,ал.2 ГПК и дължимата държавна такса следва да се определи върху цената на иска – данъчната оценка на недвижимия имот съгласно чл.69,ал.1,т.4 ГПК. При тези съображения съдът е преценил първоинстанционното разпореждане за правилно и го е потвърдил. По правния въпрос: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Съгласно т.1Б от т.решение № 4/1032016 г. по т.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.71,ал.2 ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл.69,ал.1,т.4 ГПК. Според тази практика правилото на чл.71,ал.2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарната цена на вещното право, включително и по облигационни искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, както и за сключване на окончателен договор. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС. По частната жалба: Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че обжалваното определение е валидно, допустимо и неправилно – постановено е при нарушение разпоредбите на чл.71,ал.2 ГПК и чл.69,ал.1,т.4 ГПК. Въззивната жалба на ответницата М. А. Х. е подадена срещу решение от 08.05.2015 г., постановено по гр.дело № 1165/2014 г. на Радневския районен съд, с което съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.87,ал.1, вр.ал.3 ЗЗД – за разваляне на сключен договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 197/2010 г. Предявеният иск е облигационен, като договорът има за предмет вещно право на собственост върху недвижим имот. В тази хипотеза намира приложение правилото на чл.71,ал.2 ГПК, тъй като се касае до иск, чиято цена се определя по реда на чл.69,ал.1,т.4 ГПК и размера на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска – т.е. от данъчната оценка на процесния имот. Видно от приложеното пред първоинстанционния съд удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН]/01.12.2014 г., издадено от [община] данъчната оценка на процесния имот е 23 527.60 лв. Дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 117.64 лв. В този размер жалбоподателката е внесла държавна такса по подадената въззивна жалба в указания едноседмичен срок от първоинстанционния съд. Неправилен е поради това извода на въззивния съд, че дължимата държавна такса от жалбоподателката по подадената въззивна жалба е в размер на 470.55 лв. и че не е отстранена в срок указаната от първоинстанционния съд нередовност. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за администринане на подадената въззивна жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение