Определение № 177 от 01.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 270/2026 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и по чл. 135, ал. 5 АПК, образувано след определение № 9431/10.03.2026 г. по административно дело № 2849/2026 год. на Административен съд – София-град, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийския районен съд. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, като се запозна с материалите по делото, намира следното: С жалба, адресирана до Софийския районен съд, С. И. К. е обжалвал наказателно постановление № 25-4332-028124 от 5.11.2025 г. на Началника на група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което са установени административни нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и са му наложени две административни наказания: по чл. 185 ЗДвП – 20 лева (10.23 евро) и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – 100 лева (51.13 евро), и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от два месеца. С разпореждане от 27.02.2026 г., постановено по н.а.х.д. № 1055/2026 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 121. състав, е приета липса на компетентност на този съд да се произнесе по жалбата в частта, с която се иска спиране на изпълнението на наложеното наказание лишаване от правоуправление на моторно превозно средство. Съдебното производство било прекратено в тази част и изпратено по подсъдност на Административен съд – София - град. С определение № 9431 от 10.03.2026 г. Административен съд – София-град, ІІІ отделение, 17-ти състав, по образуваното административно дело № 2849/2026 г. по описа на съда, констатирал, че производството е по оспорване на наказателно постановление по реда на чл. 59 и сл., вр. с чл. 58д, т. 1 ЗАНН, по което компетентен е районният съд; че не се касае за оспорване на принудителна административна мярка по чл. 171 ЗДвП, в който случай съдебният контрол е по реда на АПК, осъществяван от административния съд. В резултат на тези аргументи съставът на Административен съд – София-град приел, че компетентен е изпращащият съд, след което е повдигнал спор за подсъдност. Петчленният смесен състав на ВКС и ВАС приема, че в случая предмет на обжалване е наказателно постановление, а не индивидуален административен акт, поради което компетентен по силата на чл. 58д, т. 1, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗАНН е Софийският районен съд. Предмет на спора по образуваното наказателно дело от административен характер e обжалвано наказателно постановление, издадено от Началника на група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което са констатирани административни нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, извършени от С. К. и, с което са му наложени две административни наказания: по чл. 185 ЗДвП – 20 лева (10.23 евро) и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – 100 лева (51.13 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от два месеца. Видно от материалите по делото спрямо жалбоподателя не е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, а са му наложени няколко административни наказания, включително лишаване от право да управлява моторно превозно средство, чието изпълнение не е започнало, доколкото наказателното постановление не е влязло в сила. В този смисъл липсва индивидуален административен акт, оспорването на който би могло да ангажира компетентността на административния съд. На основание чл. 58д, т. 1, вр с чл. 59, ал. 1 ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението – в случая това е Софийският районен съд. С жалбата се иска спиране изпълнението на наказателното постановление в частта относно наложеното наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от два месеца. Разрешаването на този въпрос е в компетентността на съответния районен съд, който разглежда обжалването на наказателното постановление и следва да прецени изпълнимостта на административните наказания в светлината на чл. 64 и чл. 74 ЗАНН. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 НПК и чл. 135, ал. 5 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд